Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 20177 от 13.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно наказателно дело 15359/2023
Вид
Протоколно определение № 20177
Подписан
13.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 277, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 297 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 10 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 20177 гр. С., 12.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА и прокурора С. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Частно наказателно дело № 20231110215359 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:21 часа се явиха:

Обвиняемият А. И. С., доведен от ОД „Охрана” от ареста в гр. С., бул.

„Г. М. Димитров“ № 42, се явява.

Защитникът му адв. К., уведомена по телефона, както докладва председателят на съдебния състав, не се явява, вместо нея се явява адв. П. К. от АК - С. с представени днес пълномощни ведно с договор за правна защита и съдействие.

Страните заявиха, че са съгласни да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като намери, че в случая не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът провери самоличността на обвиняемия, включ. по л. к.:

А. И. С., с ЕГН **********, със снета по ДП самоличност.

Съдът разясни правата на обвиняемия в настоящото производство съгласно чл. 55 и чл. 277, ал. 2 от НПК, както и тези на отвод и възражение 1 срещу свидетели съгласно НПК.

Не постъпиха искания за отвод и възражения срещу свидетели.

СЪДЪТ запита страните имат ли на този етап нови доказателствени искания и искания по реда на съдебното следствие.

Запитаните /поотделно/ заявиха, че нямат.

Предвид извършените до момента процесуални действия

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Докладва се от съда основното съдържание на искането на прокурора за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража.

СЪДЪТ запита обвиняемия желае ли даде обяснения в това производство.

Обвиняемият: Не.

Съдът запита страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия, необходими за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по настоящото производство, т. е. – за събиране на други доказателства.

Страните /поотделно/ заявиха, че нямат.

Като намери, че не е налице необходимост от извършване на нови съдебни следствени действия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по настоящото производство и на осн. чл. 286 и чл. 291 от НПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

2

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Кратко съдържание на съдебните прения:

Прокурорът: Поддържам изцяло искането …

Защитникът: Моля да оставите без уважение искането … Считам, че не са налице кумулативно изискуемите от закона предпоставки … На първо място, единственото, с което мога да се съглася с представителя на държавното обвинение, е, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено по смисъла на закона … Видно от материалите по делото, се касае за деяние на 28.02.22 г., като по кориците по делото са приложени три броя протоколи за оглед на местопроизшествие … Тези протоколи, в частта, с която се изземват предмети и вещи, не са предоставени за одобрение от компетентния районен съд в срок от 24 часа … По отношение на другото лице, което е включено в обвинението на подзащитния ми - Д.Г., са извършени действия по разпознаване преди повече от година, а спрямо подзащитния ми са извършени действия по разпознаване едва сега след задържането.

Запознавайки се с протоколите за разпит на свидетели и в частност на Н.З. и Р.Г., в показанията на тези свидетели не се съдържат каквито и да било индивидуализиращи белези, които да кореспондират с такива, по които да бъде разпознат моят подзащитен. На практика, видно от протокола за личен обиск на 09.11.23 г. и декларацията за правата на задържано лице, същият, видно от тези документи, е бил задържан на девети, в декларацията е посочил, че желае адвокатска защита, посочен е и конкретен адвокат и въпреки че е бил задържан и наличен на органите на ДП е извършено разпознаване по снимки, като са извършени две разпознавания на 10.11., едното от свидетелката З., а другото от свидетеля Г.. Свидетелят Г. не разпознава моя подзащитен като лице, което да е съпричастно към конкретното деяние, а свидетелката З., без в нейните предходни разпити да се съдържат индивидуализиращи белези и в противоречие с първите й разпити още през 22-ра година, разпознава подзащитния ми по снимки. В кориците на делото е приложена една декларация, в която се сочи, че подзащитният ми не желае да бъде разпознаван на живо. Тази декларация обаче е след декларацията на задържано лице от 09.11. и е без присъствието на адвокат, който е задължителен на две основания - първо защото лицето е задържано и второ защото лицето изрично е 3 посочило, че желае такъв, поради което и всички тези действия се явяват в разрез с изискванията на НПК за последователност на процесуалноследствени действия в присъствието на защитник, което е съществено процесуално нарушение и води до ограничаване правото на защита, а извършените действия следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

На следващо място, по отношение на експертизите - ДНК и дактилоскопна - е видно, че не са намерени каквито и да било следи, които да свързват подзащитния ми с инкриминираното деяние. По делото също така е изготвена ВТЕ, която по никакъв начин не сочи подзащитния ми да е съизвършител на инкриминираното деяние. Поради всички тези съображения аз считам, че на практика настоящото дело касателно А. С. е лишено от доказателства, които да са годни и събрани по реда на НПК, а само въз основа на такива следва съдът да формира своите правни изводи при преценка за наличие или липса на обосновано предположение за извършено престъпление.

На следващо място, считам, че не е налице и втората кумулативна предпоставка, а именно опасност подзащитния ми да се укрие или да извърши друго престъпление. Същият е лице с установена самоличност, постоянен адрес, вярно е, че е осъждан, което е видно от неговото свидетелство за съдимост, но това не може да бъде изолирано обстоятелство, което да обосновава опасността от извършване на друго престъпление, тъй като осъжданията са в период от време, предхождащ настоящия момент, включително и инкриминираното деяние е с дата почти две години назад във времето, поради което извод за такава опасност считам, че не може да бъде направен въпреки свидетелството му за съдимост.

