Определение № 277 от 30.04.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Варна, 30.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20253000500121 по описа за 2025 година намира следното:

Производството по настоящото дело е приключило с постановяването на определение № 176/20.03.25г., с което е било потвърдено решение № 42/14.01.25г. по в. гр. д. № 2553/24г. на ВОС, в частта му, с която е била оставена без разглеждане жалбата на В. Г. П. от гр. Варна с вх. № 3981/26.11.2024г. по изп. дело № 217/2024 година по описа на ЧСИ Тодорова, рег. № 713, в частта й, с която се оспорват като незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по уведомяване и налагане на запор върху сметка на длъжника, и жалбоподателят е бил осъден да заплати на С. А. Б., Д. А. С. и Е.

В. П., сумата от 400 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от В. Г. П. с искане да бъде преразгледано постановеното по делото определение в частта му за разноските, като се релевира възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. Посочено е, че договорът за правна помощ не е в индигиран оригинал от адвокатски кочан и е съмнително действителното изплащане на посоченото адвокатско възнаграждение. Освен това в уговорения размер е било включено и процесуално представителство пред съда, каквото настоящото производство не изисква. Приложеното пълномощно няма съотносимост с подаването на отговора на частната жалба.

Отговорът на частната жалба е подаден дословно по частната жалба пред ОСВарна (в молбата е посочено АС-Варна), като няма допълнително положен труд от адвоката, нито допълнителна фактическа и правна сложност, налагащи присъждането на отделен хонорар в пълен размер. Наред с това се поддържа, че отговорът е заблуждаващ, тъй като с него се твърди обжалване на наложения запор и на действията по уведомяването на длъжника, докато последният е обжалвал фактическото отнемане от ЧСИ на запорираната сума от банковата му сметка, като оплакването е било, че в действителност запор не 1 е бил наложен. Сочи се още, че ответниците са упражнили процесуалните си права недобросъвестно, което не подпомага, а пречи на правосъдието, предвид което разноски за такава адвокатска защита по начало не следва да се присъждат, или следва да се намалят до минимален размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на горната молба от насрещните страни С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П., представлявани от общия си процесуален представител адв. А. Т. от АК-София, с който е отправено искане молбата да бъде оставен без уважение като неоснователна. Изложено е, че законът не предвижда изискване относно формата за съставяне на договора за правна помощ. Според т. 1 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. Поради това следва да се приеме, че в тази част на договора е налице разписка и по този начин е било доказано изплащането на възнаграждението. Изложено е още, че предметът на договора включва оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се и в изготвянето на писмен отговор на частната жалба на В. П. срещу решението по в. гр. д. № 2553/24г. на ВОС, процесуална защита и представителство пред ВАпС. Според нормата на чл. 278, ал. 1 от ГПК съдът може да прецени дали да разгледа жалбата в открито съдебно заседание. Поддържа се още, че подаденият отговор е бил свързан с всички оплаквания, изложени в частната жалба на недоволната страна. Отрича се твърдението, че ответниците са упражнили недобросъвестно процесуалните си права, като се счита, че същото противоречи както на закона, така и на адвокатската етика. Допълва се, че съгласно чл. 11 от Наредба № 1 на ВАдв.С предвиденото адвокатско възнаграждение за частна жалба е 400 лв., а когато същата се разглежда в открито съдебно заседание – 600 лв. При договор с трима ответници по частната жалба, които са обикновени другари, адвокатското възнаграждение само за изготвянето на отговор на частната жалба и без процесуално представителство в открито съдебно заседание, е в размер на 1 200 лв. Поради това и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение се счита за неоснователно.

Молбата за изменение на определението в частта за разноските, присъдени на насрещните страни, е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и се явява допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е била частната жалба на длъжник по изпълнението, насочена против решението на въззивния съд, в частта му, с която е била оставена без разглеждане жалбата му, с която се оспорват като незаконосъобразни действията на съдебния изпълнител по уведомяване и налагане на запор върху негова банкова сметка. Основната теза на жалбоподателя е била, че оспорването на тези изпълнителни действия е било допустимо на чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като се касае за отнемане на движима вещ (в случая парите), поради това, че длъжникът не е бил надлежно 2 уведомен за изпълнението. Претендирало се от настоящия съд да обезсили, евентуално да отмени решението в обжалваната му част и делото да се върне на окръжния съд, който да се произнесе на посоченото основание по чл. 435, ал. 2, т. 3 от ГПК, както и в частта за недължимост на разноските по изпълнението като последица на уважаване на жалбата на посоченото основание, а също и на осн. чл. 78, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК поради неправилно определяне размера на разноските, съобразно последователността на заявените основания. Отправено е било искане съдът да спре изпълнението по изпълнителното дело до приключването на настоящото производство, на осн. чл. 438 от ГПК.

В предвидения срок е бил депозиран отговор на частната жалба от насрещните страни С. А. Б., Д. А. С. и Е. В. П., чрез общия им процесуален представител адв. А. Т., в която същите са поддържали становище за недопустимост на жалбата в частта за разноските по изпълнителното дело, тъй като решението в тази му част не подлежи на обжалване, както и становище за неоснователност на жалбата в останалата част, основавайки се на приетото в ТР № 2/15г. на ОСГТК на ВКС.

В решаващите мотиви на настоящия съд са изложени съображения, съвпадащи изцяло с поддържаните от ответниците становища по съществото на настоящото дело.

Налице е било своевременно отправено с отговора на частната жалба искане за присъждане на разноските, направени от ответниците по частната жалба пред настоящата инстанция. Към същия е бил приложен списък по чл.

80 от ГПК, в който се е претендирало присъждането на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Към отговора на частната жалба са били представени договор от 24.02.25г. за правна защита и съдействие, с който ответниците по частната жалба са възложили на адв. Т. да изготви отговор на конкретно посочената частна жалба, както и да осъществи процесуално представителство и защита пред ВАпС, при договорено общо възнаграждение от 400 лв., платимо в брой. В договора е отбелязано, че сумата е била заплатена в брой. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е само за доказване. Съгласно т. 1 от ТР № 6/12г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ в брой, е достатъчно и има характера на разписка.

Поради това и възраженията за неспазена форма на договора и за съмнителност на действителното изплащане на възнаграждението, са неоснователни.

Предвид липсата на изискване за връчване на частния жалбоподател на постъпилия отговор на частната жалба от насрещните страни и разглеждането на делото в закрито съдебно заседание, релевираното за първи път с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, се явява допустимо.

Същото обаче е неоснователно по следните съображения. Взискателите по 3 изпълнителното дело срещу длъжника се явяват обикновени другари по подадената от него частна жалба. Всеки от тях е защитавал свой собствен интерес да получи реално плащане на присъдените му парични суми от длъжника, макар и относимите към повдигнатия от длъжника спор пред съда факти, да са били общи. Същите обаче са били представлявани от общ надлежно упълномощен процесуален представител, който е изложил общо становище и е получил едно адвокатско възнаграждение от тримата взискатели, равняващо се на размера, посочен в нормата на чл. 11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (заглавие, изменено – ДВ, бр. 14/18.02.25г.). Същото настоящият съд намира за справедливо и обосновано спрямо фактическата и правна сложност на делото, имайки предвид неговия предмет, своевременно предприетите и адекватни процесуални действия от общия адвокат на ответниците по частната жалба.

Воден от горните съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2926/09.04.25г., подадена от В. Г. П., с искане за изменение на определение № 176/20.03.25г. по в. ч. гр. д.

№ 121/25г. на ВАпС, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. то чл. 248, ал. 3 от ГПК, поради необжалваемост на определението по съществото на настоящото дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4