Решение № 64 от 02.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. София , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Калин Калпакчиев

Весислава Иванова

Величка Цанова в присъствието на прокурора Стойчо Тодоров Ненков (АП-София) като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20201000601408 по описа за 2020 година

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО – II състав в открито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН

КАЛПАКЧИЕВ

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА при участието на секретаря НИНА ВЬОНГ и прокурора Н., след като разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.ч.д. № 1408/20 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, прие следното:

Производството е по реда на глава ХХІ, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по жалба на адвокат П. Н. от АК – Благоевград, действащ като защитник на осъдения А. Г. Р., и по жалба на последния срещу протоколно определение от 12.11.2020 г. по н.ч.д. № 3024/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), 17. състав, с което на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното по н.о.х.д. № 519/2011 г. по описа на ОС – Благоевград наказание лишаване от свобода за срок от три 1 години, а на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим.

С жалбата на защитника се поддържа, че съдът неправилно привел в изпълнение наказанието, тъй като това следвало да бъде направено със съдебния акт на съда във ФРГ.

Според защитника, след като това не било сторено с немската присъда, приспособена от българския съд и приета за изпълнение, то не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 68 НК. Отделно от това адвокат Н. счита, че режимът на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание е определен неправилно, тъй като би следвало да е общ по правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, а не строг, както е решил първоинстанционният съд, още повече че липсвали съображения за степента на обществената опасност на осъдения. Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на определението, алтернативно – за изменението му в частта за режима на изтърпяване на наказанието.

В жалбата на осъдения е изложен довод за отсъствието на предпоставки за активиране на „условната присъда“ с аргумент, че деянието, за което е осъден от съд в Германия е извършено там, а не на територията на България, както и че там е било преценено, че не следва да се активира отложеното наказание. На следващо място осъденият посочва, че след като престъплението, извършено във ФРГ се третира като нарушаващо определения с българския съдебен акт изпитателен срок, то прокуратурата би следвало да зачете всички дейности, извършвани от него по време на изтърпяване на наказанието му в чуждата държава.

С жалбите не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на доказателства.

В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК настоящият съдебен състав е приел, че за правилното решаване по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция, тъй като наличните доказателства са достатъчни за правилното решаване на релевантните за делото въпроси. Същият извод е възприет и от съдебния състав, провел съдебното заседание на 4.2.2021 г., когато е оставено без уважение искането за приемане на доказателства, касаещи изпълнението на наказанието във ФРГ по присъдата, постановена там и приспособена за изпълнение в България.

В хода на съдебните прения във въззивната инстанция адвокат Н. поддържа оплакването за неправилно приложение на чл. 68 НК поради изложените в жалбата съображения. На следващо място защитникът се фокусира основно върху режима, определен за изтърпяване на наказанието. Намира, че той следва да бъде общ, доколкото не е установено осъденият да е личност с висока степен на обществена опасност. Затова и моли за изменение на определението в този смисъл, в случай че апелативният съд не сподели довода за неправилното приложение на чл. 68 НК. Допълва, че цифровото основание за определяне на режима, посочено в определението, не съответства на вярната разпоредба от ЗИНЗС.

В лична защита осъденият Р. заявява, че поддържа казаното от адвоката си и няма какво да добави.

Прокурорът от САП изразява становище за правилност на определението и пледира за потвърждаването му в цялост.

В предоставената му последна дума осъденият моли за уважаване на жалбата му.

2

След като прецени изложените във въззивните жалби доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд прие следното:

Допустимите въззивни жалби са частично основателни, макар и не по изложените в тях съображения.

Привеждането в изпълнението на наказанието по влязлата в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 519/2011 г. по описа на ОС - Благоевград съответства напълно на материалния закон, тъй като е резултат от приложението на императивното правило на закона (чл. 68, ал. 1 НК), което съдът е задължен да приложи без да има право на преценка по усмотрение с оглед конкретните данни на всеки отделен случай. Единствено по отношение на определения режим са налице предпоставки за внасяне на промяна в акта на първата инстанция, тъй като той следва да бъде общ.

Установените по делото факти не са предмет на спор от страните и в жалбата не са наведени оспорващи ги доводи. Въпреки това, тъй като въззивният съд е длъжен да извърши пълна служебна проверка независимо от наведените в жалбата основания, САС отбелязва, че първоинстанционният съд е приел вярно релевантната фактология, основавайки се на събраните писмени доказателства, установяващи по несъмнен начин данните за осъжданията на А. Г. Р..

От актуалната справка за съдимост се установява, че с влязло в сила на 20.10.2011 г. определение (за одобряване на споразумение) по н.о.х.д. № 519/2011 г. (на ОС – Благоевград) А.Р. е осъден за престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК.

