Решение № 15092 от 05.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15092 гр. София, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110141980 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. А. Б. срещу „И.А.М“ АД и „Ф.Б“ ЕООД.

Ищецът Т. А. Б. твърди, че на 19.08.2022 г. сключил с ответното дружество „И.А.М“ АД Договор за паричен заем № *******. Съгласно чл. 2 от договора страните се уговорили отпуснатият заем да е в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент в размер на 30 %, ГПР в размер на 32,06 %, със срок на погасяване – 10 седмици, с равни погасителни вноски в размер на 103,20 лева. Съгласно чл. 2, т. 7 от договора за заем за целия срок на договора ищецът се задължил да върне по заема сума в общ размер на 1032 лева. В чл. 4 от договора за заем било уговорено, че ищецът се задължавал, в срок от три дни от сключване на договора за заем, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на същото да е минимум 1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са поръчители по друг договор за паричен заем, да нямат неплатени осигуровки последните две години, да имат чисто ЦКР или една година назад да са със статус не по лош от „Редовен“; банкова гаранция с бенефициер – заемодателят или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. При сключването на договора за заем, на същия ден и час, ищецът сключил и договор за предоставяне на поръчителство № *******/19.08.2022 г. с „Ф.Б“ ЕООД, по силата на чл. 3, ал. 1 от който ищецът се задължил да заплати допълнително възнаграждение на гаранта в размер на 168 лева, което било включено в погасителния план към договора за заем и разсрочено на 10 равни вноски в размер на 16,80 лева, съответно размерът на всяка една погасителната вноска по заема станал 120 лева. Посочва, че в резултат на сключения договор предоставяне на гаранция общата сума, която ищецът следвало да върне в полза на заемодателя била в размер на 1200 лева, т. е. било налице оскъпяване на заема с 20 %. Твърди, че е погасил задълженията си по договора за заем, като извършвал плащания в брой на каса в офис на ответника „И.А.М“ АД. Твърди, че договорът за заем е недействителен поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 1

ЗПК. В тази връзка посочва, че ГПР по заема не съответства на действително приложения такъв. Сочи, че възнаграждението по процесния договор за гаранция не било включено в размера на ГПР по заема с цел да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото ако същото се включи, то размерът на ГПР би бил доста над 50 %. Навежда, че посочването на грешен размер на ГПР, а не на действително прилаганият водело до нищожност на целия договор за кредит. Сочи, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика, която не позволявала на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сочи, че договорът за заем е нищожен и поради заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, доколкото в ГПР по същия не били взети предвид общите разходи по кредита, като такъв бил и разходът за възнаграждение за поръчителство. Твърди, че процесният договор за предоставяне на гаранция е нищожен, като лишен от правно основание, доколкото в полза на потребителя не се предоставяла услуга. Сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и като обезпечаващ нищожна кредитна сделка, както и накърняващ добрите нрави и развива подробни съображения в тази насока. Излага аргументи и за нищожност на отделни клаузи от процесните договори. Сочи, че надплатил по договора за кредит в полза на ответника „И.А.М“ АД сумата в размер на 200 лева, която била недължимо платена.

При тези твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г., сключен я „И.А.М“ АД, поради противоречието му със закона, в условията на евентуалност на отделни негови клаузи, а именно на клаузата на чл. 4 от договора за заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок поради противоречието й с добрите нрави, както и на клаузата на чл. 2, т. 8 от договора за заем, определяща ГПР, поради противоречие със закона, да прогласи нищожността на договор за за предоставяне на гаранция № *******/19.08.2022 г., сключен с „Ф.Б“ ЕООД във връзка с Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г., поради липса на основание като обезпечаващ нищожна сделка, в условията на евентуалност на отделни негови клаузи, а именно на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, предвиждаща възнаграждение на гаранта поради противоречие със закона и добрите нрави, както и да осъди ответника „И.А.М“ АД да му заплати сумата в размер на 200 лева- платени при начална липса на основание за същите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2024 г. до изплащане на вземането.

Претендира съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.

2 ЗА.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „И.А.М“ АД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни съображения в насока, че договорът за заем е сключен при спазване на законовите изисквания на ЗПК, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение. Твърди, че не е налице скрито завишаване на ГПР, доколкото същият, в съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК, включвал всички разходи по кредита и неговият размер е в съответствие с изискванията на чл.

19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР и общата дължима сума по кредита били изчислени към момента на сключване на договора за заем. Навежда, че доколкото предоставянето на обезпечение не било необходимо условие за предоставяне на заемната сума от заемодателя, заемополучателят по собствена воля е решил да обезпечи задължението си по договора за заем, то възнаграждението за поръчителство не било част от общия разход по кредита, поради което и не следвало да се включва в ГПР. Оспорва и твърденията на ищеца за нищожност на отделни клаузи от процесния договор за заем, за което излага подробни 2 аргументи. Оспорва и исковата претенция по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 200 лева. Посочва, че общата дължима сума по кредита била в размер на 1032 лева, като същата била получена от ответното дружество на валидно правно основание, а именно за погасяване на задълженията по процесния договор за заем. В тази връзка излага аргумент, че ако процесният договор за заем бъде обявен за недействителен, то на основание чл. 23 ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита, респективно ответното дружество би дължало на ищеца само сумата в размер на 32 лева. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ф.Б“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват по допустимост и основателност.

Счита, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от ищеца, доколкото същият нямал интерес от възстановяване на платеното по нищожния договор. По същество оспорва иска като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че Договорът за предоставяне на гаранция не попадал в обхвата на ЗПК. Твърди, че процесният договор е действителен и отговаря на изискванията на закона, като валидно сключен от дружество, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по смисъла на чл. 3а ЗКИ и в рамките на дейността, за която е регистрирано, а именно сключване на гаранционни сделки (поръчителство) срещу съответното възнаграждение. Твърди, че договорът е сключен при спазване на всички законови изисквания и не страда от твърдeните пороци, за което излага подробни аргументи. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

По иска за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******* Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл.

3 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК срещу „И.А.М“ АД е да докаже сключването на процесния Договор за паричен заем № *******/19.08.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително, че част от съдържанието на същия е клауза, предвиждаща заемът да бъде обезпечен с някое от посочените в клаузата обезпечения, както и клауза, определяща ГПР, както и че договорът е нищожен на сочените основания.

Страните не спорят, а и от представения и приет по делото Договор за паричен заем № ******* г. се установява, че на 19.08.2022 г. между ищеца Т. А. Басмаджиан и „И.А.М“ АД бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който на ищеца е предоставен заем в размер на 1000 лв., със срок на погасяване 10 седмици, брой вноски - 10, ежеседмични, последната с падеж на 31.10.2022 г., с размер на месечната погасителна вноска – 103,20 лева, с уговорена годишна лихва - 30%, ГПР – 32,03 % и общо задължение 1032 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход да е в размер над 3

1000 лв.; да работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с "И.А.М" АД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от "Редовен"; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Страните не спорят също, а и от представения и приет Договор за предоставяне на гаранция №******* се установява, че на 19.08.2022 г. между ищеца, в качеството му на потребител, и ответника, в качеството му на гарант, е сключен договор, по силата на който "Ф.Б" ЕООД като гарант, се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "И.А.М" АД, с наредител - потребителя, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 1000 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

В чл. 2 от договора за предоставяне на гаранция е предвидено, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.