Решение № 392 от 17.12.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Пловдив, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000510 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 295 от 25.06.2025 година, постановено по т. дело № 51/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдена Националната здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кричим“ № 1,със съдебен адрес РЗОК - Пловдив, гр.Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 14, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Браниполе, обл. Пловдив, местност „Герена” № 20 Г, ЕИК 202628753, чрез адвокат С. М., съдебен адрес град П.” № 1, следните суми: сумата 25 610 лв., представляваща стойността на оказана, но незаплатена медицинска помощ по клинични пътеки на здравноосигурени лица за месец август 2019 г., по силата на сключения между страните Договор № 164277 от 01.06.2018г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки; сумата от 9 304.22лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на 1 главницата от 25 610лв. за периода от 24.12.2021г. до 20.12.2024г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на сезиране на съда на 23.12.2024г. до изплащането й, като са отхвърлени исковете за главница за разликата над уважения размер от 25 610 лв. до предявения от 25 850лв. и за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 9 304.22лв. до предявения от 9 391.41лв.

Със същото решение е осъдена Националната здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, ЕИК 202628753, сумата от 5 812лв., представляваща стойност на извършени, но незаплатени амбулаторни процедури на здравноосигурени лица за месец август 2019г., по силата на сключен между страните Договор № 164758 от 01.06.2018г. за извършване на амбулаторни процедури, сумата от 2 111.52лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 5 812лв. в размер на законната лихва върху същата от 24.12.2021г. до 20.12.2024г., както и законна лихва върху главницата от сезиране на съда на 23.12.2024г. до изплащането й.

Осъдена е Националната здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, ЕИК 202628753, направените в първоинстанционното производство разноски в размера 6 263.33лв.

Така постановеното решение е обжалвано в осъдителните му части с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Национална здравноосигурителна каса, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. И..

Оплакванията са за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на решението. Твърди се, че решението не съдържа точни, ясни и убедителни мотиви и че съдът не е навлязъл в спецификата и в конкретиката на спора, не е обсъдил доводите на жалбоподателя, изложени в писмените му бележки.

В жалбата е изразено несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че НЗОК следва да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми за извършена медицинска дейност над определените стойности по индивидуалния договор. Развити са подробни съображения, че съгласно действащата към процесния период нормативната уредба, липсва правно основание за заплащане от НЗОК на дейността, надхвърляща лимитите в 2

Приложение № 2, неразделна част от подписаните между страните договори.

Поддържа се, че НЗОК има задължение за плащане при кумулативното наличие на двете предпоставки - договорена и реално извършена медицинска дейност. Твърди се, че всеки изпълнител на медицинска помощ, какъвто е и ищецът, е длъжен да се съобразява със съдържанието на сключения договор с НЗОК и че излизането от неговите рамки е допустимо само по един начин чрез допълнително договаряне по реда и при условията, предвидени в специалните закони. Едностранното изменение на договора от страна на лечебното заведение било недопустимо по аргумент на чл. 59б, ал. 5 от ЗЗО.

Жалбоподателят излага доводи, че задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и че заплащането на стойността на извършена медицинска дейност не е неограничено, а нарочно регулирано в рамките на административно разпределени обеми, като това лимитиране не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до медицински услуги, а тъкмо обратното - осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин, че заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година. Жалбоподателят сочи също, че закупуването на неограничени по обем здравни услуги /надлимитни /, с ограничени и предварително рамкирани бюджетни средства е икономически неосъществимо и затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение на разходната част на бюджета на НЗОК. Поддържа, че установените правила в сключения между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките обемите, посочени в Приложение № 2 не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни правни норми, както се твърди в исковата молба и е възприето от първоинстанционния съд, а са израз на съобразяването на страните с такива именно норми.

Законът не бил предвидил възможността чрез едностранни актове на НЗОК да се изменя сключен по реда на чл. 59, ал.1 от ЗЗО договор с изпълнител, а това можело да стане само по взаимно съгласие на страните, изразено във формата за действителност по чл. 59, ал. 3 от ЗЗО – писмена. До изменението договорът обвързвал страните според съдържанието, с което е сключен, включително според приложение № 2, неразделна част от него, което също можело да се изменя само по взаимно съгласие, с волеизявление на директора на съответната РЗОК съгласно чл. 20, ал.1, т.4,5 и 6 и чл. 59, ал.