С оглед на гореизложеното ви моля да оставите без уважение искането на СРП и да не вземате мярка за неотклонение задържане под стража … В случай, че приемете, че не е налице обосновано предположение да не вземате мярка за неотклонение, а в случай, че приемете, че е налице обосновано предположение да съобразите изключително ниския интензитет на същото и вземете мярка за неотклонение, по-лека от задържане под стража, с което считам, че биха били изпълнени целите на закона и би се осигурило ритмичното разглеждане на наказателното производство, тъй като мярката за неотклонение не е наказание …

4

Обвиняемият: Поддържам казаното на моя защитник, бих помолил за по-лека мярка, каквото и да било.

Реплики не постъпиха - на запитване от председателя на състава.

На осн. чл. 297 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Дава последна дума на обвиняемия - пълната възможност да изложи окончателното си отношение към искането за вземане на мярка за неотклонение.

Последна дума на обвиняемия: Ще ви помоля пак същото, за по-лека мярка, каквото и да било тя, от задържане под стража.

Съдът намери следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК. Съдът намира, че така направеното искане по отношение обвиняемия се явява основателно.

На първо място, обвиняемият С. е привлечен в това качество по обвинение за престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода, а именно по чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

На следващо място, от доказателствената съвкупност по ДП към момента може да се направи обосновано предположение, че г-н С. е извършил престъплението, за което е привлечен като обвиняем. Следва да бъде отбелязано, че на одобрение от съд подлежат само тези действия във вр. с извършван оглед по НПК, с които се прекъсва фактическа власт върху предмети, в който смисъл съответното процесуално действие има характер на изземване без претърсване по смисъла на НПК. В такава хипотеза не попада изземването на следи, доколкото законодателят в НПК извършва ясно разделение на веществени доказателства и следи, без да има пречка следите да представляват и веществени доказателства. Същественото в случая е друго, 5 обаче, а именно, че е налице разпознаване по отношение на същия обвиняем, в хода на което разпознаване свидетелката З. го е разпознала. Без да се обсъжда в детайли въпросът дали органите на ДП е следвало да изчакат явяването на защитник и в негово присъствие да предоставят възможност на обвиняемия С. да направи процесуално изявление по това дали желае или не желае да участва в извършването на действие по разследването разпознаване, т. е. на живо, няма как съдът да приеме, че това разпознаване липсва в обективната действителност. Същото е извършено по реда и при условията на НПК, което не изключва възможността да са допуснати нарушения на процесуалните правила, но те, дори да се приеме, че са допуснати, не са от такова естество, че да изключат изобщо резултатите от съответно разпознаване от доказателствената съвкупност. Когато законодателят изисква доказателствата да бъдат събрани по реда и при условията на НПК, той не изисква, за да бъде признат резултатът от дадено действие по разследването или съдебно следствено действие за годен източник на доказателствена информация, да липсват каквито и да било нарушения на процесуалните правила, именно в която връзка законодателят провежда изрично разграничение на нарушенията на процесуалните правила на съществени и несъществени. В случая извършеното разпознаване дотолкова съответства на процесуалната уредба, че да не може да се изключи изначално неговото значение за разкриване на обективната истина. Разбира се, евентуално разпознаване на живо, каквото вече практически не може да се случи, би дало много по-сигурни гаранции за достоверност на резултата. Свидетелката З., обаче, като цяло в показанията й по ДП подробно обяснява защо и как е могла да наблюдава съответното лице и независимо от това какви впечатления на отделните етапи от разследването тя е посочила като останали у нея за външните признаци на съответно лице, пресъздавайки ги под формата на вербална информация, следва да се има предвид, че разпознаването като процесуално действие разчита най-вече на зрителната памет на съответното лице, което разпознава, а тази памет не е непременно идентична като съдържаща се информация с това, което съответното наблюдаващо лице е запаметило по начин, че да бъде възпроизведено вербално. Общоизвестни са извършваните неведнъж експерименти, при които едно и също събитие от множество присъстващи лица се описва по множество различни и противоречащи помежду си начини.

Зрителната памет, обаче, е нещо, което общоизвестно много по-трудно може 6 да бъде излъгана и имайки предвид изложеното от свидетелката З. относно това как е наблюдавала съответното лице, към момента резултатът от коментираното тук разпознаване дава стабилно основание да се предположи, че г-н С. е действително съответното лице, участвало в престъплението, за което /във вр. с данните за което/ се води досъдебното производство. Прави впечатление впрочем именно това, което спомена и защитата, че разпознаването по отношение на същото обвиняемо лице, извършено от страна на свидетеля Г., е било неуспешно, което сочи и на липса на тенденциозност в самото разследване.

По-нататък, от справката за съдимост на обвиняемия С. следва определено изводът, че се касае за лице с трайно формирани престъпни навици. Между другото, последното дори се явява косвено в подкрепа на предположението за авторство на инкриминираното деяние. От самата процесуална дейност и документацията за нея, имайки предвид издирването, което под една или друга форма се е наложило да бъде провеждано, се следва и извод за реална опасност от укриване наред с реалната опасност от извършване на престъпление, изводима от справката за съдимост на г-н С..