Решение № 4336 от 21.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4336 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.С.Д. при участието на секретаря Е.Е.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110120079 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „.........” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо Е. И. Г. съществуването на вземане в размер на сумата о т 1595,44 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес ..............., ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 323,17 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г., 48,66 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 08.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 10,43 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2018 г. до 01.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.01.2022 г. по ч. гр. д. № 70091/2021 г. по описа на СРС, 166 състав.

Ищецът „.........” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на 1 топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът Е. И. Г. подава отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва да е клиент на топлинна енергия, респективно оспорва да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Не оспорва доставката на топлинна енергия в твърдяното количество, нито счетоводните записвания на ищеца. Не твърди да са извършвани плащания за процесния период. Моли съда за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „........” ЕООД не оспорва исковата молба. Заема становище за изготвяне на дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния имот в съответствие с действащите за съответния период нормативни разпоредби.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като 2 меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

От приетата като доказателство по делото Заповед № ИЛ3879/16.09.1976 г. на Софийски градски народен съвет – Изпълнителен комитет се установява, че Е. И. И. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се на адрес /населено място/ на основание чл. 100 ЗТСУ /отм./ Макар да няма категорични доказателства по делото за идентичност на фамилните имена, ответната страна не оспорва изрично посоченото обстоятелство. Не се оспорват от ответната страна автентичността на приложението към Протокола от проведеното на 10.08.2002 г. Общо събрание на ЕС досежно положения срещу абонатния номер на процесния апартамент (аб. № ......) подпис на лицето Е. И. И. с ЕГН **********, което ЕГН е идентично с ЕГН на ответника. Не се оспорват и подписите на потребителя Е. И. И. от представените от ТЛП карнети. Не на последно място, с оглед на обстоятелствата, че адресът на процесния имот е регистриран постоянен и настоящ адрес на ответника от 1980 г. (видно от извършена от съда служебна справка НБДН в заповедното производство), както че и ответникът получава книжа по делото на посочения адрес, съдът счита, че същият притежава вещно правно на собственост върху имота.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между страните съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „.........” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.

Отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Не е спорно по делото, че имотът ползван от ответника се намира в сграда етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се 3 извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот е сключила договор с „........” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради което същото е влязло в сила. По делото е безспорно установено, че за етажната собственост в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвано дялово разпределение на топлинната енергия. Дяловото разпределение следва да бъде направено от лице, извършващо такава услуга и вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Същото трябва да е избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на Наредба №16-344 от 06.04.2007г., а в случай че договорът е прекратен и клиентите не са избрали друго лице, то разпределението следва да се извърши от самото топлопреносно предприятие или доставчика на топлинна енергия /чл. 61, ал. 2 от същата Наредба/. Това означава, че при всички случаи отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение следва да стане по този ред, независимо от това дали има сключен договор между етажната собственост и топлинен счетоводител или не. Методът за дялово разпределение може да бъде различен в зависимост от решението на общото събрание, но в случая не се навеждат твърдения, че има разминаване между избрания начин на разпределение и този, който е приложен.

Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.

От представените извлечения и общи фактури, които изчисления изрично се признават от ответника, се установява, че стойността на реално доставената топлинна енергия през периода от 1.5.2018 г. до 30.4.2020 г. възлиза на сумата от 1595,44 лева, а стойността на услугата дялово разпределение за периода от 1.11.2018 г. до 30.4.2020 г. възлиза на сумата 48,66 лева.

Начислените суми за годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение са дължими, тъй като съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за 4 топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове.

По наведеното възражение за давност: Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.12.2021 г. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. , от 13 март 2020 г. до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. За времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.09.2018 г., са погасени по давност.