Определение № 2358 от 23.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2358 гр. София, 23.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Ж.

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20248002902720 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Г. срещу решение №229 от 29.07.2024г. по в.т.д. №593/2023г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено решение №361 от 18.08.2023г. по т.д.№258/2022г. на Варненски окръжен съд / поправено с решение от 22.08.2023г./, с което са отхвърлени предявените срещу „Бор“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.265, ал.1, пр.2 от ЗЗД за присъждане на обезщетения за неизпълнени в уговорен вид и качество СМР по два апартамента, в жилищна сграда в ПИ №199, с площ от 1 314 кв.м, по плана на к.к „Чайка“, район „Приморски“, гр. Варна, възложени за изработка с предварителен договор от 11.04.2006г., както следва: сумата от 18 693,53 лв., представляваща стойността на разходите за труд и материали за осъществяване на неизвършени строително монтажни работи; сумата от 2 888,87 лв., представляваща стойността на разходите за труд и материали за отстраняване на некачествени строително монтажни работи в обект апартамент №27; сумата от 16 123,44 лв., представляваща стойността на разходите за труд и материали за осъществяване на неизвършени строително монтажни работи и сумата от 17 495,06 лв., представляваща стойността на разходите за труд и материали за отстраняване на некачествени строително монтажни работи в обект апартамент № 41, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на сумите.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно 1 поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд не е обсъдил събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди, че липсват писмени доказателства, че актът образец 15 е връчен надлежно на упълномощено от жалбоподателката лице. Излага аргументи, че нотариалната покана отправена до Р. Г. за подписване на горепосочения акт неправилно е била връчена на Ивелин Гроздев, тъй като в учредената му представителна власт не е включено правото да получава уведомления, покани, включително нотариални. Също така поддържа, че Ивелин Гроздев не е приел извършената работа, поради обстоятелството, че е направил множество възражения за нейното неизпълнение, а неприемането на работа, води до последицата, че давността за предявяване на иск започва да тече от издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Навежда доводи, че двата акта образец 15 от 07.03.2017г. са документи с невярно съдържание, както и че последните не са подписани нито от главния архитект, нито от упълномощено от него лице, въпреки отказа на Гроздеви да подпишат актовете. Счита, че при осъществяване на приемането на СМР по договор за изработка важат правилата по чл.169 - 170 от ЗУТ, а не общото правило по чл.264 от ЗЗД.

Оспорва като противоречащ на материалния закон и необоснован извода на решаващия съд, че срокът по 265, ал.3 от ЗЗД тече от датата на съставяне на двата акта образец 15 - 07.03.2017г. Твърди, че възложителят не е получил от изпълнителя реална фактическа власт върху изработеното, както и че последното има заявени в срок недостатъци и не е въведено в експлоатация.

Излага аргументи, че в споразумението от 10.05.2013г. липсва изрична уговорка, че обектите ще бъдат предадени на праводателите след съставяне на акт образец 15, а решаващият съд не е обсъдил споразумението, нито е тълкувал общата воля на страните по предварителния договор и споразумението. Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е уважено искането й за допускане на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза.

Допускането на касационното обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1. След като при изпълнение на договор за изработка възложителят не е получил от изпълнителя реалната власт върху изработеното и то не е въведено в експлоатация съгласно договора, то налице ли е изпълнение на договора за изработка? 2. Относно началния момент на срока на погасителната давност по договор за изработка? 3. Следва ли съдът да тълкува договора за изработка съгласно правилата на чл.20 от ЗЗД и в смисъла, който произтича от целия договор като отчете и обстоятелствата и действията на страните, съпътстващи сключването му, след като възложителят не е приел извършените СМР поради многобройните забележки? 4. Как съдът следва да тълкува разпоредби от договора за изработка и може ли чрез тълкуване на спорната клауза на 2 договора между страните / не е завършен подвъпросът/ и дали валидно сключеният договор обвързва страните и може ли да бъде изменян чрез тълкуване? 5. Кога СМР, извършени от изпълнителя въз основа на договор за изработка, се считат приети от възложителя и кога е осъществено приемане по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД? 6. Считат ли се извършените по договор за изработка СМР за одобрени и приети от възложителя, ако за обекта е издаден акт обр.15, въпреки че същият не е подписан от възложителя и въпреки че не е извършено реално предаване на извършените СМР от изпълнителя на възложителя, възложителят не е установил фактическа власт върху обекта, липсва изрично заявено от възложителя приемане на СМР и не са извършени конклудентни действия, които по недвусмислен начин да обективират мълчаливото одобряване на работата от страна на възложителя? 7. Следва ли де се приеме, че след като възложителят е бил поканен да подпише Акт обр.

15, но не го е подписал, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД? 8. При осъществяване на приемането важат ли правилата по чл. 169-170 от ЗУТ или е приложимо общото правило на чл. 264 от ЗЗД? 9.