С определение от 6.3.2020 г. по н.ч.д. № 580/2020 г. Софийски градски съд, Наказателно отделение, 17. състав е приел за изпълнение (в производство по реда на чл. 457, ал. 3 НПК) присъда от 3.3.2017 г. на Окръжен съд – Мюнхен I по дело № IKs 122 Js 197394/15, влязла в сила на 5.12.2017 г. С присъдата българският гражданин Р. е бил осъден за срок от дванадесет години и шест месеца лишаване от свобода за престъпление „убийство без утежняващи обстоятелства“, съответстващо на престъплението по чл. 115 от българския НК и извършено на 13.9.2015. От така приетото за изпълнение наказание е било приспаднато времето на предварителното задържане на осъдения, времето на изтърпяното във ФРГ наказание до предаването му на българските власти и времето от предаването му до влизане на определението в сила. Постановено е изтърпяване на наказанието при първоначален строг режим.

С решение на САС по в.н.ч.д. № 411/2020 г., влязло в сила на 26.5.2020 г., горепосоченото определение е било потвърдено.

След приспособяването на чуждата присъда към българския закон прокурор от Софийска градска прокуратура е направил предложение за образуване на производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК предвид данните за предходното осъждане на Р. в България, сочещи на необходимост от приложението на чл. 68, ал. 1 НК по отношение на отложеното наказание.

С обжалваното сега определение СГС е привел в изпълнение отложеното наказание от три години лишаване от свобода.

3

Местно и функционално компетентен за разглеждане на искането е бил тъкмо Софийски градски съд, защото е първостепенният съд, постановил определението за приспособяване на последната влязла в сила присъда. СГС правилно е преценил, че са налице основания за привеждане в изпълнение на отложеното наказание поради наличието на основанията на чл. 68, ал. 1 НК. Цитираната разпоредба предвижда, че ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. А разглежданият случай е точно такъв, защото престъплението, извършено във ФРГ представлява умишлено такова и по българския закон (умишлено убийство – чл. 115 НК) и то е реализирано в рамките на определения изпитателен срок по присъдата на ОС – Благоевград – деянието във ФРГ е осъществено на 13.9.2015 г., а определеният изпитателен срок по н.о.х.д. № 519/11 г. е до 20.10.2016 г.

Императивният характер на нормата на чл. 68, ал. 1 НК не оставя на съда място за преценка и той е длъжен да постанови ефективно изтърпяване на наказанието. Доводът на осъдения и защитника му, че разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК е неприложима, защото съдът във ФРГ не бил привел в изпълнение наказанието по предното осъждане, е неоснователен. В съответствие с предвиденото в чл. 8, ал. 2 НК, влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. В Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства, в чл. 3, § 1 е визирано задължението на всяка държава-членка да гарантира, че в хода на наказателно производство срещу дадено лице се вземат под внимание предишни присъди, постановени срещу същото това лице за различни деяния в други държави-членки, за които е получена информация по приложимите инструменти за взаимна правна помощ или при обмен на информация от криминални досиета, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство. Именно в изпълнение на този ангажимент на българската държава е приетото в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК. А в решението по делото Б. срещу България, Съдът на Европейския съюз приема, че рамковото решение следва да се тълкува в смисъл, че присъдите на държавите-членки следва да се зачитат дори и без нарочна процедура по признаването им. Ето защо положението на осъдения би било напълно идентично даже и той да бе изтърпял наказанието си изцяло във ФРГ. Установеният с чуждата присъда факт на извършване на престъпление, което е в рамките на определения изпитателен срок по предходното осъждане в България, безусловно задължава българските компетентни органи да отчетат това обстоятелство. То има същите последици, каквито би имало дори осъденият да не бе трансфериран и чуждата присъда да не бе приспособена в нарочна процедура. По тези съображения това оплакване на жалбоподателя се определя като неоснователно.

Във връзка с аргументите за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието в чуждата държава по присъдата, активизираща изпълнението на отложеното наказание, САС припомня казаното вече, че нито едно от тези обстоятелства не може да бъде взето при решаване на въпроса с начина на изтърпяване на наказанието в случаите на задължителното приложение на чл. 68, ал. 1 НК.

Строгият режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от три години е мотивиран лаконично от първия съд с твърдението, че такава била константната съдебна практика. Посоченият цифров израз на нормата на чл. 61, т. 2 ЗИНЗС (отменена) не обосновава действителната индивидуализация на режима, но тази грешка е принципно поправима в рамките на настоящия съдебен контрол. Видовете режим понастоящем са уредени в разпоредбата на чл. 57 ЗИНЗС.

4

Апелативният съд застъпва различно виждане от това на СГС и счита, че по отношение на приведеното в изпълнение отложено наказание не е налице нито една от трите хипотези на точка 2 на чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС, за да се обоснове строг режим.