Решение № 339 от 20.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно гражданско дело № 20261800500689 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 49/09.03.2026 г., постановено по гр.д. № 37/2024 г., по описа на Районен съд – Елин Пелин (ЕПРС), е

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК по отношение на Н. П. Т. от с. С., Община Елин Пелин, ЕГН **********, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940, сумата от 2300.00 лева / 1 175.97 евро , заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 28.05.2024 г. до окончателното изплащане;

ОТХВЪРЛИЛ е предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД против Н. П. Т. искове за установяване по отношение на ответника Н. П. Т., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД: 349.09 лева - договорна лихва за периода 08.02.21г. до 08.11.21г. и 1276.47 лева - обезщетение за забава за периода от 09.02.2021 г. до 28.05.24г.;

ОСЪДИЛ Н. П. Т. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД направените разноски в производството по ч.гр.д. № 648/2024 г. по описа на РС Елин Пелин, в размер на 38.51 евро;

ОСЪДИЛ е Н. П. Т. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД направените разноски по настоящото дело в размер на 272.10 евро;

1

ОСЪДИЛ е "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на адвокат К. И. Б., ЕГН ********** адвокатско възнаграждение по производството по ч.гр.д. № 648/2024г. по описа на РС Елин Пелин, в размер на 100.00 евро;

ОСЪДИЛ е "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по настоящото дело в размер на 300.00 евро.

На основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК, ЕПРС е възложил в полза и тежест на страните разноските в исковото и заповедно производство, съобразно уважената и отхвърлена част от претенциите.

В установения от закона срок по чл. 259, ал.1 от ГПК, ответникът и настоящ въззивник Н. П. Т., чрез адвокат С. С. С. е обжалвала решението, като моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в уважената част, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. В жалбата са изложени редица доводи във връзка с направените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.

Излага, че до момента е била погасена сума в размер над чистата главница от 2300,00 лева по договора за кредит, а именно сумата от 2583.50 лева, макар и осчетоводена от кредитора за лихви, такса и неустойка, според ССчЕ (стр.4), което съгл.чл.23 ЗПК и практиката на СЕС в тази насока обосновава недължимостта й.

Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства. Претендират се разноски в заповедното производство, пред ЕПРС и СОС.

В отхвърлителните части решението на ЕПРС е влязло в сила .

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна и първоначален ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, чрез адвокат К.П. Ш. е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Счита постановеното решение за правилно, а решаващите изводи на съда за обосновани и съобразени с доказателствата по делото.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Софийски окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

2

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от съдия от ЕПРС, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

При проверка по реда на чл. 269 от ГПК - за процесуалната допустимост на решението, което е обжалвано изцяло, съдът намира, че то се явява процесуално допустимо: налице е гражданскоправен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни субекти, като компетентен да се произнесе съобразно правилата за родова и местна компетентност се е явявал ЕПРС. Налице са били положителните процесуални предпоставки за предявяването на иска и не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до погасяване правото на иск. Съдът се е произнесъл именно по предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.

При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и в изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, настоящата съдебна инстанция намира, че същите се явяват основателни касателно неправилно възприетите изводи на ЕПРС по изложените правни и фактически констатации за дължимост на сумата по чистата стойност на главницата.

Видно от представените по делото доказателства се установява, че н а ............г. между “Сити кеш” ООД и ответницата е сключен Договор за паричен заем №..... /Договора/, по който кредиторът е предоставил на кредитополучателката кредит в размер на 2300.00 лева, съгласно чл.4, ал.1 от Договора, където изрично е посочено, че с полагането на подписа си по Договора Н.Т. удостоверява, че е получила в брой заемната сума от 2300 лева.

От своя страна ответницата се е задължила да върне заетата сума на 10 погасителни вноски с дата на първо плащане 08.02.2021г., съгласно погасителен план към Договора, при ГПР- 48.41 %, фиксиран ГЛП - 40.05% и обща сума за плащане 2 847.37 лева.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от ............. год. е видно, че същия е сключен между „ Сити Кеш“ ООД-София и ищеца по настоящото производство. Страните са се споразумели „ Сити Кеш“ ООД да прехвърли на цесионера вземания, произтичащи от просрочени кредити на физически лица на основание чл.99 и чл.100 ЗЗД на цена и условия, съгласно Договора от ............. година, като в извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия в прехвърлените вземания фигурира и това по процесния Договор за паричен заем №...../ ............г., сключен между Н. Т. и „Сити Кеш“ ООД-София.