3

1 от ЗЗО. Решенията на НС на НЗОК не можели да се приемат като волеизявления за сключване, респ. изменение на договорите. Безспорно било, че такива допълнителни споразумения не са сключвани между страните.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение в осъдителните му части и да се постанови ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в максимален размер.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД, чрез процесуалния представител адвокат С. М., с изразено становище за нейната неоснователност. Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя. Искането е да се потвърди първоинстанционното решение и да се присъдят на ответника по въззивната жалба направените разноски във въззивното производство.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.

259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу първоинстанционното решение в осъдителните му части.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

Производството по т. дело № 51/2025 година по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по искова молба, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение Парк Хоспитал“ ЕООД срещу Националната здравноосигурителна каса. Предявени са главни и акцесорни осъдителни искове. Първият главен иск е за сумата от 25 850 лева, представляваща незаплатена стойност на оказана болнична помощ по клинични пътеки по договор № 164277 от 01.06.2018 година през месец август 2019 година / предметът на въззивното производство е ограничен до уважения размер от 25610 лева/, а вторият – за сумата от 5812 лева – неплатена стойност на 4 амбулаторни процедури, извършени през месец август 2019 година, съгласно сключен между страните договор № 164758 от 01.06.2018 година.

Акцесорните претенции са за сумата от 9391,41 лева дължима законна лихва върху главницата от 25850 лева за периода от 24.12.2021 година до 20.12.2024 година. / уважена до размера на 9304,22 лева/ и за сума в размер на 2111,52 лева – дължима законна лихва върху главницата от 5812 лева за периода от 24.12.2021 година до 20.12.2024 година. Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба – 23.12.2024 година до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.

Твърди се, че през исковия период – месец август 2019 година, ищецът е оказвал болнична медицинска помощ по клинични пътеки въз основа на сключен с ответника НЗОК договор № 164277 от 01.06.2018 г. за извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, изменен с допълнително споразумение № 23 от 20.02.2019 година, в сила от 01.01.2019 година.

Ищецът осъществявал и амбулаторни процедури на основание сключен между страните договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, допълнен и изменен с допълнително споразумение № 23 от 20.02.2019 година, в сила от 01.01.2019 година. Договорите, съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, били сключени с директора на РЗОК – Пловдив.

Задължението на ответника като възложител по двата договора било да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 3 от договорите, а ищецът като изпълнител имал право да получава договореното заплащане при условията, сроковете и реда, определени в НРД за МД за 2018 година и индивидуалните договори, съгласно чл. 4, ал. 1 от договорите.

В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м. август 2019 година, като исковите суми за извършени дейности по двата договора - болнична дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури са останали незаплатени.

Ищецът поддържа нищожност поради противоречие със закона на клаузите от договора, които ограничават закупуването и заплащането на извършената и отчетена дейност само до размера на стойностите по приложение № 2 към договорите и не дават право на изпълнителя да отчита 5 дейности, надвишаващи тези стойности. Става дума за клаузите на чл.

34,ал.1,чл.38,ал.1 и ал.7 и чл.42, ал.3 от договор № 164277 от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по КП и на чл.38,ал.1,чл.42,ал.1 и ал.7 и чл.46,ал.3 от договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури. Възражението за нищожност е на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие на посочените клаузи на императивни правни норми – чл. 4, ал. 1 от ЗЗО, чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО, чл. 35, т.1 във връзка с чл.

26, ал. 2 от ЗЗО и чл. 25 от ЗЗО. Позовал се и на съдебна практика, според която няма основание за отказ за заплащане на надлимитна медицинска дейност, ако тя е в обхвата на гарантирания от бюджета на НЗОК основен пакет здравни дейности. Посочено е, че разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО, предвиждаща, че НЗОК не заплаща за оказаната медицинска помощ в нарушение на стойностите и обемите в договорите по чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, е обявена за противоконституционна с решение на КС и не следва да се прилага.

Ищецът твърди, че до момента на подаване на исковата молба ответникът не му е заплатил исковите суми. Изразява становище, че заплащането до 25-то число на месеца,следващ отчетния, съгласно чл. 46 от договор № 164277 от 01.06.2018 година и чл. 50 от договор № 164758 от 01.06.2018 година не се прилага за надлимитната дейност. Счита, че при липса на изрична нормативна уредба надлимитната дейност следва да бъде заплатена в рамките на съответната финансова година, в случая до края на 2019 година, чрез използване на различни механизми за осигуряване на здравноосигурителни плащания за медицинска помощ извън предвидените в индивидуалните договори лимити,