Решение № 7 от 07.03.2011, Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Провадия, 07.03.2011 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОНКА СЛАВОВА при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията Бр. д. № 2 по описа на ПРС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.

Предявена е молба от С.С.Н., с ЕГН: ********** и Н.Й.Н., с ЕГН: **********,***, за допускане на развод помежду им по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК, за което представят постигнато споразумение. Молителите излагат, че са съпрузи от 28.05.1994 год. и от връзката си нямат родени деца. Декларират и че нямат придобито семейно жилище. Поради това, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за раздяла и в писмена форма са уредили всички лични и необходимите имуществени отношения помежду си за след развода, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака им, без да издирва налагащите разтрогването му причини, като утвърди споразумение в следния смисъл: страните заявяват, че не претендират издръжка един от друг; след развода жената да носи предбрачното си фамилно име – В.; разноските по делото да се поемат от страните по равно.

В съдебно заседание С.С.Н. и Н.Й.Н.

– и двамата лично, заявяват, че поддържат молбата си за развод на основанието, на което е подадена, и молят съда да утвърди постигнатото между тях споразумение.

За да се произнесе досежно основателността на молбата, съдът съобрази следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 28.05.1994 г. от Община Шумен, въз основа на Акт за граждански брак № 166/28.05.1994 г. молителите С.С.Н. и Н.Й.Н. са съпрузи от 28.05.1994 год.

Съобразно твърденията на страните, същите нямат родени деца от брака си. Нямат и придобито семейно жилище.

Съдът, като взе предвид, че С.С.Н. и

Н.Й.Н. поддържат молбата си за развод, въз основа на споделено сериозно и непоколебимо решение и не желаят съда да издирва причините за прекратяване на брака, и като прецени, че споразумението им съответства на разпоредбата на чл.

51 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона или добрите нрави, намира, че същото следва да бъде утвърдено, след допускане на развод между двамата съпрузи, на основание чл. 50 от СК.

Предвид разпоредбата на чл. 7, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и с оглед сложността на делото, съдът преценява, че не следва да присъжда в тежест на молителите държавна такса, свръх размера на вече събраната (25 лв.).

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА брака между С.С.Н., с ЕГН: ********** и Н.Й.Н., с ЕГН: **********,***, сключен на 28.05.1994 г. пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община Шумен, за което е съставен Акт за граждански брак № 166/28.05.1994 г. на Община Шумен, по взаимно съгласие, на основание чл. 50 от СК.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение, както следва:

ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име В..

С.С.Н. и Н.Й.Н., не си дължат издръжка след прекратяването на брака.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: