Решение № 11430 от 15.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11430 гр. София, 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110150494 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Е. В. В. срещу „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 1092753 от 30.11.2021 г., евентуално съединен с установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК и по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

5 от последния, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Feratum bank“.

Ищецът Е. В. В. твърди, че на 30.11.2021 г. между него, в качеството му на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на кредитор и по реда на ЗПФУР е сключен договор № 1092753 за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който на В. е предоставен паричен кредит в размер на сумата от 300 лева. Посочва, че по силата на договора ищецът следвало да върне на „Фератум България“ ЕООД предоставената в кредит парична сума в срок от 1 месец. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на кредитополучателя следвало да бъде обезпечено с поръчителство от трето за процеса лице – „Фератум Банк“ (Feratum bank), чрез сключване на договор за гаранция с последното. Изтъква се, че на основание клаузата на чл. 5 от договора за кредит на В. била начислена като дължима такса в размер от 150 лева за обезпечение с поръчителство, като възнаграждение за поръчителство. С исковата молба ищецът оспорва действителността на договора за потребителски кредит с твърдения, че дължимите вноски по договора за поръчителство са останали непосочени в договора за кредит, а в Общите условия не е посочено, че сключването на договор за поръчителство е задължително условие за предоставяне на кредита. Сочи се, че договорът е недействителен поради липсата на предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, изразяваща се в неспазване на предвидения шрифт на текста от 12. Поддържа се наличието на противоречие и с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора за кредит е отразена 1 единствено абсолютната стойност на ГПР, но не и конкретните компонентни, които са включени при определянето му. Налице е и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението по договора за поръчителство реално не е взето предвид при определяне на ГПР, въпреки че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита. В случай на включването на този разход като компонент на ГПР, то размерът му би надхвърлил максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на договора. В исковата молба се излагат твърдения, че посочените в договора по-ниски стойности на годишния процент на разходите по кредита представляват невярна информация и нелоялна, заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, която подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ищецът намира, че последица от неспазване на тези законови изисквания е недействителност на договора за кредит в неговата цялост на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност В. излага твърдения за недействителност на клаузата на чл. 5 от договора, въвеждаща задължение за кредитополучателя за предоставяне на обезпечение – поръчителство от „Feratum bank“. Намира тази клауза за неравноправна по см. на чл. 146, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано високо възнаграждение. Наред с това се посочва, че клаузата е нищожна поради допуснато противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на ГПР по договора, поради заобикаляне на посоченото законово изискване. С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за прогласяване нищожността на договора за кредит, а в условията на евентуалност - в случай на извод, че договорът е действителен – за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от същия. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор с пощ кл. от 27.11.2024 г. ответникът „Фератум България“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Георгиева, оспорва исковите претенции като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно недействителността на процесния договор за кредит. Посочва, че предоставянето на поръчителство от „Мултитюд Банк“ не е въведено като условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за отпускането му и за обезпечаване на задълженията си по кредита кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора или да посочи избран от него поръчител. Излага се, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за сключване на договора за кредит и не увеличава възможността на кредитополучателя за отпускане на кредита в желания от него размер. Изтъква се, че ищецът сам е посочил „Фератум Банк“ (Малта) като поръчител и след получаване на преддоговорната информация, в т.ч. проекти на договорите, е изпратила потвърдителен СМС относно желанието си да сключи договора за кредит при посочените условия. С отговора на исковата молба „Фератум България“ ЕООД оспорва с действията си да е въвел в заблуждение ищеца относно условията по сключване на договора, възможността за избор на гарант или относно дължимите суми при всяка от опциите, поради което не е налице твърдяната от ищцовата страна заблуждаваща търговска практика. Оспорва като неоснователни твърденията в исковата молба относно целта на договора за гаранция и конкретно, че е насочен към начисляване на допълнителни разходи по кредита. Сочи, че целта на предоставянето на обезпечение е да се гарантира финансовия риск за кредитора от възможността за неизпълнение на задълженията по договора. Намира, че в случая е налице опит на ищеца да заобиколи закона и изпълнението на задълженията си по кредита и конкретно заплащането на договорна лихва, което е дължимо възнаграждение за използвания финансов ресурс. Твърди се, че посоченият в договора размер на ГПР е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на въведените с разпоредбата 2 ограничения, оспорвайки включването на възнаграждението по договора за гаранция да подлежи на включване в ГПР, доколкото последното не представлява условие за сключване на договора за кредит. Сочи се, че ищецът е имал правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни без да дължи обезщетение и неустойки, което право е предвидено и в клаузата на чл. 9 от процесния договор, като в случая не е упражнил това свое право, откъдето може да се направи обосновано предположение, че същият е разбрал и приел клаузата на чл. 5 от договора. С тези доводи „Фератум България“ ЕООД отправя искане за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са главния иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД и евентуален иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК:

