Решение № 3733 от 13.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Д. Ст. Чернева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100506523 по описа за 2021 година

Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 48142/21.02.2020 г., постановено по гр. д. № 24809/18 г. по описа на СРС, 90 състав, са отхвърлени предявените от Д. М. Ц. и Ф. А. М. субективно съединени негаторни искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждането на П. А. К. и М. К. К. да премахнат изградените от тях в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. ******* сграда с идентификатор ***., с площ от 30 кв. м., с предназначение – магазин; сграда с идентификатор ***., с площ от 40 кв. м., с предназначение – постройка на допълващо застрояване /лятна кухня/, представляващи незаконни строежи, които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху 4/10 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и идеалните части от общите части на сградата, както и за осъждането на П. А. К. и М. К. К., В. Д. Ф. и Б. Д. А. да премахнат изградените и поддържани от тях: тераса, находяща се в южната част на жилища с идентификатор *** и ***; пристройка към сграда с идентификатор ***, с дължина 182 см,, ширина 89 1 см. и височина 234 см. към северозападното мазе; навес над терасата в южната част на жилища с идентификатори *** и

***; навес между сграда с идентификатор *** и сграда с идентификатор *** и навес до пристройката към северозападното мазе, които също са изградени без необходимите строителни книжа и пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото им на собственост върху 4/10 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***. и идеални части от общите части на сградата. С решението Д. М. Ц. и Ф. А. М. са осъдени да заплатят на П. А. К. и М. К. К. сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото, на Б. Д. А. сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото, и на В. Д. Ф. сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.

С определение № 20283005/22.12.2020 г., постановено по гр. д. № 24809/18 г. по описа на СРС, 90 състав, е изменено решение №

48142/21.02.2020 г. по гр. д. № 24809/18 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта за разноските, като вместо „Oсъжда Д. М. Ц. и Ф. А. М. да заплатят на П. А. К. и М. К. К. сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото“, е постановено, че се осъждат Д. М. Ц. и Ф. А. М. да заплатят на П. А. К. и М. К.

К. сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М. Ц. и Ф. А. М. срещу решение № 48142/21.02.2020 г., постановено по гр. д. № 24809/18 г. по описа на СРС, 90 състав. Твърдят, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Оспорват констатациите на първоинстанционния съд, че процесните сгради представляват „търпим строеж“, въпреки че няма издадено удостоверение от компетентните органи, както и че процесните сгради не пречат на ищците да упражняват правото си на собственост. Твърдят, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че само по себе си построяването на сграда в отклонение със строителните правила и норми не води до извод, че този имот пречи на ответника да ползва своя имот необезпокоявано. Оспорват и извода на първоинстанционния съд, че дали един съсобствен имот е в режим на „търпимост“ е без значение за правото да се иска премахването му, освен ако този строеж не ограничава или смущава пълноценното ползване на имота от останалите собственици.

2

Твърдят, че самото нарушаване на строителните правила и норми, които са установени в закона единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на имотите по предназначение и за запазване на живота и здравето на живеещите в определено населено място или част от него, представлява неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си на собственост. Поддържат, че в случая се касае за завършени незаконни сгради, тераси, навеси и пристройка, които са построени на по – малко от предвидените в закона отстояние и за които няма издадени от администрацията документи, че са в режим на „търпим“ строеж.Твърдят, че първоинстанционният съд е мотивирал решението си, като се е позовал на заключението на СТЕ, което е било оспорено от ищците като необосновано и неправилно, както и че в нарушение на процесуалния закон не е уважил направеното от тях искане за допускане на повторна СТЕ.