От заключението на ССчЕ по експертизата се установява, че към ............. година - датата на цедиране на вземането на кредитора, задължението 3 на кредитополучателката по процесния договор е било в размер на 4 019.45 лева, която сума кореспондира и с посочената в извлечение от Приложение №1 към договора за цесия. Към месец ноември 2025г. / момента на проверката на в.л. при ищеца във връзка с изготвяне на ССчЕ / задълженията на Н. Т. по процесния договор вече са в общ размер на 5 984.23 лева, от които главница2300.00 лева, договорна лихва за периода 08.02.21г. До 08.11.2021 година 349.10 лева, неустойка - 408.42 лева ., лихва за забава към 14.06.23г. - 961.96 лева и 771.75 лева - лихва за забава за периода от 14.06.23г. до 01.11.25 година.

По предоставени данни от „Сити кеш” ООД, изплатената сума от Н.

П. Т. по Договор за потребителски кредит № ...../............ г. е в общ размер на 2583.50 лева – за лихва такса и неустойка .

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав възприе следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.

От сключения и подписан между страните по процесния заемен договор и от заключението на ССчЕ по делото безспорно се установява, че сумата по кредита – главница, в размер на 2300 лева / 1175,97 евро е била изцяло и фактически усвоена от длъжника в брой, в деня на подписване на договора, което се доказва от доказателствата по казуса, както и че по предоставени данни от „Сити кеш” ООД, изплатената сума от Н. П. Т. по Договора за потребителски кредит № ...../............ г. е в общ размер на 2583.50 лева / 1320,92 евро – за лихва такса и неустойка.

От заключението на ССчЕ се установява, че други погашения от длъжника не били извършвани.

Горното обуславя настъпване на изискуемостта на задължението за погасяване на главницата и дължимостта й по договора за потребителски кредит, независимо от недействителността му, както в случая, тъй като съгл.разпоредбата на чл. 23 от Закона за потребителския кредит, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, в каквато насока районният съд е извършил правилна и обоснована служебна проверка и установил наличие на неравноправни клаузи в процесния договор по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), както и относно наличието на договорни клаузи, нарушаващи императивни изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК), според чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Това обуславя неравноправност на клаузата, поради наличие на невярна и подвеждаща информация относно общите разходи по кредита и попада в обхвата на чл. 6, § 1 на Директива 2005/29/ЕО, водеща до нейната неравноправност и цялостна недействителност на договора, съгл. Директива 93/13/ЕО.

Правилно и задълбочено районният съд е изследвал горното, като е стигнал до обоснован извод, че ГПР е некоректно посочен в процесния договор, което влече недействителността му, на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.

4

1, т. 10 ЗПК.

Ето защо и на основание чл. 23 ЗПК по договора ответникът - потребител следва да върне единствено чистата му стойност, не и други разходи по кредита.

Това е необходимо и с оглед задължителното тълкуване на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 с т. 3 от решение по дело „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т.И.Т. ( C 170/21 г.) и е съответно на константната национална практика, свързана с приложението на чл. 23 ЗПК (Решение № 50259 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК).

Чистата стойност по кредита е сумата, отпусната като кредит на потребителя. За да се установи какъв е размерът на дължимата чиста стойност на кредита, съдът приема, че се взимат предвид всички извършени плащания от потребителя по сключения от него договор за кредит, които се приспадат от отпуснатия кредит, без да е необходимо съдът да бъде сезиран с нарочно възражение за прихващане.

В този смисъл са Решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр.д № 3620/2021 г.

III ГО на ВКС, Решение № 59 от 20.05.2023 г. по гр.д № 2695/2022 г. II ТО на ВКС, Решение № 129 от 30.07.2024 г. по гр.д № 630/2023 г. I ТО на ВКС.

Ето защо въззивният съд приема, че след като в настоящия казус усвоената като главница сума от 2300 лева / 1175,97 евро е била погасена изцяло, т.е. чистата стойност на кредита е покрита изцяло с извършените плащания, които дори я надхвърлят, тъй като са в размер на сумата от 2583.50 лева / 1320,92 евро (стр.4 от ССчЕ), други плащания по процесния договор не се дължат, предвид недействителността му.

Горното обуславя основателност на въззивната жалба, поради което решението на районния съд в обжалваната уважителна част следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът за признаване за установено на дължимост на чистата стойност на главницата да бъде отхвърлен, като неоснователен, както и в частите, с които длъжникът е бил осъден да заплати на кредитора суми за разноски

В останалата час решението на ЕПРС, като необжалвано е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.

С оглед изхода на въззивното производство въззиваемата страна следва да заплати на адвоката на въззивника - С. С. С., на осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, вр .чл.7, ал.2, т.2 НВАР сумата от 270,98 евро – за безплатно адвокатско възнаграждение, а на въззивника - 12,76 евро – заплатена държавна такса по сметка на СОС. Размерът е съобразен с оглед ниската фактическа и правна сложност на казуса и обема на реализираната представителна власт.