Определение № 421 от 16.07.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20264110200668 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.213, ал.4 от НПК:

Постъпила е жалба, изпратена по компетентност от Окръжна прокуратура гр. Велико Търново, подадена от Т. Й. Д. с ЕГН ********** против постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 8763/2025 г. от 16.04.2026 г. на прокурор в Районна прокуратура, потвърдено с постановление на Окръжна прокуратура от 04.06.2026 г. по преписка № 1255/2026 г.

Като разгледа жалбата и доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

Преписка № 8763/2025 г. на Районна прокуратура гр. Велико Търново е образувана по материали получени по компетентност съобразно указания, дадени в постановление от 14.11.2025 г. по преписка № 11127/2025 г. по описа на ВКП, която преписка е била образувана по повод жалба от Т. Й. Д. срещу постановление на прокурор при АП – Велико Търново от 19.09.2025 г. постановено по пр. № 1040/2025 г. по описа на АП-Велико Търново с което е потвърдила постановление по пр. №1004/2025г. по описа на ОП-Велико Търново, с което е потвърдено постановление за отказ да се образува ДП по пр. № 8522/2024г. по описа на РП - Велико Търново.

В жалбата си Т. Д. посочил, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.***, чиято собственост придобил през 2023 г. /нотариален акт за дарение на недвижим имот от 07.07.2023 г./. Във връзка с този имот установил, че бил сключен договор за аренда от М. Ч. еднолично през 2015 г., когато този имот бил съсобствен между Ч. и неговият баща - Й. Д., като Й. Д. не бил участвал в сключването на договора. Поради тази причина към момента Т. Д. търпял вреди от сключването на договора.

1

Желаел да бъде установено дали договорът бил сключен законно.

Приложено било копие на Аренден договор от 20.02.2015г., сключен между М. Т. Ч., чрез пълномощник - Ст. Г. Д. в качеството й на арендодател и „***“ ЕАД, в качеството на арендатор. Приложени било и копие на Протокол от 02.05.2019 г., според който е постигната спогодба в хода на делбено производство и имот - нива с площ 19,105 кв.м, представляваща имот № *** е поставена в дял и изключителна собственост на Й. Т. Д..

ВКП е приела, че след извършената по случая проверка РПВ.Търново правилно е отказала да се образува ДП, поради което и акта й бил потвърден от ОП-В.Търново и АП-В.Търново.

Отбелязва се още, че в жалбата си до ВКП Т. Д. е изтъкнал, че неговият баща - Й. Д. не бил търсен за обяснения конкретно за обстоятелството „как е бил принуждаван да прекрати изгоден аренден договор и да даде нивите на В. Ч. да обработва земята и да изхранва кравите си“. Тъй като се касаело за новонаведено обстоятелство, по която причина до момента не била извършвана проверка, следвало досежно това конкретно обстоятелство - твърденията на Т.Д., че Й. Д. е бил „принуждаван“ да прекрати действащ договор за аренда, да се извърши отделно проверка. По тази причина препис от жалбата е изпратена на РП- В.Търново, където е образувана преписка № 8763/2025 г. РП- В.Търново е разпоредила да се извърши проверка по случая от страна на ОДМВР- В.Търново.

В хода на проверката било снето обяснение от Т. Д., който заявява, че след като придобил имота му направило впечатление, че договора за аренда бил сключен по средата на стопанската година, която започвала на 01.09., а това не било нормално. Тогава баща му бил заявил, че бил принуден от сестра си М. Ч. против волята си да преотстъпи имота. Освен това баща му бил споделил и, че М. Ч. била продала 27 декара ниви без съгласието на баща му и смята, че половина били негови.

Снето било обяснение и от Й. Д., който сочи, че М. Ч. през месец декември 2014 г. започнала да го принуждава да си извади нивите от арендатора К. Т. и да ги даде на синът й - В. Ч. да ги работи. След като не се съгласил в дома му дошъл Ч. и го заплашил, че ще му запали къщата. За това се принудил да прекрати договора и дал нивите на Ч., която дала след това ги предоставила на арендатора ***. След известно време негови съселяни го попитали, защо не си вземал рентата от *** и той попитал сестра си, защо е дала нивите на арендатор, при положение, че ги искала, за да ги работи В. Ч., но тя му отговорила, че той нямал възможност. След известно време, преди да направели делба разбрал, че сестра му продала 27 декара ниви - една нива с площ 22 декара и една с площ 5 декара в землището на с.П. *** без да го 2

***та.

В допълнително обяснение Й. Д. заявява, че около месец ноемвридекември 2015 г. сестра му започнала да го заплашва сериозно във връзка с нивите. Всичко това продължило до началото на 2016 г„ когато решил да се отърве от тези заплахи, взел си нотариалните актове от К. Т. и ги дал на сестра си, за да ги работи тя. През 2017 г. научил, че не ги работела, а ги дала на „***“ да ги работи.

Снето било обяснение и от М. Ч., която твърди, че посоченото от роднините й относно отправени закани не отговаряло на истината. Къщата, за която ставало въпрос била съсобствена между нея и брат й, а през 2025 г. била извършена публична продан и понастоящем собственик бил сина на брат й.

Там останали нейни вещи, които до момента Т. Д. не й бил върнал, поради което подала жалба до полицията. За въпросните 27 декара ниви пояснява, че брат й Й. Д. е присъствал на сделката. За сина си В. Ч. заявява, че не бил в страната и не можела да посочи данни за връзка.

Последното е потвърдено и при извършените действия по призоваването му, поради което не са му снемани обяснения.

Приобщено е заверено копие на нотариален акт, според който на 28.04.2016 г. Й. Д. и М. Ч. лично са продали общо 27 декара ниви.

Прокурорът е приел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер. Прието е че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на престъпление по чл.214, ал.1 от НК или друго престъпление поради което е отказал да образува наказателно производство.

В законния срок подалия сигнала е обжалвал постановлението пред окръжна прокуратура по реда на чл.213, ал.1 от НПК. С постановление от 04.06.2026 г. по преписка № 1255/2026 г. на прокурор в окръжна прокуратура е потвърдено обжалваното постановление.

Съдът счита, че подадената жалба по реда на чл.213, ал.4 от НПК е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице, в рамките на законоустановените срокове, срещу акт подлежащ на обжалване, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че правилно наблюдаващия прокурор е установил относимата към казуса фактология. Същата е приета за установена след задълбочена проверка възложена с нарочен акт на прокурора, като са събрани достатъчно данни от които да може да се направи извод за наличието или липсата на обосновано предположение, че е извършено престъпление.

Правилно наблюдаващия прокурор е анализирал събраните данни и е 3 приел, че не са налице такива за извършено престъпно деяние.

Установеното по преписката от фактическа страна не съдържа данни за извършено престъпно деяние от общ характер, като изводите на прокурора за това са правилни.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваното постановление, с което е отказано да се образува наказателно производство е законосъобразно и правилно.

Водим от горното и на основание чл. 213, ал.5 от НПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Т. Й. Д. с ЕГН ********** против постановление за отказ да се образува наказателно производство по преписка № 8763/2025 г. от 16.04.2026 г. на прокурор в Районна прокуратура, потвърдено с постановление на прокурор в Окръжна прокуратура от 04.06.2026 г. по преписка № 1255/2026 г.

Определението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4