Решение № 127 от 23.01.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2365/2023
- Вид
- Решение № 127
- Подписан
- 23.01.2024
- В сила
- 10.04.2024
- Състав
- Милена Богданова
Цитирани разпоредби
- чл.15 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.125 ал.2 · Търговски закон
- чл.141 ал.5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 127 гр. София, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Богданова като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20231100902365 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба на К. Р. К. ЕГН ********** лично и в качеството на управител на „К.-А“ ООД ЕИК ******* чрез пълномощник адв.Л. Г. от САК срещу отказ №20231204121812-2/08.12.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление №20231204121812/04.12.2023г. за заличаване на К. Р. К. като управител на дружеството на осн.чл.141 ал.5 от ТЗ и като съдружник на осн.чл.125 ал.2 ТЗ.
Жалбоподателят навежда подробни доводи относно това, че атакувания отказ е незаконосъобразен и необоснован, поради което и моли съда да отмени същия, както и да задължи Агенцията по вписвания да извърши исканото вписване. Прави искане в условията на евентуалност в случай, че съдът намери жалбата за частично основателна, да постанови вписване на съответното обстоятелство, за което са налице законовите предпоставки.
АВп е изразила становище за неоснователност на депозираната жалба.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и взе предвид направените оплаквания и мотивите на отказа, намира за установено следното.
По допустимостта на жалбата.
Частната жалба е подадена от името на заявителя в регистърното производство, против подлежащ на съдебен контрол акт на Агенцията по вписванията към ТРРЮЛНЦ и в установения едноседмичен срок. Внесена е дължимата държавна такса, поради което са налице предпоставките за разглеждане законосъобразността на оспорения акт.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, по следните съображения.
Регистърното производство е образувано пред Агенция по вписвания по заявление образец А4 от Наредба № 1 за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и 1 регистъра на юридическите лице с нестопанска цел, с вх. № 20231204121812/04.12.2023г, с което К. Р. К. лично и в качеството си на управител и съдружник е заявил за вписване на промени по партидата на „К.-А“ ООД – заличаването му като управител на дружеството и като съдружник.
Към заявлението са били представени – адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса, декларация по чл.13 ал.4 от ЗТТРЮЛНЦ за истинността на заявените обстоятелства, писмено уведомление за напускане от управителя до дружеството, писмено предизвестие за напускане на съдружник.
Заявлението е било отхвърлено на две основания – първото, че съдружник, вкл.този с прекратено участие в дружеството по реда на чл.125 ал.2 ТЗ няма качеството на заявител по смисъла на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ и второ, че процедурата по уведомяване на дружеството по чл.141 ал.5 ТЗ не била изпълнила целта си, поради това, че не се установявало получаването му от съдружника Р.В.Г., а било удостоверено с подписа на лице с име, различно от това на последния, а именно – Р.В.Г..
При така установеното, съдът намира от правна страна следното.
Вписването или обявяването на обстоятелства или актове в търговския регистър се предхожда от регистърна проверка по чл.21 от ЗТТРЮЛНЦ, включваща и проверка дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона.
Съгласно чл.141 ал. 5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец след получаване на уведомлението, дружеството трябва да заяви за вписване освобождаването му от търговския регистър. Ако дружеството не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, което се вписва, независимо дали на негово място е избрано друго лице.
Установява се, че управителят К. е направил изявление за напускане по чл.141, ал. 5 ТЗ до дружеството чрез негов съдружник и то е получено от името на дружеството от съдружника Р.В.Г.. Съдът намира за твърде формалистичен подход на ДЛР, че друго лице, отбелязаното в уведомлението като получател Р.В.Г., е получателят на уведомлението, а не съдружника Р.В.Г.. Тоест, няма причина да се счита, че уведомяването е ненадлежно осъществено. Уведомлението е отправено до самото дружество, изпратено е на адреса на управление на дружеството връчено е на 29.04.2023г. на съдружник, който се е съгласил да приеме уведомлението от името на дружеството. Изтекъл е и предвиденият в закона 1месечен срок, след който управителят е оправомощен и сам да заяви вписване на посоченото обстоятелство.
