Решение № 3012 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3012 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Д. М. при участието на секретаря Е. Т. Т. като разгледа докладваното от А. Д. М. Гражданско дело № 20253110109557 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба с правно основание по чл.127, ал. 2 от СК от ищцата М. З.

Л., ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. А. А. от АК – В., срещу ответника Й. Н. С., ЕГН *** с адрес ***, представляван от адв. П. Н. от АК – В.

Предявена е насрещна искова молба с правно основание по чл.127, ал. 2 от СК от Й.

Н. С., ЕГН *** с адрес ***, представляван от адв. П. Н. от АК – Варна, срещу М. З. Л., ЕГН **********, с адрес ***.

По делото са постановени привременни мерки с протоколно определение от 13.02.2026 г. по протокол рег. №** г., поправено с определение за поправка на очевидна фактическа грешка №* от 23.02.2026 г., постановено по делото.

Ищцата М. З. Л. твърди в исковата си молба, че с ответника Й. Н. С. са живели на съпружески начала в продължение на около шест години, като от съвместното им съжителство е родено детето В. Й. С., ЕГН **********. След раждането на детето отношенията между родителите се влошили. Ответникът започнал да проява необяснимо агресивно поведение спрямо ищцата, като негативната атмосфера в дома им започнала да се отразява отрицателно върху поведението на детето. Често между страните възниквали скандали; ответникът започнал да употребява алкохол и наркотици. Влошените отношения между страните довели до раздялата им и към момента те не контактували, с изключение на случаите, в които ответникът посещавал ищцата, като тя твърди, че тогава той устройвал скандали, чупил и рушил покъщнината в дома на родителите й.

1

Предвид така изложените обстоятелства и твърдейки, че желае да уреди отношенията си си с ответника, свързани с детето, ищцата моли съда да предостави на нея упражняването на родителските права относно детето, като определи и местоживеенето на детето да е при нея.

Моли на ответника да се определи режим на лични отношения с детето, както следва: всяка последна събота и неделя от месеца с преспиване, като взима детето, както следва: всяка първа и трета седмица на месеца бащата да взема при себе си детето в 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване и го връща на адреса на местоживеенето му, както и да взема детето при себе си с преспиване за по два дена в периода на Коледно-новогодишните и Великденските празници, както и за двадесет дни през летния период на годината, когато майката не е в платен годишен отпуск. Ищцата моли също бащата да бъде осъден да заплаща за детето В. издръжка в размер на 500 лева на месец, с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на депозирането на исковата молба, до настъпване на законови основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законовата лихва за всяка закъсняла вноска. Тя моли също ответникът да бъде осъден да заплати в полза на детето В. издръжка за минало време в размер по 500 лева на месец, считано от датата на депозиране на исковата молба – 01.08.2025 г. за една година назад.

В предявения насрещен иск и в подадения отговор от Й. Н. С., същият твърди, че предявените претенции от ищцата са допустими, но неоснователни. Не оспорва твърденията, че с ищцата са родители на детето В. Й. С.. Оспорва твърденията на ищцата, че той злоупотребява с алкохол и наркотици, както и че е упражнявал насилие над ищцата.

Твърди, че при съвместното съжителство ответникът се грижил за детето и имал силна връзка с него. Сочи също, че майката често оставя детето на баба му и дядо му и живее при други мъже, няма постоянна работа, не реализира доходи, няма собствено жилище. През повечето време стояла пред телефона си и употребявала алкохол и наркотични вещества.

Вследствие неглижирането на детето то имало проблеми с развитието и говора си, често изглеждало стресирано и не говорило, при срещите с баща му казвало, че иска да живее при него, като думите му били съпроводени и с плач. Разделите между бащата и детето били трудни, детето се връщало разстроено при майка си. То често ставало обект на инциденти, има счупен преден зъб и белег под окото след падания, тъй като редовно било оставяно без надзор. Детето често боледувало и не ходило редовно на детска градина. Не било обличано добре, адекватно и според сезона. Ответникът твърди също, че през 2024 г. той претърпял инцидент, при който бил наръган с нощ от ищцата, след семеен спор, за което била образувана преписка в ** РУ при ОДМВР - Варна.

В допълнително подадена по делото молба вх. №93910 от 10.11.2025 г. ответникът и ищец по насрещния иск твърди, че той е възпрепятстван да вижда детето си. При последното вземане на детето на 28.10.2025 г. баща му успял да го вземе от детската градина и забелязал синини в областта на левия хълбок и дясното коляно. За тези наранявания детето обяснило, че са го били вкъщи. Ищецът завел детето в Съдебна медицина, където било издадено медицинско удостоверение №*** г., удостоверяващо нараняванията. След като ищцата пристигнала, за да вземе детето, то отказало да тръгне с нея и се разплакало, след 2 което ищцата започнала да блъска по вратата и да рита по нея. На място били извикани органите на МВР, пред които детето заявило, че иска да остане при баща си. Ищецът твърди също, че в периода 03-05.11.2025 г. М. Л. била спряна за проверка от органите на Пътна полиция и същата направила отказ от извършване на тест за наркотици, поради което и било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Предвид така изложените обстоятелства в отговора и насрещния иск ищецът претендира на него да бъдат предоставени родителските права относно детето В. Й. С., както и местоживеенето на детето да бъде определено при него. Моли на майката да се определи режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване; през Коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 10:00 часа на 25 декември с преспиване на всяка нечетна година и от 10:00 часа на 25 декември до 10:00 часа на 26 декември с преспиване на всяка четна година; през първата половина на Великденските празници (четвъртък и петък) на всяка нечетна година и през втората половина на Великденските празници (събота и неделя) на всяка четна година, с преспиване; 20 дни през лятната ваканция на детето, когато ищецът не е в платен годишен отпуск; Всяка година на рождения ден на детето, в зависимост от организацията за празнуване - от 10:00 часа до 15:00 часа или от 15:00 часа до 20:00 часа.

