Решение № 5204 от 18.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5204 гр. София, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20241100509598 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника ЗАЕД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* чрез юрк. Н.З. срещу Постановление от 14.08.2024 г. по изп. дело № 20249230400207/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, район на действие – СГС. Жалбата е с предмет отказа на ЧСИ да намали поради прекомерност приетите в полза на взискателя разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело, както и относно определения с обжалваното постановление размер на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗСЧИ. Посочва, че извършените от процесуалния представител на взискателя действия се изчерпват единствено до подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което и не е налице основание за определяне на възнаграждение по чл. 10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. В допълнение счита, че изпълнителното дело не се отличава с правна и фактическа сложност.

На следващо място възразява и срещу размера на приетата за събиране пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, който счита за прекомерен.

Посочва, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху размера на определената за събиране сума по изпълнителния титул.

Предвид изложеното се иска намаляване размера на адвокатското възнаграждение до размера по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. на сумата от 200 лв. и отмяна на отказа в частта на начислената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски за настоящото 1 производство.

В законоустановения тридневен срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е депозирано писмено възражение от взискателя Г.Д. чрез адв. С.М., с което оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище, че по изпълнителното дело се дължи адвокатско възнаграждение както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на други действия с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя, поради което размерът му напълно съответства на размера по Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед на това счита, че съдебният изпълнител правилно е определил размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Поддържа, че направеното искане за присъждане на разноски за настоящото производство е процесуално недопустимо доколкото не бил представен от страната списък по чл.80 ГПК. Предвид изложеното се иска оставяне на частната жалба без уважение като неоснователна, включително в частта за присъждане на разноски за настоящото производство.

По делото са постъпили мотиви от съдебния изпълнител по реда на чл.

436, ал. 3 ГПК, според който частната жалба е допустима, но неоснователна.

Излага становище, че размерът на адвокатския хонорар на взискателя е съобразен с уредбата по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на определения размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ посочва, че направеното от длъжника възражение в изпълнителното производство е уважено като от основата за изчисляване на таксата е изключено възнаграждението за процесуално представителство на взискателя. С оглед на изложеното се посочва, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20249230400207/2024 г. по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ е образувано по молба на взискателя Г.Д. Д., представляван от адв. С.М. с длъжник ЗАЕД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* на дата 07.08.2024 г. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 06.08.2024 г., издаден по в.т.д. № 20245001000217/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, 2-ри граждански състав, с който ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ е осъдено да плати на Г.Д. Д., суми, както следва: 170 000,00 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане; 6 637,98 лева, представляваща направени разходи за закупуване на импланти – остеосинтезни средства, използвани при лечението на Г.Д. Д., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане;

3 175,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи медицински разходи, ведно със законната лихва, считано от 2

14.10.2022 г. до окончателното изплащане; 4900,00 лева, представляваща необходимо възнаграждение за болногледач за периода от месец август 2021 г. до месец март 2022 г. (общо 6 месеца), ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане; 4364,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на разходите за ремонт на повредения мотоциклет „Хонда Трансалп 650“, с рег.№ *********, при процесното застрахователно събитие, настъпило на 25.08.2021 г. на път II – 37 км. 114+ 200 м. след с.Гелеменово, обл. Пазарджик в посока с. Левски, общ.

Панагюрище, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2022 г. до окончателното изплащане.

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал в случай, че длъжникът не плати в срока за доброволно изпълнение да бъде наложен запор на банковите сметки, открити на името на длъжника. С молбата взискателят е претендирал в тежест на длъжника да бъдат възложени и разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело в размер на 6306,56 лева, като е приложил пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 05.08.2024 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 6306,56 лв., платени изцяло в брой.

С молба от 07.08.2024 г. взискателят е поискал от съдебният изпълнител да бъде извършено пълно имуществено проучване на длъжника по чл. 18 ЗЧСИ, да бъде наложен запор върху банковите му сметки, върху собствените на длъжника моторни превозни средства. Моли се да бъде насрочен и извършен опис на движимите вещи, собственост на длъжника и да бъде наложена възбрана върху недвижимите имоти, собственост на длъжника, както и да бъде насрочена дата за описа им.

С разпореждане от 07.08.2024 г. е образувано изпълнителното дело и е изпратено съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, както и покана за доброволно изпълнение.