При тези данни няма основание ДЛР да откаже искането вписване. В тази част отказът ще бъде отменен като незаконосъобразен.
По отношение на другото основание за постановения отказ.
Съгласно чл.125 ал.2 от Търговския закон, съдружник може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. Чрез писменото предизвестие съдружникът реализира правото си на едностранна промяна в членственото си правоотношение с търговското дружество, като прекратяването се счита за настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието. За установяване на настъпването на заявеното за вписване обстоятелство е достатъчно да бъде установено, че жалбоподателят е отправил надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на предвидения за това срок. В случая в уводомлението се съдържа предизвестие по чл.125 ал. ТЗ от К. Р. К., в качеството на съдружник в дружеството, адресирано до седалището и адреса на управление на последното и получено от същото. Направено е изрично волеизявление от съдружника за прекратяване участието му като съдружник в дружеството, а предизвестието е прието на 29.04.2023г. от другия съдружник, поради което 2 следва да се приеме, че К. Р. безспорно е прекратил участието си в дружеството.
Тримесечният срок от уведомлението по чл.125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 29.07.2023г. и към момента на заявлението – 04.12.2023г. членственото му правоотношение с дружеството е било вече прекратено.
Съгласно съдебната практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/ 2006г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл.125 ал.2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок - тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл.125 ал.2 ТЗ, или по-кратък, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, следва да се счита настъпило в момента на изтичане на срока на предизвестието.
Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на членственото правоотношение.
Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва с изтичане срока на предизвестието, не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на предизвестието (така решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о.) Ако такова решение все пак бъде взето, то същото не поражда никакви правни последици.
Такова решение може да се приравни на недействително решение (така решение № 75/31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013 г. по т. д. № 2060/2013 г., І т. о. на ВКС.). Предвид изложеното, част от мотивите на ДЛР от необходимост от решение на ОСС за уреждане имуществените последици от напускане на съдружника, като предпоставка за неговото заличаване е незаконосъобразна.
С ТР №1/2020г. на ОСТК на ВКС бе даден отговор на въпроса легитимиран ли е напускащият по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД в случай на бездействие на органите на дружеството по приемане на решение за освободените му дялове и вписване на промяната в търговския регистър, като отговорът е че съдружникът не е легитимиран сам да заяви вписване на прекратяването на участието му в ООД при бездействие на органите на дружеството. Като е направено разграничение с нормата на чл.141 ал.5 ТЗ на напускащия управител, който е изрично оправомощен за заяви в регистъра заличаването си при бездействие на дружеството. Посочено е, че това изключение от общите правила закономерно не е предвидено за напускащия съдружник, предвид задължението на органите на дружеството да уредят последиците от прекратеното участие на съдружника и следователно липсва непълнота на нормативния акт, която да се преодолее чрез прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. В какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя за прилагане по аналогия възможността съдружника сам да поиска заличаването си в търговския регистър.
Предвид изложеното, обжалваният отказ следва да бъде частично отменен.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по жалба на К. Р. К. ЕГН ********** лично и в качеството на управител на „К.-А“ ООД ЕИК ******* чрез пълномощник адв.Л. Г. от САК отказ №202312041218122/08.12.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление №20231204121812/04.12.2023г. в частта, в която е отказано вписване на промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството - напускането и заличаването на К. Р. К. като управител на дружеството на осн.чл.141 ал.5 от ТЗ.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише по партидата на „К.-А“ ООД ЕИК ******* заявената промяна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на К. Р. К. ЕГН ********** лично и в качеството на управител на „К.-А“ ООД ЕИК ******* чрез пълномощник адв.Л. Г. от САК срещу отказ №20231204121812-2/08.12.2023г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенцията по вписванията по заявление №20231204121812/04.12.2023г. в частта, в която е отказано вписване на промени по партидата на дружеството, а именно прекратяване участието на съдружник на осн.чл.125 ал.2 ТЗ К. Р. К. и заличаването му като такъв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4