Моли също ответницата да бъде осъдена да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 290 лв. за детето, чрез него, като баща и законен представител, платима на 5-то число на месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на правото на издръжка.

В подадения отговор на насрещния иск ответницата по него заявява, че оспорва твърденията на ищеца и ги определя като целящи да я злепоставят. Моли исканията на ищеца да бъдат отхвърлени.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, че ищцата по първоначалния иск М. З. Л. и ответникът Й. Н.

С. са родители на детето В. Й. С., родено на *** г.

От събраните по делото доказателства – писмени и гласни – показанията на свидетелите Д.А. и В.Г.С.; от изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна; както и от заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, а също и от становищата на страните, изслушани по реда на чл.59, ал.8 от СК се установява, че родителите на детето В. С. са съжителствали на съпружески начала, като първоначално живяли в дома на родителите на Й. С., а след това в дома на родителите на М.Л. в *. От предходна връзка ищцата М. Л. имала по-голямо дете – дъщеря З., на осем години, за което Й. С. и М. Л. заедно се грижили, докато съжителствали. През месец декември 2024 г., когато детето В. било на четири години, страните се разделили, тъй като отношенията им силно се влошили. Съжителството между двамата в последните няколко години преди раздялата им било съпроводено с множество конфликти и напрежение, както и упражнявано и от двете страни психическо и физическо насилие. От 3 свидетелските показания, от изявленията на страните на откритото съдебно заседание, както и от данните от заключението на експертизата се установява, че е имало случаи на проявявана агресия на страните един към друг – нанасяни побои от страна на ответника спрямо ищцата; случай, в който ищцата наранила ответника с нож при свада между тях; арогантно поведение на двамата един към друг, с отправяни обиди и груби изрази. Много от конфликтите между страните се развивали в присъствието на детето. След раздялата между родителите ищцата, заедно с детето се установила в дома на своите родители, а ответникът живеел в жилището на своята майка, заедно с нея. Напрежението и агресията в отношенията между двамата продължили и след раздялата им, като особено изявени те станали от страна на ответника. Страните преустановили контактите помежду си, но в случаите, когато се срещали или контактували по повод детето им, ответникът проявявал грубо отношение към ищцата, отправяйки й обиди и заплахи. От показанията на свидетелката Д.С. се установява, че ответникът вдигал скандали и крещял пред дома на ищцата; хвърлял камъни по ищцата, докато тя била в двора на дома си с детето; обиждал ищцата с вулгарни думи. Последното се установява и от представените по делото разпечатки на изпращани от ответника до ищцата текстови съобщения през мобилна мрежа, съдържащи изключително груби и цинични изрази.

След раздялата между страните ответникът рядко виждал детето. Ищцата взимала детето по-рано от детска градина, за да избегне среща с ответника, тъй като смятала, че отново би възникнала конфликтна ситуация. Ответникът подал сигнал до ДСП – Варна, че ищцата възпрепятства срещите му с детето през месец август 2025 г. От своя страна ищцата през месец октомври 2025 г. подала сигнал също до дирекцията, че ответникът е взел детето, за режим на личен контакт в дома си и го задържал.

Установява се от доказателствата по делото, че детето В. С. има изградена добра емоционална връзка с всеки от родителите си. От раздялата между родителите майката е тази, която полагала основна грижите за детето, но в случаите, в кото детето пребивавало при своя баща, последният се грижил за него - приготвял му храна, купувал му дрехи, които смятал подходящи за детето, излизали на разходка и се забавлявали заедно. Не са налице данни по делото за проява на негативно или агресивно поведение от страна на някой от родителите към детето. В показанията на свидетелката В. С.а са изложени твърдения, че детето споделило, че майка му го блъснала и то се ударило, като е представено от ответника медицинско удостоверение №** г., с което на детето са установени кръвонасядания по предна лява хълбочна област от 5/3 см и в областта на дясно бедро от 4/3 см. Липсват по делото категорични доказателства за това от кого и по какъв повод са получени въпросните увреждания и не може да се изведе категоричен извод, че майката е лицето, причинило уврежданията, нито извод от медицинското удостоверение, ценено и съвкупно с останалите доказателства по делото, че тя като родител има прояви на агресия спрямо детето.

Установява се относно всеки от родителите, че те и двамата разполагат с добри условия за отглеждане на детето. Ищцата, заедно с детето В. и по-голямото си дете живее в жилището на своите родители, заедно с тях. Самото жилище разполагало с достатъчно 4 помещения за всички обитатели, като детето В. ползвало детска стая, заедно със сестра си, където били налични всички необходими мебели и др. вещи за потребностите на децата.

Ответникът живеел в жилището на своята майка, където в една от стаите, ползвана от бащата имало обособен кът за детето. Жилището разполагало с всички необходими вещи за едно домакинство.