Акт № 41298 от 06.11.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 15616/2026
- Подписан
- 06.11.2026
- В сила
- 06.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 43 · Закон за измерванията
- чл. 47 · Закон за измерванията
- чл. 6 · Закон за измерванията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41298 гр. София, 06.11.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Константин Ал. Кунчев като разгледа докладваното от Константин Ал. Кунчев Гражданско дело № 20261110115616 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от „ТС” ЕАД срещу Н. И. Р., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. И. Р. е подал отговор на исковата молба. Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за допускането им.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца „Д-Т” ЕООД, с посочени в исковата молба седалище и адрес на управление.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице „Д-Т” ЕООД в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да представи заверени преписи от намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачите, формулирани от ищеца в раздел ІІ, т. 1 – 7 от доказателствените искания в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Т..
1
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 250 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който срок да представи по делото платежния документ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за прилагане на заповедното дело към настоящото. НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.01.2027 г. от 14:20 часа, за когато да се призоват страните и третото лице-помагач.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните и на третото лице-помагач (на последното – ведно с преписи от исковата молба, приложенията към нея и отговора на исковата молба).
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде установено, че ответникът дължи следните суми: 2 683,80 евро, представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 30.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 296,76 евро мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 16.01.2026 г., за услугата дялово разпределение – 50,13 евро, представляваща главница за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 30.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,64 евро мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 16.01.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 449/2026 г. по описа на РС-Бургас.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ били обвързали потребителите, като не било необходимо изричното им приемане. Ответникът бил собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, п.к. 1799, обл. София (столица), общ. Столична, ж.к. „Младост-2“, бл. 240, вх. А (вх. 1), ет. 8, ап. 15, инсталация № **********, аб. № 147374, ИД № 412807, и титуляр на открита партида за ТЕ, до който за процесния период бил доставил топлинна енергия. Посочва, че ответникът бил използвал същата за процесния период, като не бил престирал насрещно, т.е. не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и стойността на услугата дялово разпределение.
Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се осъществявало от фирма „Д-Т” ЕООД като подизпълнител на „С“ ЕООД. В края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от тази фирма на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, инсталирани в имота. Ищецът излага, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия бил длъжен да заплаща дължимата цена по фактура в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като при неизпълнение на задължението в срок клиентът изпаднал в забава. Претендира ответникът да бъде осъден да 2 заплати направените съдебни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Излага възражение, че общият топломер в абонатната станция на етажната собственост, който представлява средство за търговско измерване, не е преминал в срок задължителните периодични метрологични проверки по чл. 6 от Закона за измерванията (ЗИ), че проверката не е извършена от оправомощени лица по чл. 47 ЗИ и че върху топломера липсват знаци за последващи проверки съгласно чл. 43 ЗИ. Поддържа, че доколкото данните са получавани от уред в абонатната станция, който е бил негоден за търговско измерване, всички начислени по представените фактури суми върху абонатния номер на ответника са незаконосъобразно съставени и недължими. Претендира присъждане на сторените разноски.
Разпределение на доказателствена тежест:
По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества (отчетена чрез годно и преминало метрологичен контрол средство за търговско измерване в абонатната станция, респ. определена по предвидения в нормативната уредба ред) и е извършена услугата дялово разпределение, в резултат на което за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и останалите си възражения.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3