Решение № 1324 от 13.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1324 гр. Варна, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20243110203251 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция”.

В жалбата се сочи на незаконосъобразност и необоснованост на наказателното постановление. Сочи се, че не са отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата обстановка. АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН, както и неправилно е определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН. Формулира се искане за отмяна на НП.

В допълнителна молба се сочи, че АУАН е съставен въз основа на обяснения на лица, които са изцяло заинтересовани от случая. Актосъставителя и свидетеля на съставяне на акта не са очевидци, а протоколът за ПТП е съставен от контролните органи без да е запазено местопроизшествието. Други писмени доказателства не са приобщени по АНП, а свидетели- очевидци не са разпитвани, тъй като няма данни такива да са присъствали.

С диспозитива на НП е прието, че е извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗП и на осн. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП е наложена имуществена санкция в размера на 3000 лева. С чл.53 ал.1 от ЗП са предвидени 10 отделни хипотези на нарушения, като с непосочването на конкретна хипотеза съществено са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е невъзможно саниране по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.

По делото е безспорно установено, че има издадено разрешение №53-0019602/07.12.2012г. за търговски крайпътен обект на „Ко Ник“ ООД, като локалното платно е предвидено да се изпълни по цялата лицева граница на двата имота /вкл. Този, собственост 1 на „Ариадна Инвест“ ООД. Предприети са действия от двете юридически лица по получаване на разрешително по ЗП, което доказва , че към датата на проверката такова разрешително е съществувало.

В хода на проведеното производство не е установено по безспорен начин дали имота попада в обхвата на регламентирания със ЗП разрешителен режим.

С АУАН и НП е вменено нарушение, състоящо се в експлоатиране на ТКО „склад продажби“ и пътна връзка към него без разрешение за специално ползване на 13.02.2024г.

От събраните по делото доказателства обаче се установява, че нарушението е било известно и констатирано от АНО още на 07.12.2012г. / видно от разрешение №53-0019602/07.12.2012г. за търговски крайпътен обект на „Ко Ник“ ООД , т.е. изтекли са сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Оспорва се компетентността на наказващия орган като се сочи, че с приложената заповед той е определен за административнонаказващ орган, но не е упълномощен с права да издава НП.

Счита се още, че в АУАН и НП не се съдържат съществени реквизити по чл.57 ал.1 т.5 и по чл.42 т.4, като в тежест на наказващия орган е да докаже обвинението, а не на санкционираното лице- да го оборва.

Не са налице доказателства, че „Ариадна Инвест“ ООД е осъществило от обективна и субективна страна състав на нарушение по чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗП, за да бъде санкционирано по чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП. Моли се за отмяна на НП и се претендират разноски.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 13.02.2024г. служители към ОПУ Варна, сред които св. Ц., извършили обход на път І-2 гр. Варна- гр. София. В района на км.192+638, служителите установили непосредствено до пътя търговски обект- склад с пътна връзка до него. Пред обекта имало паркирани автомобили, с което се създавали предпоставки за ПТП, както и се увреждала пътната настилка. Обекта функционирал, като бил с отворени врати.

Обекта се стопанисвал от „Ариадна Инвест“ ООД.

При извършената проверка св. Ц. изискал документи от дружеството и установил, че липсва разрешение за изграждане на пътна връзка.

Въз основа на проверените документи св. Ц. сформирал извод, че дружеството извършва дейност по експлоатация на търговския обект без разрешение на администрацията, управляваща пътя – АПИ, ОПУ- Варна.

2

Св. Ц. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установеното нарушение и дал правна квалификация на същото. В съдържанието на акта не били вписани възражения. Такива не постъпили и впоследствие по административно наказателната преписка.

На 02.08.2024г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗПътищата и дружеството било санкционирано на основание чл. 54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗПътищата, като му било наложено административно наказание имуществена санкция в минимален размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ц. и приложените по административонаказателната преписка и делото доказателства- заявление; протоколи; заповеди и др.

Показанията на св. Ц. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел осъществяваната в обекта дейност и липсата на разрешение.

Показанията на свидетеля напълно кореспондират с отразеното в писмените доказателства по делото.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Проведеното административнонаказателно производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните норми. И актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен е и срокът за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗП и вида на административното наказание.

Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание правилно е била отчетена липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства и наказанието правилно е било индивидуализирано в предвидения в закона минимум.

Съдът не споделя позицията на въззивното дружество за отмяна на наказателното постановление , предвид на следното:

С жалбата се счита, че не са отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата обстановка.

3

Съдът, изхождайки от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. Ц., заявление; протокол и др., намери, че нарушението е безспорно доказано. Анализ на доказателствата беше извършен по- горе и не е нужно да бъде преповтарян.

Счита се, че АНО е не е извършил проверка на оспорени устно обстоятелства по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

По така възразеното следва да се отбележи, че наказващият орган се е произнасял при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на безспорен доказателствен материал, при което не е възникнало задължение за допълнително разследване.

Сочи се , че неправилно е определен размера на административното наказание, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Съдът изложи мотиви по- горе защо счита, че наказанието е с правилно определен размер. Очевидно смекчаващите отговорността обстоятелства са били отчетени от административнонаказващия орган, който е определил наказанието в минимален размер.

Счита се, че АУАН е съставен въз основа на обяснения на лица, които са изцяло заинтересовани от случая.

Съдът не констатира да е налице каквато и да било материална или емоционална обвързаност на свидетелите по конкретния казус, поради което и не сформира извод да заинтересованост на свидетелите.

Сочи се , че актосъставителя и свидетеля на съставяне на акта не са очевидци, а протоколът за ПТП е съставен от контролните органи без да е запазено местопроизшествието. Други писмени доказателства не са приобщени по АНП, а свидетели- очевидци не са разпитвани, тъй като няма данни такива да са присъствали.

Подобни възражения от една страна очевидно излизат извън предмета на делото, като касаят настъпило пътно- транспортно произшествие и очевидци на такова?

За пълнота следва да се отбележи, че св. Ц. е очевидец на нарушението и пряко и непосредствено го е възприел, като депозира обективни и точни показания пред съда относно своите възприятия.

Сочи се още, че с диспозитива на НП е прието, че е извършено нарушение на чл.26 ал.2 т.2 б.“б“ от ЗП и на осн. чл.54 ал.1 вр. чл.53 ал.1 от ЗП е наложена имуществена санкция в размера на 3000 лева. С чл.53 ал.1 от ЗП са предвидени 10 отделни хипотези на нарушения, като с непосочването на конкретна хипотеза съществено са нарушени чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е невъзможно саниране по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН.

Съдът не констатира неправилно приложение на закона.

В настоящия казус е безспорно установено, че е нарушен чл.26 ал.2 т.2 от ЗПътищата, който забранява дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.

4

Санкционната разпоредба на чл. 54 ал.1 от ЗПътищата предвижда имуществено санкциониране на юридическите лица , извършители на нарушение по чл. 53 от ЗПътищата в размер от 3000 до 8000 лв.

Съответно – чл.53 ал.1 от ЗПътищата визира наказания за : „физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите на пътя;

2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на: а) дейности, застрашаващи безопасността на движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение; б) дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на движението;

5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на администрацията, управляваща пътя, на: а) (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) строителни и ремонтни работи по пътищата; б) прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали; в) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.); г) (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.);

6. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и на помалко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.“ В настоящия казус правилно е посочено единствено, че се касае за връзка с чл.53 ал.1 от ЗПътищата, където се съдържа изрично вписване на чл.26 ал.2 от ЗПътищата, като правилно не са били извършвани конкретизации от алтернативно предвидените в т.1 до 6.