Основателността на предявените искове е обусловена от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на следните предпоставки: сключването на процесния договор за кредит от 30.11.2021 г., неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, както и наличието на договорна клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение на договора чрез сключване на договор за гаранция с трето лице срещу заплащането на възнаграждение на гаранта, респ. начисляване на такса/възнаграждение в тежест на кредитополучателя в сочения размер на основание тази договорна клауза.

В тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор и на конкретно оспорените договорни клаузи, чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, в частност спазване на предвидени в закона шрифт на текста при сключване на договора, на конкретно и ясно посочен ГПР по договора; че оспорената клауза не поражда задължение за насрещната договаряща страна поради неизпълнение по договора да заплати необосновано високо обезщетение и индивидуалното й уговаряне.

С оглед твърденията на страните и конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 05.02.2025 г. и обявен за окончателен такъв, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно сключване между страните на процесния договор за кредит № 1092753/30.11.2021 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер от 300 лева, както и относно включване в съдържанието му на процесната оспорена от ищеца клауза на чл. 5 от договора.

Последните факти следват и от представените и приети по делото писмени доказателства, от които се установява сключването на договор № 1092753 от 30.11.2021 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние между „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор и Е. В. В., в качеството му на кредитополучател, за предоставяне на паричен заем в размер на сумата от 300 лева. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора кредитополучателят дължи връщане единствено на заемната сума без договорна лихва или сумата от 300 лева. Предвидено е връщане на сумата с еднократно плащане, извършено на падежната дата – 30.12.2021 г. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора годишният процент на раходите по заема възлиза на 0 %. В чл. 5 е уговорено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от третото за процеса лице „Фератум Банк“ (Ferratum Bank) в полза на дружеството-кредитор, чрез сключване на договор за 3 поръчителство не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. Предидено е одобряване от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение чрез одобряване на заема след който момент уговоката, касаеща обезпечението не може да се отмени от заемателя или от лицето, предоставило обезпечението. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора взаимоотношенията между страните, породени от него, се регулират от договорните клаузи, както и от приложимите Общи условия на „Фератум България“ ЕООД за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние. В чл. 7 от договора Е. В. е изразил съгласието си кодът за потвърждение, предоставен от кредитора, да има силата на саморъчен подпис в отношенията между страните. Отразено е, че заемът е получен на 30.11.2021 г. Установява се, че договорът носи печат и подпис на представител на „Фератум България“ ЕООД, както и кодът „7864“, изписан в графа „заемател“.

Данните по делото сочат за изготвена от кредитора преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр), съдържаща основните елементи на договора за кредит: общ размер на заемната сума (300 лева), срок на договора (30 дни), броя, вида и размера на погасителните вноски (1 плащане от 300 лева, дължимо на 30.12.2021 г.), общата дължима сума (300 главница, без начислена договорkd лихва), изисквано обезпечение (договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя), лихвен процент – фиксиран ГЛП от 0 %; годишен процент на разходите (49,85 %) и условията, при които е приложим, разходи, дължими при просрочие (обезщетение за забава върху всяка забавена вноска, ведно с разноските по събиране на вземането), правото на отказ от договора и условията за упражняването му, възможността за предсрочно погасяване на кредита, данни за кредитора.