Решение № 219 от 20.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Разлог, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20251240100959 по описа за 2025 г.

Делото е образувано е по ИМ, подадена от И.У.П., ЕГН*, от *, ч/з адв. Н.Г.Р. от АК-Б., съд. адрес: *, с/у ТП на НОИ-Б., *, с директор И.Г., с която е предявен иск за установяване на трудов стаж с пр. осн. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.

В ИМ се твърди, че през процесния период ищецът е работил в с.Ч. към АПК„Ч.з.“-с.Д.Д., на пълен раб. ден, от 08:00 ч. до 17:00 ч., като трудовото му възнаграждение било изплащано от лице на име Т.. Сочи се, че при поискване на удостоверение обр. УП-13 за осигурителен стаж е било установено, че в НОИ липсват данни за търсената информация, както и че липсва информация относно бригада в с.Ч. и правоприемник на АПК„Ч.з.“-с.Д.Д..

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.

Навежда възражение за недопустимост на производството с довод, че за ищеца липсва правен интерес от установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, тъй като не е представено удостоверение, издадено от работодателя, негов правоприемник или друго лице, което съхранява трудовоправни документи, че същите са загубени или унищожени. По същество намира иска за неоснователен. Поддържа, че представената трудова книжка на ищеца не е оформена съгласно законовите изисквания и не съставлява годно доказателствено средство. Сочи още, че към ИМ не са приложени писмени док-ства изм/у посочените в чл.6, ал.2, т.1-9 от ЗУТОССР, издадени от работодателя през периода на придобиване на претендирания стаж и касаещи съществуването на този стаж. Поддържа, че в осигурителния архив на НОИ липсва информация за лицето И.У.П. за процесния период, липсва информация за бригада с.Ч., както и за заемане на длъжността „дояч“, поради което твърдението на ищеца не можело да се приеме за достоверно и безспорно доказано.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Отказ за издаване на удостоверение с изх. №*/25.03.2023 г., издаден от ТП на НОИ-К., от който се установява, че ТКЗС-с.Д.Д. и ТКЗС-с.Г. са предали за съхранение в ТП на НОИ наличния си архив, като за претендирания от ищеца стаж за периода от м.08.1984 г. до м.04.1986 г. липсват писмени данни за положен от него трудов/осигурителен стаж, както и липсва информация за бригада в с.Ч..

Представена е и трудова книжка на ищеца, съдържаща запис за процесния период, която 1 ответникът оспорва като ненадлежно оформена.

В ОСЗ са разпитани свидетелите С.А. и С.А., които са се явили с трудовите си книжки и чиито показания съдът цени като непосредствени и относими към спорните факти.

От показанията на свидетеля А. се установява, че познава ищеца И.П. и е работил с него в с.Ч.. Свидетелят сочи, че двамата, заедно с още един работник, са работили като кравари и доячи в база „Ч.“, където са нощували в стаички в края на оборите, поради необходимостта да се грижат за животните денонощно. Свидетелят посочва, че „Ч.“ е бил към АПК„Ч.з.“, а базата се е водела филиал „Г.“-с.Ч.. Посочва, че ищецът е дошъл да работи малко след него през лятото на 1984 г. и е работил непрекъснато там, без прекъсване. Свидетелят сочи още, че касиерката, която е изплащала заплатите, се е казвала Т., а домакинката – Б.. Раб. време определя като продължително, но най-малко 8 часа дневно, с фактическа заетост от ранните сутрешни часове до вечерта.

От показанията на свидетеля С.А. се установява, че и той познава ищеца и е работил с него в с.Ч., Р., където двамата са били кравари и доячи. Свидетелят заявява, че са живеели в отделни стаи в самия обор, като ищецът е бил там със семейството си. Посочва, че в Ч. ищецът е бил през цялото време с него, като конкретно сочи периода от 1984 г. до 1985 г. и началото на 1986 г. Свидетелят изяснява, че в документите базата се е водела КПБ„Г.“ и ТКЗС„Ч.“, а впоследствие и към АПК„Ч.з.“-с.Д.Д., като става дума за 1 и съща производствена структура. Потвърждава, че Т. е била касиерката, а Б. – домакинката, като същите са осигурявали съответно плащанията и материалното снабдяване. Посочва също, че председател на АПК е бил Ц..

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Съгласно чл.5, ал.2 ЗУТОССР, когато в архива на работодателя, неговия правоприемник или съответното ТП на НОИ липсват данни за претендирания стаж, заинтересованото лице има правен интерес да търси установяването му по съдебен ред. В съд. практика е прието, че представянето на удостоверение от ТП на НОИ за липса на данни за претендирания стаж обуславя допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, за този период.

В конкретния случай по делото е представен отказ/удостоверение от ТП на НОИ-К., от който се установява именно липсата на архивни данни за процесния период. Следователно е налице правен интерес от предявяване на иска, поради което възражението на ответника за недопустимост се явява неоснователно.