Поддържат, че първоинстанционният съд не е обсъдил и представените от ищците доказателства, както и направените от тях оспорвания, касаещи процесните сграда. Посочват, че за сграда с идентификатор *** през 1957 г. е налице разрешение за временна постройка /барака/ до 12 кв. м. за съхранение на строителни материли за предстоящ към този момент строеж на основната сграда. Твърдят, че впоследствие тази постройка е разширена и към настоящия момент представлява къща, с площ от около 40 кв. м., т. е. същата не е нито барака, нито лятна кухня, с каквото предназначение е отразена в КК. Поддържат, че предвидените за живеене сгради са само жилищните сгради съгласно чл. 37, ал. 2 ЗУТ и като такива се определят като сгради на основно застрояване. Твърдят, че процесната сграда е разрешена със статут на временна постройка – 12 кв. м. за барака през 1957 г., към 1970 г. представлява стая, коридор и яхър, с площ от 19 кв. м., а към 2001 г. е вече с площ от 37 кв. м. и е пристроена от север, изток и юг. Посочват, че това е станало без да са налице необходимите документи – разрешителни, проекти, учредено право на строеж, както и без строителна документация за преустройството й в жилищна сграда. Твърдят, че съгласно чл. 31, ал. 1 ЗУТ сградите на основното застрояване следва да са на разстояние от страничната граница най – малко 3 м., а до границата към дъното на имота – най – малко 5 м. и съответно на 3 м. от друга сграда на основното застрояване. Твърдят, че сграда № 3 не отговаря на изискванята, предвидени, както в ЗТСУ, така и в ЗУТ. Посочват, че не съществува възможност със съгласието на 3 собствениците на съседни имоти да се нарушават законовите изисквания за отстояние. Твърдят, че по отношение на навеса на терасата в приетата СТЕ няма данни за конструкцията на навеса, от какъв материал е, размерите на подпорите, закрепването, както за сградата, така и за терасата. Поддържат, че за строежи в съсобствен двор – обща част, както и такива, водещи до промени във фасадата, е необходимо съгласие на съсобствениците по чл. 183 ЗУТ, а в случая такова липсва от страна на ищците. Считат, че в първоинстанционното решение липсват мотиви защо съдът приема, че сграда № 2 е законна и не пречи на ищците да упражняват правата си. Поддържат, че канцеларията е помещение от магазина и неправилно е посочена като магазин. Твърдят, че по делото не са представени документи за приобщаване на канцеларията, нито за преустройство на магазина. Посочват, че от скицата от 1999 г. е видно, че застрояването в северозападната част на имота е извършено на вътрешната регулационна линия и улицата – постройка с правоъгълна форма и долепена до основната двуетажна жилищна сграда.

Твърдят, че проектът за узаконяване не предвижда нито проход, нито долепване до къщата, а от заключението на СТЕ се установява наличието на проход и долепване. Поддържат, че свързаност може да има единствен с постройката на допълващо застрояване на съседния имот съгласно чл. 42, ал.

2 ЗУТ, но не и допиране до основното застрояване. Твърдят, че сградата пречи на свободното преминаване около основната сграда, както и при евентуални ремонти на сградата, при пожар и друго бедствие. Поддържат, че в заключението на СТЕ е налице констатация, че пристройката към избеното помещение е изградена под съществуваща козирка на директен вход на избените помещения. Твърдят, че от измерените отстояния на пристройката от регулационната линия и масивната ограда е видно, че те не отговарят на определените в чл. 31, ал. 1 ЗУТ – най – малко 3 м. Твърдят, че процесните сгради, пристройки, 3 бр. навеси и тераса са незаконни, тъй като нямат строителни книжа и не отговарят на изискванията на закона за площ, височина и отстояние. Считат, че от заключението на СТЕ и от разпита на свидетелите се установява, че те пречат на ищците да упражняват правото си на собственост, тъй като не могат да влизат и да преминават спокойно през имота, както и да влизат в двора, тъй като двете сгради са на много малко отстояние от основната сграда и не може да се преминава, както и да се ползва дворното място, което е съсобствено. Твърдят, че от заключението на 4

СТЕ се установява, че процесният поземлен имот попада в зона на средноетажно жилищно строителство, а според материалния закон второстепенни постройки на допълващо застрояване /летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар и др./ могат да се изграждат само в урегулира поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване, т. е. такива постройки не могат да съществуват в зона за средноетажно строителство и следва да бъдат премахнати. Поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е интерпретирал показанията на свидетеля, доведен от ищците, относно разпределението на ползването на процесния имот. Твърдят, че основната двуетажна масивна жилищна сграда и дворното място съществуват в режим на етажна собственост и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 38 и сл. ЗС, а не правилата за съсобственост. Поддържат, че по делото не са събрани писмени доказателства за разпределение ползването на дворното място, а и такова е невъзможно, тъй като то е обща част по см. на ЗС. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендират разноски.

Въззиваемите страни – В. Д. Ф. и Б. Д. А. са подали отговори на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържат, че придобиването на имота от ищците в съсобственост през 2012 г. не поставя заварените други съсобственици в позиция да искат съгласие от тях за съществуващи отпреди 1990 г. допълващи застроявания. Считат, че от заключението на СТЕ се установява, че реализираната плътност на застрояване на имота е по – ниска от пределно допустимата за района, както и че липсва твърдяното от ищците превишение на зададените с действащия план устройствени показатели. Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че липсват каквито и да са пречки при достъпване на собствения им имот – втори етаж от основна жилищна сграда, както и че е налице безпрепятствено ползване само от тях на половината от съсобственото дворно място, където дори е поставена ограда, за да нямат другите съсобственици достъп до тази площ. Претендират разноски.

Въззиваемите страни – П. А. К. и М. К. К. са подали отговор на 5 въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд е приел, че процесните постройки, пристройка към сграда, тераса и навеси не пречат на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост върху притежаваните от тях 40/100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и 40/100 ид. ч. от общите части на сградата.

Твърдят, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че ищците необезпокоявано ползват имота си, представляващ втори етаж от жилищна сграда, както и югоизточната половина от дворното място, което е преградено с ограда, както и че ищците и ответниците ползват северната част на дворното място, където се намира входа на къщата.