Решение № 6902 от 13.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4983/2025
- Вид
- Решение № 6902
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 13.11.2025
- Състав
- Николай Димов, Велина Пейчинова, Евгени Стоилов Станоев
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.186 · Кодекс на труда
- чл.187 · Кодекс на труда
- чл.187, т.10 · Кодекс на труда
- чл.188, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.189, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 6902 гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Димов
Членове:
Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100504983 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 2079 от 08.02.2025 г. постановено по гр.дело № 26993/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 59 състав, е отхвърлен предявения от Г. В. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.София, кв.“********, срещу „Банка ДСК“ АД, ЕИК:121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, с иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. чл.188, ал.1, т.2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № 11-17-46/17.03.2023 г. на директора на дирекция „Човешки ресурси“ при „Банка ДСК“ АД. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК, Г. В. Н., ЕГН: **********, адрес: гр.София, кв.“********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК:121830616, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, сумата от 1000 /хиляда/ лева - разноски по делото.
Срещу решението на СРС, 59 с-в е постъпила въззивна жалба от Г. В. Н., подадена чрез пълномощника адв.С.Д., с искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което бъде уважен предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” и да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
1
Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник „Банка ДСК“ АД, гр.София, чрез пълномощниците си адв.С.С. и адв.М.К. оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявения от ищцата Г.
В. Н. срещу ответника „Банка ДСК“ АД, гр.София, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед № 11-17-46/ 17.03.2023 год. на Директор Дирекция“Човешки ресурси“ при „Банка ДСК“ АД, гр.София.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни 2 норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от ищцата Г. В. Н. срещу ответника „Банка ДСК“ АД, гр.София, иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „ предупреждение за уволнение“ със заповед № 11-17-46/ 17.03.2023 год. на Директор Дирекция “Човешки ресурси“ при „Банка ДСК“ АД, гр.София. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени във въззивната жалба са изцяло основателни.
Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав приема, че направените изводи от първоинстанционният съд относно законосъобразност на заповед № 11-17-46/ 17.03.2023 год. на Директор Дирекция “Човешки ресурси“ при „Банка ДСК“ АД, гр.София, с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на ищцата Г. В. Н. на длъжност Регионален Мениджър „Спестовни и инвестиционни продукти“ за Регион София- Запад/ Благоевград в Дирекция „Продажби и дистрибуция на инвестиционни и спестовни продукти“, Управление „Продажби частно банкиране и заможни клиенти“ в „Банка ДСК“ АД за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл.187, т.10 от Кодекса на труда, във връзка с чл.45, т.6, предл. трето от Правилника за вътрешния трудов ред в „Банка ДСК“ АД, вр. с т.7.5.2 и т.7.5.3, от раздел 7.5 Опазване на тайните от Етичния Кодекс на „Банка ДСК“ АД, вр. т./134/ от Раздел ІІІ 5. Конфликт на интереси при изготвяне на вътрешна информация от Правила за конфликт на интереси, както и чл.241, точка Ж, включително и чл.240, точка Р от Правилника за сигурност на информацията, включително и по смисъла на параграф/ 33/ и параграф/34/ от Правилата за защита на личните данни, по смисъла на параграф /6/ са нарушени и параграф/21/ и параграф/43/ от 1.5. Защита на тайните на финансовите инструменти от Правила за управление сигурността на поверителната информация, и не на последно място по смисъла на параграф /23/ и /27/ от Правила за капиталови пазари са нарушени и параграф/322/ до /361/ включително от раздел ІІІ 4.1.1.6 Задължение за конфиденциалност от Правилата за капиталови пазари, подробно описано в обстоятелствената част на заповедта, са неправилни и необосновани, направени в нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като 3
"виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че атакуваната от ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказаниепредупреждение за уволнение се явява незаконно по следните съображения:
Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, трябва да съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание.
Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес.
Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма.
Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
В процесния случай, съдът приема, че незаконосъобразността на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание- предупреждение за уволнение произтича от нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ. Още в исковата молба ищцата изрично е навела довод за нарушение на визираната правна норма от страна на работодателя, като е посочила, че процесната заповед не отговаря на изискванията на 4 чл.195, ал.1 от КТ, тъй като в същата не е посочено конкретно нарушението на трудовата дисциплина. Този довод е основателен. Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ в заповедта за дисциплинарно нарушение следва да се посочи в какво се състои нарушението и кога е извършено. Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл.189, ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 от КТ/ решение № 857 от 25.01.2011 г. по гр.дело № 1068 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС, № 278 от 19.05.2011 г. по гр.дело № 1276 по описа за 2010 г. на ІV г.о. на ВКС № 642 от 12.10.2010 г. по гр.дело № 1208/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и други/. В процесния случай заповедта за дисциплинарно уволнение е издадена в нарушение на чл.195, ал.1 предложение второ от КТ. Препращането към документ, който не е инкорпориран в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание или не е връчен ведно с него, като неразделна част, сочи на неизпълнение на изискването на посочената правна норма. От изложеното в заповедта не се установява спазването на визираната разпоредба от страна на работодателя, тъй като конкретното нарушение не е описано с обективните му признаци. Същото следва да бъде описано подробно, точно и ясно, за да се установи по безспорен начин дали наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Липсват и доказателства за наличието на друг акт на работодателя, който да е доведен до знанието на ищцата. Действително в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата е налице позоваване на нарушение установено от Дирекция „Информационна сигурност“ при мониторинг на информационните потоци в мрежата на Банка ДСК АД- опит за изпращане на чувствителна информация.
Разпечатката съдържа 36 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d9b179b-9998-49ee-a637-2d7267be053f