Решение № 1018 от 07.05.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

1018 07.05.2019 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА

Секретар – Зинаида Монева като разгледа докладваното от съдията Сияна

Димитрова гражданско дело № 3627 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 20833/21.05.2018 г., уточнена с молба вх. № 25984/21.06.2018 г. на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Н. С, със съдебен адрес:***, срещу З.С.С., ЕГН

**********, с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 2453,44 лева, от които: 1205,18 лева – главница;

114,93 лева – договорна лихва за периода от 08.05.2017 г. до 06.11.2017 г.; 402,38 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за пвериода от 28.04.2017 г. до 06.11.2017 г.; 402,38 лева – такса експресно разглеждане на документи; 235 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 93,57 лева - лихва за забава върху непогасената главница за периода от 07.11.2017 г. до 22.02.2018 г., за което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1545/2018 г. по описа на БРС. Посочва се, че в исковата сума се включват падежирали вземания по договор за паричен заем № 5352433/24.04.2017 г., сключен между ответника и “Вива Кредит” ООД. По силата на договора на ответника била предоставена заемна сума в размер на 1500 лева, която последният се задължил да върне на 14 двуседмични вноски, с краен падеж – 06.11.2017 г.

Поради неизпълнение от страна на ответника по договора, за заемодателя “Вива Кредит” ООД възникнали вземания в общ размер на процесната сума, които били цедирани на ищцовото дружество по силата на договор и Приложение № 1 от 01.01.2018 г. Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство.

Прави се искане, със съдебните книжа, на ответника да бъде връчено уведомление за цесията.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба вх. № 32252/31.07.2018 г. от страна на ответника З.С., чрез адвокат В.С. с адрес: ***, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се размера на претендираната сума, като се твърди липса на основание за начисляване на част от таксите, както и нищожност на част от договорните клаузи, като противоречащи на закона и добрите нрави. Ответникът твърди, че усвоената сума по договора за заем е била в по-малък размер. Прави се признание за дължимост на сума в размер на 865,49 лева – непогасена част от главницата по договора за паричен заем. Правят се искания по съдебните разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира молба вх. № 46375/13.11.2018 г., с която поддържа предявените искове и моли за уважаването им.

Ответникът не се явява в открито съдебно заседание и не се представлява от упълномощените по делото процесуални представители – адв. С., а впоследствие – адв. М. от САК.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.

По заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против З.С.С. за исковите суми по ч.гр.дело № 1545/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от 26.03.2018 г., на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид постъпило от негова страна възражение срещу заповедта и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения установителен иск, като същия е допустим, като подаден в законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.

Приети като доказателства по делото са Предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.04.2017 г., договор за паричен заем № 5352433/24.04.2017 г. и тарифа на “Вива Кредит” ООД, от съдържанието на които се установява, че въз основа на отправено до “Вива Кредит” ООД предложение от страна на ответника З.С.С., на 24.04.2017 г. между страните е бил сключен договор за паричен заем с предмет предаване в собственост на З.С.С., в качеството му на заемател на сума в размер на 1500 лева срещу задължението му да я върне на заемателя “Вива Кредит” ООД на 14 двуседмични погасителни вноски, считано за периода от 08.05.2017 г. до 06.11.2017 г., всяка в размер на 156,59 лева.

Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” /АКПЗ/ ООД и Приложение № 1/01.01.2018 г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Вива Кредит“ ООД към ответника З.С.С. по договор за паричен заем № 5352433/24.04.2017 г., е било прехвърлено на “АКПЗ” ООД.

Приложено е потвърждения на цесията от страна на цедента и пълномощно, по силата на което „Вива Кредит“ ООД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 01.12.2016 г. вземания, както и за уведомлението на „АКПЗ“ ООД до длъжника З.С.С..

По делото е прието уведомление до ответника от страна на упълномощен представител на ищцовото дружество за цедиране на вземането на „Вива Кредит“ ООД.

По искане на ответника и след задължаване от съда на трето неучастващо в производството лице – “Вива Кредит” ООД, като доказателство бе приет представен документ – заверено и неоспорено копие на разходен касов ордер № 133/24.04.2017 г., видно от който страните по първоначалния процесен договор за паричен заем са удостоверили фактическото предаване на сумата от 1500 лева от кредитора-заемодател на заемателя-ответник.

От приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че по договора е платена сума от ответника в общ размер на 589,81 лева, като датата на последната вноска е 11.06.2017 г.

Заплатените суми са отнесени към три погасителни вноски, всяка на стойност от 193,17 лева, включваща главница, договорна лихва, неустойка и такса експресно разглеждане, както и разходи за събиране на вземането от 10 лева. Експертът е заключил, че остатъчното задължение на ответника по договора е в размер от 2423,61 лева и включва главница – 1205,18 лева, договорна лихва – 114,93 лева, неустойка – 402,38 лева, такса експресно разглеждане – 402,38 лева, разходи за събиране на вземането – 165 лева и разходи за дейността на служител – 70 лева, като е определил дължимата лихва за забава от датата на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в размер на 63,74 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорно, че ищецът се легитимира в качеството на цесионер, придобил вземането на третото лице – кредитор на ответника по процесния договор за паричен заем. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо и доколкото по делото е представено надлежно пълномощно от стария кредитор в полза на ищеца за уведомяване на ответника за цесионния договор, съдът приема, че задължението по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД е изпълнено с връчване на исковата молба, ведно с уведомлението, на ответника.

Съгласно нормативната уредба, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи в същия вид, количество и качество. Не е спорно по делото и се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемната сума от 1500 лева е предадена на ответника. Видно от текста на чл. 2, ал. 2 от сключеното между страните съглашение, договорът за заем има силата на разписка за предадената, съответно получена сума. Отделно от това, фактическото предаване на сумата се удостоверява и от неоспорения разходен касов ордер, представен от третото лице “Вива Кредит” ООД. В този смисъл възраженията на ответника за реално предаване на част от договорената сума - сумата от 1455 лева останаха недоказани, а процесният договор за паричен заем удостоверява получаването от негова страна на заемна сума в размер на 1500 лева. Установи се по делото, че са били извършени от ответника плащания в общ размер на 589,81 лева, като ответникът не оспорва вземането на ищеца за главница до размер от 865,49 лева.

В случая, процесният договор за паричен заем попада в обхвата на законовата дефиниция на чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не се поставят ограничения за качеството на страните по същия. В този смисъл процесният договор е разновидност на паричен заем, а именно - потребителски кредит, по отношение на който намира приложение специалната уредба на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. По силата на съглашението на ищеца е предоставена в заем сума от 1500 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,29 % и ГПР в размер на 49,32 %, като лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Процесният договор е сключен при действието на разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. и 29.06.2016 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 49,32 % не надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на Закона за зашита на потребителя /ЗЗП/ и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било то възнаградителна или за забава/ е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.

Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.

Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 40,29 % годишно е над четири пъти по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.