Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1396 от 22.12.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 1861/2025
Вид
Решение № 1396
Подписан
22.12.2025
В сила
22.12.2025
Състав
Мария Емилова Антова

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1396 гр. Кюстендил, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520101861 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх. № ***г. на „Макроадванс“ АД срещу Д. И. Г..

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ от „Макроадванс“ АД срещу Д. И. Г. за сумата от 992 лева, представляваща сбор от вноските неплатена главница за периода от ***г. до ***г., част от непогасена главница, цялата в размер на 4398,07 лева, дължима по договор за стоков кредит №***г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца с допълнително споразумение към договор за цесия от ***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 513,61 лева част от дължима по договора договорна лихва, начислена върху непогасена падежирала главница за периода от ***г., сумата в размер на 315,50 лева обезщетение за забава за периода от ***г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***г. по гр.д. № ***г. по описа на РС – Кюстендил.

Ищецът твърди, че на ***г. между ответника и „Банка ДСК“ АД е сключен договор за стоков кредит №***, по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на ***лева със срок на изплащане – ***г. Твърди, че ответникът бил усвоил процесната сума, но не изпълнил задълже***г. На ***г. между ищеца и „Банка ДСК“ АД било сключено допълнително 1 споразумение за цедиране на вземанията по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. ищецът станал собственик на вземанията срещу ответника и на последния било изпратено уведомление за прехвърляне на вземането. Счита, че ответникът следва да се счита за уведомен и с депозиране на исковата молба. Претендират се разноски и в двете производства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът като взе предвид процесуалното поведение на страните и приетите по делото доказателства, намира следното:

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирано е становище от същото, в което моли да бъде даден ход в отсъствие на процесуалния му представител и излага становище по съществото на спора и по представените доказателства. В същото становище ищецът прави изрично изявление, че желае, ако са налице предпоставките за това, съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл.238 ГПК, като представя и списък с разноски по чл.80 ГПК.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове, не се е явил, не се е явил и негов процесуален представител на проведеното открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Представени са Договор за стоков кредит №*** г. между „Банка ДСК“ АД и Д.

И. Г., със срок за изплащане до 20.01.2026г, уведомително писмо от „Банка ДСК“ АД до „Технополис България“ ЕАД, извлечение за периода ***г. до ***г. на „Банка ДСК“ АД, касов бон, издаден от „Технополис България“ ЕАД от ***г. Тази доказателствена съвкупност е достатъчна, за да се приеме наличието на вероятна основателност на исковете като предпоставка за постановяване на неприсъствено решение.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1, вр. чл.239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния представител на ищеца, направено в проведеното открито съдебно заседание. На основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ГПК, на ищеца се следват разноски. Същият претендира такива в заповедното и исковото производство, 2 представен е и списък за разноски по чл.80 ГПК. Поради това ответникът ще бъде осъден за сума в размер на 263,58 лева – разноски в исковото производство, от които юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лева и 113,58 лева за държавна такса, както и за сумата от 86,42 лева – разноски в заповедното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.430 ТЗ в отношенията между страните, че Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Кюстендил, ул.

„***“ № ***, дължи на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 47, ет. 5, ап. 14, сумата от 992 лева, представляваща сбор от вноските неплатена главница за периода от ***г., част от непогасена главница, цялата в размер на 4398,07 лева, дължима по договор за стоков кредит №***г., сключен между „Банка ДСК“ АД и ответника, което вземане е прехвърлено на ищеца с допълнително споразумение към договор за цесия от***г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането;

513,61 лева част от дължима по договора договорна лихва, начислена върху непогасена падежирала главница за периода от ***г., 315,50 лева обезщетение за забава за периода от ****г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ***г. по гр.д. № ***г. по описа на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА Д. И. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, сумата в размер на 86,42 лева разноски в заповедното производство, както и сумата от 263,58 лева, разноски в настоящото исково производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3