Решение № 246 от 02.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Б., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500281 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР, чрез гл.юрисконсулт Д.Я., срещу Решение № 906935/21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 171/20120 г., по описа на Районен съд – Б., с което ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР , с адрес: 1309 гр.С., ж.к. И., ул. „П.“ 171 А, ЕИК ..., представлявана от директора Н.С.Н. да заплати на Г. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.С.“ № 22, вх. Б, ап. 18 чрез адв. Ю. Г., съдебен адрес: гр. С., ул. „И.“ № 69, следните суми: сумата от 1065,74 /хиляда шестдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА НАД УВАЖЕНИЯ размер до предявения от 2677,14 лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;

1 сумата от 1791.92 /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и деветдесет и две стотинки/ лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд на официални празници за периода 29.01.2017 г. - 10.07.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2020 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА НАД УВАЖЕНИЯ размер до предявения от 6150,00 лв.

КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН;

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното първоинстанционно решение, поради нарушение на материалния закон, за което се излагат следните доводи:

Посочено е във въззивната жалба, че за да уважи исковете първоинстанционният съд е приел, че в ЗМВР е налице непълнота в закона обуславяща приложението на ЗДСл, КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/, съгласно които продължителността на нощния труд е 7 часа, с приложим коефициент 1.143 съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението. Твърди се, че правата и задълженията на ищеца, произтичат от заеманата от него длъжност, се уреждат от ЗМВР, както и че ищецът има качеството на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, а чл.142, ал.2 ЗМВР предвижда, че статутът на държавните служители в МВР се урежда с този закон (ЗМВР), който има характер на специален. Посочва се, че не е налице празнота в нормативната уредба и възможност за запълването й посредством нормите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ЗМВР е специален закон, относим към държавните служители на министерството. ЗМВР съдържа ясни и конкретни норми по въпросите относно образуването на работната заплата на служителите на МВР, допълнителните възнаграждения, работното време, обезщетения при напускане, категоризация на труда -1-ва,, които са в отклонение от общата уредба и се прилагат вместо нея. Сочи се, че 2 разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ следва да бъде тълкувана във връзка с ал.1 на чл. 9 от същата наредба и да намира приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е помалка от тази на дневното, установени при подневното отчитане на работното време. За държавните служители в МВР обаче нощната продължителност на работното време, съгласно чл.187, ал.З ЗМВР, не е по-малка от тази на дневното, като съотношението помежду им е 1 (8:8) , поради което общата трудова норма на чл. 9, ал.2 НСОРЗ не намира приложение за държавните служители в МВР.

Сочи се, че освен това чл.9, ал. 2 НСОРЗ превръщането на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 при сумирано изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на служителя така, че когато той работи 7 часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не води до възникване на извънреден труд, какъвто няма. Заявява се, че няма основание за преизчисляване с коефициент 1,143 и не е налице положен от ищеца извънреден труд. Посочва се, че съгласно приложимата редакция на чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Според чл. 187, ал. 3 ЗМВР(Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.), работното време на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочи се, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. Трудът с 8- часова продължителност, полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен. Твърди се, че нормата на чл. 187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ. ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл. 140, ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2, ал. 1 ЗМВР на служителите от МВР. Твърди се, че извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за служителя работно време по график. Нормата на чл. 187, ал. 7 ЗМВР 3 ограничава извънредния труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 2 ЗМВР, според който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение / чл. 187, ал. 6 ЗМВР/. Излага се, че в приложимата за процесния период наредба е указано, че служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00 ч. до 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа за всеки 24- часов период, което съответства на чл.

187, ал. 3 ЗМВР. Счита, че не е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на Закона за държавния служител или Кодекса на труда, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ , и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, приета с ПМС № 4/17.01.2007 за преобразуването на часовете нощен труд с коефицент 1, 143. Твърди, че нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, като посочва, че с новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно време е еднаква - 8 часа. Заявява, че според Решение № 197 от 07.10.2019 г. по гр.д. №786/2019 г. на ВКС, IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. Следователно счита, че превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Твърди се, че в конкретния случай няма основание да се извършват преизчисления с коефициент 1, 143 заради полагане на нощен труд от ищеца, респ.да се достига до резултат на обезщетение за положен извънреден труд и лихви за забава върху него.

Счита, че горните изводи не се променят от постановеното Решение на Съда 4 на Европейския съюз от 24.02.2022 г., постановено по дело № С -262/2020 г. по преюдициално запитване, отправено от Районен съд Луковит. Сочи се, че в решението на PC - Б. това решение е посочено за пълнота на изложението, а според въззивника то задължително за българските съдилища. Посочва се, че със същото е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО на ЕП и на Съвета от 04.11.2003 г. трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Членовете 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл , че допускат определената в законодателството на държава членка -нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел. Следователно Съдът на Европейския съюз е приел, че е допустима разлика в третирането по отношение на нормалната продължителност на нощния труд при полицаи и пожарникари в сравнение с работниците от частния сектор, когато е предвидена в националното законодателство на държава-членка и е свързана с допустима от закона цел и е съразмерна с тази цел, каквато е предвидена в ЗМВР и произтича от функциите, вменени с чл. 2, an. 1 ЗМВР на служителите от МВР. Твърди се, че Решение на Съда на ЕС от 24. 02. 2022 г. по преюдициално дело С - 262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено преюдициално има пряка връзка с предмета на настоящото дело с оглед на обстоятелството, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа конкретно изискване за по-малка продължителност на нощният труд, като Директивата е приложима и не въвежда изискване нормалната продължителност на труда през нощта да е по - кратка от продължителността на труда през деня, то същия със своето решение еднозначно постановява, че не се налага на 5 националната правна система да урежда, че нормалната продължителност на нощният труд за работниците от публичния сектор като полицаи и пожарникари да е по- кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. Посочва се, че в полза на тези служители следва да са предвидени други мерки за защитна под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с които се компенсира особената тежест на полаганият труд, като посочва, че такива безспорно са предвидени в ЗМВР. Сочи се, че включително чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейският съюз допуска определената продължителност на труда от 7 часа по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите, основана на обективен и разумен критерий. Изразява становище, че както не е налице изискване към държавите членки да определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при липса на каквото и да е сходство с идентични функционални задължения на други такива, тъй като същите са специални спрямо общите, поради което и са уредени в специален закон, то при предвидената продължителност на нощния труд, която е компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото заплащане, то счита, че въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл. 178, ал.1, т.З ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с прилагане на коефициент 1.143 в извънреден такъв, какъвто същият не е и твърдяната празнота в законодателството, въз основа на която се търси заплащане по реда на Кодекса на труда не стои, а съгласно чл. 633 от ГПК решението на Съда на ЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в страната.

Разпечатката съдържа 18 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d9a54e8-73d2-452b-ad16-774fd39748ce