Решение № 255 от 11.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20245300503103 по описа за 2024 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на адв.С. К.-пълномощник на Л. В. Б. против Решение № 3966/ 10.10.2024г. постановено по гр.д.№ 12836/ 2023г. по описа на ПРС – ІІ гр.с., с което по отношение на ответника Л. В. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ч***, че дължи на Застрахователна Компания “ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. „*** , представлявано от В. В. И. и П. В. Д. - изпълнителни директори сумата от 7514,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.04.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 3288/20.05.2023г. по ч.гр.д. № 5381/2023г. по описа на ПРС, 24-ти гр. състав. С жалбата се изразят оплаквания и правят доводи за това, че с обжалваното решение са възприети показанията на разпитания по делото свидетел водач на увредения автомобил, като не са обсъдени в пълнота, вкл.с оглед изясняване на пътната обстановка към момента на ПТП и избраната скорост за движение по пътя от свидетеля съобразно чл.20, ал.2 ЗДП. Възразява се с оглед тълкуването на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.2 КЗ от страна на районния съд с довод, че е налице друга фактическа обстановка, поради което такива не се намира за доказани от състава на посочената разпоредба. Приетото от съда заключение на вещото лице се сочи, че не опровергава поддържаното от тази страна във въззивната жалба относно 1 причините за възникване на ПТП. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощник юриск.Кр.М., като се оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване изцяло на решението на ПРС. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери жалбата да е подадена от надлежна страна, в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, администрирана е, поради което като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с предявен иск за установяване на вземане по реда на чл.422 ГПК с материално правно основание чл.500 КЗ от ЗК “Лев инс“ АД против Л. В. Б. от гр. П. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7 514,26 лева – главница, представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Обстоятелствата, на които се основава предявения регресен иск са : настъпили щети по лек автомобил марка „С**“, модел „**“, рег.№ *** при ПТП на датата ***, причинени при управление на товарен автомобил марка „***“, модел „817“, с рег.№ ****, собственост на „Катин“ ЕООД и управлявано от водача Л. В. Б. при внезапно възникнала техническа неизправност, невзел мерки за нейното отстраняване, поради изхвръкнали задни леви гуми на превозното средство, което довело до блъскането на лекия автомобил марка „С****“, за което образувана щета при застрахователя ЗК „Уника“ АД по застраховка „Каско“ на увреденото предимно в предната част МПС. В съответствие с договора за застраховка „Каско“ ЗК „Уника“ АД изплатило застрахователно обезщетение в размер на исковата сума 7 514,26 лева. За процесното ПТП бил съставен Протокол № 1672007/13.01.2018г , представен с ИМ. От страна на ЗК „Уника“ АД е предявена регресна претенция пред ищеца като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по валидна действаща застраховка за периода от 15.06.2017г до 14.06.2018г. размерът на застр. обезщетение е изчислен на базата на опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС, което е изплатено/възстановено от ищеца на ЗК „Уника“ АД с платежни нареждания от 01.02.2019г. , 05.03.2019 и 10.04.2019г. по Споразумение за разсрочено плащане от 17.01.2019г. , Приложение №1 към него.

Ангажирани са освен описаните в ИМ писмени доказателства, гласни доказателства и СТЕ.

Ответникът с ОИМ е оспорил предявения иск с възраженията, че процесният случай съставлява случайно деяние по смисъла на чл.14, ал.1 и ал.2 НК, липсва умисъл , както и непредпазливост в поведението на ответника, както и възможността, той да вземе каквито и да е мерки за отстраняването на тази неизправност , което изключва отговорността му за репариране на щети, както по отношение на пряко пострадалия , така и по отношение на застрахователя. Ответникът преустановил веднага движението на автомобила след първия момент на възникване на неизправността, но този момент съвпаднал с изхвръкването на задните леви гуми на автомобила, до който момент не е имало индикации за развиващата се техническа неизправност.

2

От ангажираната СТЕ е установено от техническа гледна точка възможността да бъдат увредени процесните описани в щетата детайли в посочената степен при описания механизъм на произшествието – а именно удар в предната дясна част на лекия автомобил „***“ с паднало колело / гума джанта/, съобразно извършената Калкулация на ремонта на увредения автомобил, с причинно – следствена връзка – техническа неизправност поради изпадане на колело на товарния автомобил, управляван от ответника. Анализът на причините, при които може да изпаднат колелата на товарния автомобил предполагат неправилно монтиране на болтовете /гайки/ или неправилно затягане с неподходящо усилиепо-малко от предписаното или по-голямо от предписаното, в резултат на което може да настъпи саморазвиване или съответно скъсване на резбата. При правилен монтаж не следва да настъпи изпадане на колело от автомобила, което предполага за предотвратяване на произшествието извършване на правилен монтаж преди произшествието. Ангажираните от ищеца гласни доказателства чрез разпита на св. И. С., участник в процесното ПТП, кореспондират на описаната от ищцовото дружество фактическа обстановка с разяснения относно пътната обстановка в ранната утрин /3,30ч по Протокола за ПТП/ на процесната дата на произшествието ***., който видял черна гума в последния момент и не можел да избегне удара или да я заобиколи.

