Определение № 1695 от 12.06.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1695 гр. Бургас, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20262100100557 по описа за 2026 година при проверка на исковата молба по реда на чл.130 от ГПК установи следното :

Производството е образувано по иск на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 против Д. Х. Я. с ЕГН ********** и К. К. Я. с ЕГН ********** за установяване съществуването на паричните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1322/ 2010г. по описа на Районен съд – Царево.

Искът е с правно основание чл.422 от ГПК. Предявен е въз основа на указания на заповедния съд, дадени с разпореждане № 260000/ 13.02.2026г. по ч.гр.д. № 1322/ 2010г. на РС – Царево.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на представените доказателства и на разпоредбите на закона Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

По ч.гр.д. № 1322/ 2010г. на РС – Царево /понастоящем унищожено след изтекъл срок за съхранение/ е постановена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 602/ 28.07.2010г. – за парични вземания на кредитора „ОББ“ АД /тогава „Райфайзенбанк /България/ ЕАД“/, дължими солидарно от ответниците Д. и К.

Я. – кредитополучател и поръчител по договор за банков кредит от 02.06.2008г. Въз основа на заповедта за изпълнение на 03.08.2010г. е издаден изпълнителен лист за вземанията : 190 229,55 лева – главница, 913,67 лева – 1 редовна лихва, 4056,81 лева – наказателна лихва, 662,03 лева – друга просрочена лихва, законна лихва от 28.07.2010г. и 6326,24 лева – съдебни разноски /обща стойност без изтеклата законна лихва в размер на 202 188,30 лева /.

На 12.02.2026г. – повече от 15 години след изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК по заповедното дело е депозирано възражение от длъжниците. Доводите на длъжниците за допустимост на възражението са за липса на удостоверена в заповедта за изпълнение служебна проверка за неравноправни клаузи в потребителския договор. Позовават се на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори и на задължителна практика на СЕС.

С разпореждане № 260000/ 13.02.2026г. по ч.гр.д. № 1322/ 2010г. на РС – Царево заповедният съд е възприел доводите на длъжниците, че подаденото след установения от закона преклузивен срок възражение подлежи на разглеждане, и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е дал на кредитора указание за предявяване на установителен иск за съществуването на вземанията.

Съгласно мотивите по т.10.а от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд, пред когото е предявен установителен иск за съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, не е обвързан от преценката на заповедния съд за наличието на предпоставките по чл.415, ал.1 от ГПК, изразена в дадените на заявителя указания за предявяване на иска.

При преценка на допустимостта на предявения иск настоящият съд установи, че въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист по заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, е образувано изпълнително производство. Съгласно удостоверяването на съдебния изпълнител, призовките за доброволно изпълнение са връчени на длъжниците на 23.08.2010г. Принудителното изпълнение е насочено към ипотекирания в полза на взискателя недвижим имот на длъжниците, проведена е публична продан и имотът е възложен на купувач, като възлагателното постановление не е обжалвано от длъжниците и е влязло в сила на 17.12.2012г. Получената от продажбата сума от 220 000 лева е разпределена от съдебния изпълнител, като разпределението не е обжалвано и 2 е влязло в сила на 15.02.2013г. На взискателя по заповедта за изпълнение е разпределена сумата от 209 341,26 лева. Длъжниците не са обжалвали актовете по изпъленнието.

При тези факти се налага изводът, че установеният от закона /чл.414, ал.2 от ГПК/ преклузивен срок за възражение срещу заповедта за изпълнение е изтекъл още през месец септември 2010г. и на основание чл.416, ал.1, предл.1 от ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила. С пропускането на срока за възражение по чл.414 от ГПК действието на заповедта за изпълнение е стабилизирано и защитата на длъжниците не може да се осъществи чрез подаването на възражение, тъй като възможността за това е преклудирана.

След влизането в сила на заповедта за изпълнение претендираната потребителската защита на длъжниците може да бъде осъществена по друг ред - чрез предявяване на иск по чл.424, ал.1 или чл.439 от ГПК в хода на изпълнителното производство. Специалната потребителска защита, уредена в Директива 93/13/ЕИО, е въведена законодателно в заповедното производство с измененията на ГПК, обнародвани в ДВ, бр.100/ 20.12.2019г. – значителен период след влизането в сила на процесната заповед за изпълнение. Поради това при постановяването на заповедта за изпълнение съдът не е изследвал наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит. Понастоящем процесуалната уредба, предвиждаща и служебно установяване на неравноправни клаузи по потребителските договори в исковите производства /чл.7, ал.3 от ГПК/, е в пълно съответствие с принципа за ефективност и цитираната от длъжниците практика на СЕС, която изисква националното законодателство да гарантира спазването на предоставените с Директива 93/13/ЕИО гаранции за ефективна съдебна закрила на потребителите. В този смисъл е и трайната съдебна практика, изразена напр. в решение № 491/ 23.07.2024г. по гр. д. № 1767/ 2023 г., IV г. о., определение № 195/ 23.03.2022г. по гр. д. № 2648/2021 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.

По изложените съображения и на основание т.10а от тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС настоящият съд приема, че липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск по чл.422 вр. 415, ал.1 ГПК – липса на надлежно възражение, подадено в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Изложеното обосновава извод за недопустимост на настоящото производство, което следва да бъде прекратено.

3

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по иска на „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 против Д. Х. Я. с ЕГН ********** и К. К. Я. с ЕГН ********** за установяване съществуването на паричните вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 602/ 28.07.2010г., постановена по ч.гр.д. № 1322/ 2010г. по описа на Районен съд – Царево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4