Със запорно съобщение изх.№ 4361 от 08.08.2024 г., получено на 09.08.2024 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника ЗАЕД „Б.В.И.Г.“ от „БАНКА ДСК“ АД.

По делото е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4360/08.08.2024 г., връчена на длъжника на 08.08.2024 г. В същата е посочен общ размер на дълга от 249 818, 46 лева, в който са включени претендираното възнаграждение за процесуално представителство, както и 9 845, 35 лева – такси по ТТРЗЧСИ.

С възражение с вх. № 3259/12.08.2024 г. длъжникът е направил искане за намаляване на приетите в полза на взискателя разноски за процесуално представителство, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 6306,56 лв., както и за преизчисляване на дължимата в полза на съдебния изпълнител с оглед материалния интерес по делото пропорционална такса.

Препис от възражението е изпратен до взискателя, който е депозирал 3

Становище с вх. 3277/14.08.2024 г. за неоснователност на претенциите на длъжника за намаляване на размера на приетите разноски за процесуално представителство в изпълнителното производство.

С 4 броя платежни нареждания от 13.08.2024 г. в срокът за доброволно изпълнение длъжникът е погасил дълга по изпълнителното дело.

С обжалваното Постановление от 14.08.2024 г. ЧСИ Г.Н. е отказал да уважи искането на длъжника за намаляване на разноските за процесуално представителство на взискателя. Частният съдебен изпълнител обаче е съобразил направеното от длъжника оспорване на разноските за адвокатско възнаграждение, изключил е същите от основата за определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и е намалил размерът на последната от 9 609,64 лв. с вкл. ДДС на 9356,29 лв. с вкл. ДДС.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна – длъжник в рамките на образувано изпълнително производство, същата е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.

435, ал. 2, т. 8 ГПК /срещу разноските/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Предмет на обжалване в настоящото производство са размерът на определените разноски по изпълнението в частта относно претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, както и относно определения размер на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая в тежест на длъжника са разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело. Тези разноски се дължат от длъжника, който е дал повод за образуване на изпълнителния процес. В тази връзка жалбоподателят не твърди да са налице обстоятелства, настъпили преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело и обуславящи недължимост на претендираното възнаграждение. Уговорено е и се претендира от взискателя заплащането на възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие.

Съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело 4 адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв. По т. 2 от същата разпоредба е предвидено възнаграждение в размер на 1/2 от възнаграждението по чл. 7, ал. 2 за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай единственото процесуално действие, осъществено от страна на процесуалния представител на взискателя, е подаването на молба по чл. 426 ГПК за образуване на изпълнителното дело с искане за прилагане на определен изпълнителен способ. В деня на образуването на изпълнителното дело по него е депозирана молба от процесуалния представител на взискателя, с която се възлагат правомощия на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Такова действие не обоснова дължимост на адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата на процесуалния представител на взискателя. Като действия по чл. 10, т. 2 от Наредбата не може да бъдат квалифицирани и подаването на писмени възражения и становища по подадени от длъжника жалби. Предвид липсата на правна и фактическа сложност по делото, обема на предоставената процесуална защита, а и с оглед на обстоятелството, че вземането на взискателя е погасено изцяло в срока за доброволно изпълнение, адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до нормативно установения минимум по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно 200 лева.

По отношение на направеното възражение в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, съдът намира следното:

Съгласно т.26, б. „е“ от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума, както следва: над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. В конкретния случай по изпълнителното дело към датата на поканата за доброволно изпълнение общият размер на задължението (без в него да се включват такси в изпълнителното производство и разноски за процесуално представителство) възлиза на 233 666,65 лв. При прилагане на метода на изчисление по т.26, б."е" от тарифата върху главница от 233 666,65 лв., дължимата такса възлиза на 9472.00 лева с включен ДДС. С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е намалил размера на таксата по т. 26 от Тарифата от 9 609,64 лв. на 9356, 49 лв. с включено ДДС поради направеното от длъжника възражение в изпълнителното производство касателно размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. С оглед на това неоснователни се явяват изложените в жалбата от длъжника съображения за намаляване на размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата и 5 същата следва да бъде оставена без уважение в тази й част.