Подписването на акт обр.15 от главния архитект вместо от възложителя може ли да се квалифицира като приемане на изработеното без забележки, ако не е било представено по делото пълномощно въз основа на което Ивелин Гроздев има право да получава нотариални покани? 10. Има ли право главният архитект да подпише акт обр.15, ако възложителите са направили множество забележки за неизвършени и некачествено извършени СМР, които обаче не са отразени в акта? 11. 3а задължението на съда по чл. 235, ал. 2 от ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона. 12. Представлява ли процесуално нарушение, водещо до неизясняване на делото от фактическа страна, неизпълнението от съда на задължението му да назначи експертиза и приеме заключение на вещо лице, свързано с обстоятелствата по делото, за които са необходими специални знания и е направено своевременно искане за това? 13.

3а доказателствената стойност на акт обр.15 като частен свидетелстващ документ.

Твърди, че въпросите по т.1-10 са решени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 231 от 13.07.2011г. по т.д. №1056/2009 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №123 от 06.11.2019г. по т. д. №2682/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о, решение № 94 от 02.03.2012 г. по т.д. №133/2010г. на ВКС, ТК, II т.о, решение №59 от 31.07.2017г. по т. д. № 53622/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 121 от 27.09.2013г. по т. д. № 621/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о; а въпросите по т.11-13 – в противоречие с постановеното в ППВС №1/1953 г., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. по гр. д. №1/2001г., ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №422 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 805/2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №149 от 03.07.2012 г. по гр. д. №1084/2011г. на ВКС, ГК, III г.о., 3 решение №68 от 11.07.2016 г. по т.д. № 1170/2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №94 от 02.03.2012г. по т. д. № 133/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о.

Позовава се и на очевидна неправилност на постановеното по делото решение.

Ответникът по касация „Бор“ ЕООД, гр. Варна, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на жалбата. Подробни съображения излага в писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че по силата на предварителен договор ПИ-199/2006г. от 11.04.2006г., съсобствениците Ивелин Гроздев и Лилия Г. /праводатели на ищцата/, Пламен Банчев и Димитров от една страна и „Билдингс БГ“ ЕООД са уговорили обща инвестиция в имота, представляващ ПИ № 199, целият с площ от 1314кв.м., находящ се в к.к „Чайка“, гр. Варна, като търговецът е поел задължението да изгради за своя сметка и да им предаде с акт за въвеждане в експлоатация недвижими имоти във вид, уговорен в специално приложение, съдържащо и опис на имоти, предоставени на праводателите. Посочил е, че оспорените от въззивницата фактически изводи се отнасят до обстоятелствата по предложеното приемане на изпълнената в цялост сграда, включително и два новопостроени апартамента, притежавани в съответствие със запазените от жалбоподателката вещни права. Установил е, че с два констативни протокола от 07.03.2017 г. и 08.03.2017 г., нотариус рег.№ 549 на НК е удостоверил изявления, направени от името на ищцата чрез пълномощника Ивелин Гроздев, по повод отправени до съсобствениците покани за подписване на акт за предаване на готовия строителен обект (акт обр.15 по Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството), като липсва пълномощното, учредяващо представителна власт на Ивелин Гроздев, послужило пред нотариуса за удостоверяване на тези изявления.

Обсъждайки последиците от липсата на това пълномощно, е изтъкнал, че Ивелин Гроздев е лицето, което от началото на договаряне на планираното строителство е било натоварено от собствениците на терена да следи за интересите им. Анализирал е събраните гласни доказателствени средства, съгласно които само инж. Гроздев е осъществявал всички фактически действия от името на роднинския кръг от съсобственици на терена (братята, сестрата на съпругата на Грозев и децата му), като е посещавал обекта, за да наблюдава изпълнението и степента на довършеност на сградата като цяло.

Наред с това е посочил, че дори и цитираното пред нотариуса пълномощно от 23.12.2016г. да не съществува, упълномощеният е разполагал и с генерално пълномощно от 29.06.2015г., което е представено по делото и не е оспорено. С оглед на това решаващият съд е заключил, че ищцата е била надлежно представлявана от явилия се пред нотариуса (първоначално на 07.03.2017 г., а впоследствие и на 08.03.2017г.) неин довереник, който е потвърдил недвусмислено, че упълномощителите му са били поканени да съдействат на предприемача за изготвяне на предложения им акт за приключване на целия 4 строителен процес до уговорената степен на годност за експлоатация.

Въззивният съд е съпоставил официално удостоверените изявления на пълномощника и представените по делото от общинска техническа служба книжа и е констатирал, че обявените възражения на част от съсобствениците за неизвършени, недовършени и некачествено изпълнени работи са били действително заявени в административната процедура, както от пълномощника, така и от изпълнителя. Приел е, че забележките на учредителите на правото на строеж следва да се считат за неразделна част от установените в акта образец 15 факти, независимо, че не са били отразени във вече съставения акт за установяване на годност за приемане на строежа на сградата и обслужващото я В и К съоръжение. Изложил е мотиви, че възложителят на строителството има както задължение да приеме работата, като това приемане може да бъде изрично или конклудентно, така и право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на възложения краен резултат.