По делото е приобщена и преписка на ОД на МВР-Стара Загора ведно с НП от *** , влязло в сила, с установеност за виновно нарушение на чл.101, ал.1 ЗДвП за това, че не е спрял да вземе мерки за отстраняване на възникнала повреда по време на движение, за което му е наложено адм.наказание.

В съответствие с така събрания доказателствен материал районният съд е уважил така предявения иск с правно основание чл.500, ал.1,т.2 КЗ като доказан по основание и размер.

ПОС на основание чл.269 ГПК във връзка с доводите във въззивната жалба, приема същата за неоснователна.

С въззивната жалба е направен доводът, основан на разпитания по делото свидетел И. С. с оглед депозираните от същия обстоятелства в резултат на преки лични впечатления участник в процесното ПТП като водач на увредения автомобил в насока на това, че поведението на същия в така описаната пътна обстановка е причина за увредата на управлявания от него автомобила поради неправилен избор на скоростта съобразно чл.20, ал.2 ЗДвП . Без значение е издаденото НП за допуснатото нарушение на чл.101, ал.1 ЗДвП, а приетото в заключението на вещото лице по СТЕ не опровергава поддържаното в настоящата жалба относно истинските причини за възникване на автопроизшествието и виновното поведение на водача на увредения автомобил.

В тази насока действително възражението на въззиваемото дружество, че заявените възражения във ВЖ се явяват преклудирани, се явява основателно, отчитайки ограниченията на процесуалната разпоредба на чл.266, ал.1 ГПК, отделно от което доказателства в подкрепа на изложеното не са ангажирани в производството по делото. Независимо от това формулираните възражения съставляват правоизключващи отговорността на ответника или такива, съставляващи възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, 3 своевременното им релевиране в процеса на които обуславя тяхното разглеждане и съотнасянето им към съществения елемент на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД , предпоставка при решаването на въпроса и за реализиране на регресните права на застрахователя в хипотезата на чл.500, ал.1, т.2 КЗ. Съществен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност действително е установяване на противоправно и виновно поведение на ответника като водач на превозно средство, което поради техническа неизправност е причинила щети на увредения автомобил „*** . С ангажираните по делото доказателства доказателствената тежест се явява реализирана от страна на ищеца по отношение на възникналото произшествие, обективирано в надлежно съставен протокол за ПТП, техническа експертиза относно причините за възникване на техническата неизправност на превозното средство и предпоставките за превантивните действия, необходими за предотвратяване на процесното събитие. В този смисъл дори и разглеждайки въпроса на плоскостта на случайно събитие, то отговорността не би се изключила като вреда от вещ на основание чл.50 ЗЗД, както за пълнота е посочил районният съд. Същественият правно значим елемент, останал спорен и пред въззивната инстанция е вината, в каквато насока е налице нововъведено твърдение от ответната страна за нарушение на правила на ЗДвП от страна на водача на увредения автомобил, свързани със съобразяване на подходящата скорост с цел предотвратяване на процесното произшествие от страна на посочения водач като участник него, за които не е проведен доказателствен процес по своевременно релевирани възражения в първоинстанционното производство. Специфика при реализиране на гражданската отговорност за вреди от деликт от гледна точка на вината е въведената с разпоредбата на чл.45, пр.II ЗЗД презумпция за вина като елемент от фактическия състав на отговорността, оборването на която е в тежест на оспорващата я страна, независимо от реализираната адм.наказателна отговорност за описаното нарушение на ЗДвП на водача на увреждащото превозно средство, съответно касаещ застрахованият деликвент.

При тези обстоятелства и така събрания доказателствен материал доказателствената тежест на ищцовото дружество се явява реализирана, с което са възникнали предпоставките за реализиране на гражданската отговорност при предявяване на регресния иск против ответника, произтичаща понастяощем по застраховката „Гражданска отговорност, на основание чл.500, ал.1, т.2 КЗ.

Поради неоснователност на жалбата обжалваното решение подлежи на потвърждаване.

На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемото дружество се следва присъждане на юриск. възнаграждение на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ в размер на 200 лева.

По така изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК въззивният съд РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 3966/ 10.10.2024г. постановено по гр.д.№ 12836/ 2023г. по описа на ПРС – ІІ гр.с., с което по отношение на ответника Л. В. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „***“ № *, е**, е признато за установено, че дължи на Застрахователна Компания “ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С.. бул. „С*** , представлявано от В. В. И. и П. В. Д. - изпълнителни директори сумата от 7514,26 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.04.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед № 3288/20.05.2023г. по ч.гр.д. № 5381/2023г. по описа на ПРС, 24-ти гр. състав.

Осъжда Л. В. Б., ЕГН: ********** да заплати на ЗК “Лев Инс„ АД, ЕИК: 121130788 сумата 200 лева/ двеста лева/ юриск. възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК.