Определение № 311 от 20.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. Пловдив, 20.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20245000500384 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр.чл.130, изр.второ ГПК, образувано по Частна жалба вх.№25324/24.07.2024 г., подадена от С. Г. Ч., чрез адв. Т. Д.-М., против Определение №1677/21.06.2024 г. по гр.д.№1659/2024 г. на ОС – Пловдив – XV гр.с., с което е върната исковата исковата молба на жалбоподателката, и е прекратено образуваното по нея гр.д.№1659/2024 г. на ПОС.

Релевирани са оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Производството е прекратено, поради смъртта на ответника преди датата на депозиране на исковата молба, за което обстоятелство съдът недопустимо е черпил информация от друго дело, което е без връзка с процесното, и е правил служебно справка, каквато не е била поискана. Жалбоподателят счита, че съдът е следвало да спре делото на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, и да даде на ищеца възможност да установи и призове наследниците на починалия, които да бъдат конституирани като негови правоприемници във вече висящия съдебен процес. Настоява за отмяна на обжалваното определение, и връщане на делото на същия съд за разглеждане, като бъде дадена възможност на ищеца да издири и посочи наследниците на ответника, по отношение на когото е била постановена осъдителна присъда.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с приложено пълномощно, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна, на осн. чл.130, изр.2 от ГПК.

При извършване на служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съдът намира, че той е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на 1 съда да следи за допустимостта на предявения иск, поради което е допустимо. Разгледано по същество, съдът намира същото за правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е той да е насочен срещу правосубектен ответник. Починалото лице губи своята правосубектност и не може да бъде страна по процесуалното правоотношение. Когато ответникът-физическо лице почине в течение на процеса той губи своята правосубектност, но когато предявеният иск засяга наследими права и задължения, процесуалното правоотношение продължава да съществува, тъй като по силата на закона на мястото на починалото физическо лице встъпват неговите наследници. По тази причина, на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК, делото се спира, за да бъде дадена възможност те да бъдат издирени и конституирани като страни в процеса.

Когато обаче смъртта на ответника е настъпила преди предявяването на иска, процесуално правоотношение не може изобщо да възникне, тъй като е налице абсолютна процесуална пречка за това - посочената в исковата молба страна, срещу която е насочен иска, не съществува. Образуваното срещу такава страна исково производство е изначално процесуално недопустимо, и в рамките на такова исково производство съдът не може да издирва и конституира наследниците на починалия ответник. На основание чл.130, изр. първо от ГПК, съдът е служебно задължен да следи за допустимостта на производството във всеки етап от процеса. В изпълнение на това свое служебно задължение съдът има правомощието да събира доказателства, без да е сезиран от страните с процесуални искания или възражения. Няма пречка съдът да се позове на служебно известни му факти и обстоятелства, обуславящи недопустимост на производството, като събере и приобщи по делото доказателства за тях. Именно това е сторил и първостепенният съд, като извършените от него процесуални действия са законосъобразни, и в изпълнение на служебните му правомощия да следи за допустимостта на предявения иск. При наличието на данни, че материално легитимираното лице, което според ищеца следва да отговаря по претенцията му, е починало преди датата на предявяване на иска, възможността на ищеца да предяви своя иск срещу наследниците на починалия ответник не е преклудирана и може да бъде реализирана в отделно производство, по предявен срещу тях иск.

По тези съображения постановеното определение е правилно и законосъобразно, и следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1677/21.06.2024 г. по гр.д.№1659/2024 г. на ОС – Пловдив – XV гр.с., с което е върната Искова молба вх.№21178/19.06.2024 г., подадена от С. Г. Ч. против ответника К.С.А., с ЕГН **********, и е прекратено образуваното по нея гр.д.

№1659/2024 г. по описа на ОС – Пловдив.

2

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, с касационна частна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3