Определение № 914 от 23.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 914 гр. Стара Загора, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20255500500449 по описа за 2025 година Производството е на осн. чл.410, чл.78, ал.2 и 5, чл.273- 279 от ГПК във вр. със ЗДДС.

Делото е образувано по постъпила в законния 1- седмичен срок по чл.411 във вр. чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК Частна жалба с вх.№ 13710/05.05.2025г. от длъжника /търговския субект/ „Е.Д.В.“ ЕООД, грС.З., против частта от Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 759/31.03.2025г. относно разноските за адвокатски хонорар от 400 лв. на заявителя /търговския субект/ „Т.-В.“ ЕООД, гр.П., в която излага своите фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното от него първоинстанционно Определение било неправилно и незаконосъобразно, като излага своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия въззивен съд да отмени частично атакуваното първоинстанционно Определение в частта му относно присъдените против него разноски за адв. хонорар от постановените прекомерни според него 400 лв. до минималните според него 150 лв., със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания.

В законния 1- седмичен срок е постъпил писмен Отговор на ч.жалба вх.

№ 18920/18.06.2025г. от заявителя „Т.-В.“ ЕООД, гр.П., в която излага своите фактически и правни аргументи в подкрепа на своята защитна теза по казуса.

Моли настоящия въззивен съд да остави изцяло без уважени ч.жалба на длъжника и да потвърди в атакуваната му част първоинстанционно Определение в частта му относно присъдените му против длъжника сума за разноски за адв. хонорар в пълния размер от 400,00 лв., със законните последици. Няма свои нови доказателствени искания.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, 1 мотивите на атакуваната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, материалите от първоинстанционното дело и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от търговския субект „Т.В.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.П., ул.

„*********, срещу търговския субект „Е.Д.В.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С.З., за сумата от 1140,00 лв.- главница;

546,02 лв.- мораторна лихва за периода от 09.12.2021г. до 27.03.2025г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението /28.03.2025г./ до окончателно изплащане на задължението, както и разноски в общ размер на 433,72 лв., от които 33,72 лв.- платена държавна такса и 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение.

При така установените факти и обстоятелства въззивният съд направи следните правни изводи :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице/ищца/, в изискуемата се законова писмена форма, в предвидения законов срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество ч.жалба се явява изцяло неоснователна и недоказана.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, приложим в заповедното производство с оглед систематичното му място на правило с общ характер и съгласно чл.412, т.6 ГПК, заплатените от заявителя в заповедното производство разноски вкл. и заплатено адв. възнаграждение се заплащат от длъжника съразмерно с уважената част от претенциите. Към заявлението по чл. 410 от ГПК е приложено и пълномощно, с което заявителят е упълномощил адвокат да го представлява в заповедното производство пред РС, съответно заявителят е поискал и доказва разноски от 400,00 лв. с ДДС – адв. възнаграждение. Определено по правилото на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 за МРАВ- понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.- ДВ бр.14 от 2025 г.) във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 400,00 лв. с ДДС.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл.633 от ГПК характер на решението от 25.01.2024г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Така платеното от заявителя адвокатско възнаграждение за заповедното производство е съобразено с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото. Възнаграждението следва да бъде справедливо и обосновано, като въззивният съд намира, че намаляването на адв. възнаграждение под този размер от 400,00 лв. с ДДС не 2 отговаря на тези критерии.

Водим от горното неоснователни са твърденията в ч.жалба, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен и същият не следва да бъде намаляван.

Предвид гореизложеното въззивният ОС-С.З. намира обжалваното Определение на РС-С.З. за напълно обосновано, законосъобразно и правилно, поради което то следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.273, чл.278, ал. 4 чл.271, ал.1, пр.1 от ГПК, въззивният ОС-С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 759/31.03.2025г. по гр.д. № 1512/2025г. по описа на РС-С.З..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3