Искът е и основателен.

Неоснователно е възражението на ответника, че липсата на писмени док-ства, приложени към ИМ, изм/у посочените в чл.6, ал.2, т.1-9 ЗУТОССР, води до неоснователност на иска.

Нормата на чл.127, ал.2 ГПК, урежда съдържанието на ИМ и задължението на ищеца да посочи док-ствата и обстоятелствата, които ще установява с тях, както и да представи писмените док-ства, с които разполага. Непредставянето на всички възможни писмени докства не води автоматично до отхвърляне на иска, още по-малко в производство по ЗУТОССР, чиято основна цел е именно да осигури съдебна защита в случаите, когато първичната документация липсва или не е съхранена.

Неоснователно е и възражението, че при липса на информация в осигурителния архив на НОИ за ищеца, за бригада в с.Ч. и за длъжността „дояч“, твърдението на ищеца не може да бъде възприето като достоверно и безспорно доказано. Отсъствието на данни в архива на НОИ не съставлява док-ство, че труд не е полаган, а само че архивът не съдържа сведения за този труд. Именно за такива хипотези законът предвижда възможността трудовият и осигурителният стаж да бъдат установени по съдебен ред.

По отношение на оспорената трудова книжка съдът съобрази практиката на ВКС, според която представената от ищеца трудова книжка е писмено док-ство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 ЗУТОССР, установяващо вероятната основателност на претендирания стаж, поради 2 което обуславя допустимостта на свидетелските показания. В Решение №50091 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. №3017/2022 г., IV г. о. е прието, че трудова книжка, издадена от работодателя, може да съставлява писмено док-ство по чл.6, ал.2, т.5 ЗУТОССР, включително когато е издадена по-късно, ако от съдържанието и от док-ствата по делото се извежда, че е налице вероятност за претендирания стаж, като работникът не следва да понася неблагоприятните последици от по-късно издаване или преиздаване на книжката по причини, за които не отговаря. ВКС приема още, че при наличие на такова писмено док-ство свидетелските показания са допустими и следва да бъдат обсъдени при формиране на крайния извод по спора.

В настоящия случай ищецът разполага с трудова книжка с отразен запис за спорния период, поради което съдът приема, че е налице писмено док-ство по смисъла на чл.6, ал.2, т.5 ЗУТОССР, установяващо вероятната основателност на претенцията. Ето защо събраните по делото свидетелски показания са допустими и следва да бъдат обсъдени по същество.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като последователни, непротиворечиви в съществените им части, взаимно допълващи се и основани на лични впечатления. И двамата свидетели установяват едни и същи главни обстоятелства: че са работили лично с ищеца в с.Ч., че трудът е бил полаган в животновъдна база към АПК„Ч.з.“-с.Д.Д., респективно филиал/КПБ„Г.“, че ищецът е работил като кравар и дояч, че възнаграждението се е изплащало от касиерка на име Т. и че трудът е бил полаган реално, ежедневно и непрекъснато през спорния период.

Действително свидетелите не възпроизвеждат с абсолютна точност всички календарни дати, но това е обяснимо с оглед изминалия дълъг период от време и не обезсилва техните показания. В съвпадащата им част същите категорично установяват, че ищецът е започнал работа през лятото на 1984 г., работил е през цялата 1985 г. и е продължил и през началото на 1986 г. Именно този безспорно установим от свидетелските показания период съвпада с претендирания в ИМ период от 01.08.1984 г. до 01.04.1986 г.

Съдът отчита и обстоятелството, че свидетелите са се явили със своите трудови книжки, което подкрепя достоверността на техните показания относно съществуването на същото трудово звено, място на работа и период, през който са работили с ищеца.

От показанията се установява още, че работата на ищеца не е била епизодична или сезонна, а е представлявала реална трудова дейност при пълна заетост. Ищецът е пребивавал на място в базата, грижел се е за голям брой животни, участвал е в доенето, храненето и в дейности, налагани от естеството на животновъдната работа, включително извън обичайното дневно работно време. Това сочи на действително съществувало трудово правоотношение, а не на инцидентно участие в дейността на стопанството.

При съвкупната преценка на всички док-ства съдът приема за доказано, че ищецът И.У.П., ЕГН*, от *, е работил през периода от 01.08.1984 г. до 01.04.1986 г. в с.Ч., филиал Ч./КПБ„Г.“ към АПК„Ч.з.“-с.Д.Д., като кравар/дояч, при пълен раб. ден, поради което искът следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски, но такива не са надлежно поискани и доказани, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ-Б., че И.У.П., ЕГН*, от *, е полагал труд по трудово правоотношение през периода от 01.08.1984 г. до 01.04.1986 г. в с.Ч., филиал Ч./КПБ„Г.“ към АПК„Ч.з.“-с.Д.Д., на длъжност кравар/дояч, при пълен раб. ден, като този период следва да бъде зачетен за трудов и осигурителен стаж.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4