Определение № 3120 от 16.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3120 гр. Варна, 16.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20263100501290 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба на Д. К. К. против Определение № 6867/12.05.2026 г. по гр.дело № 2578/2026 г. по описа на ВРС, ХIX състав, с което е прекратено производството по делото В ЧАСТТА по кумулативно и евентуално обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК против С. Е. Г., С. Е. Г. и В. К. Г., както следва: 1/ главен иск с правно основание чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко - продажба обективиран в НА № 111, том 1, рег. № 1957, дело № 109/05.03.2009г. на нотариус рег. № 147 на НК, по силата на който наследодателят К.С К., поч. на 06.02.2023 г. се е разпоредил в полза на ответниците Г. с правото си на собственост върху апартамент 10, с идентификатор № **********.110.2.1 по КК на гр. Варна; 2/ в евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на горния договор поради заобикаляне на закона; 3/ да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот и да бъдат осъдени Г. да му предадат владението върху същия, на основание чл. 108 от ЗС; 4/ в евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 за прогласяване нищожност на горния договор като привиден, прикриващ договор за дарение; 5/ в евентуалност иск за разкриване на действително сключената между страните сделка за дарение, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД; 6/ в евентуалност иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на установено по отношение на Г., че К.С К. е собственик на 1/3 ид. част от ап. 10, като исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК са изпратени по подсъдност на Окръжен съд – гр. Варна, на 1 основание чл.118, ал.2 ГПК.

Навеждат се твърдения, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.

Излага се, че данъчната оценка на процесния имот към момента на сключване на договора е била 12 973.11 евро /25 372.80 лева/, а към момента на предявяване на иска е 37 807.30 евро /73 944.65 лева/. Релевира, че цената на иска следва да бъде определена по данъчната оценка посочена в нотариалния акт - 25 372.80 лева.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 2578/2026 г. по описа на ВРС, ХIX състав е образувано по кумулативно и евентуално обективно и субективно съединени искове на Д. К. К. против С. Е. Г., С. Е. Г. и В. К. Г. с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД, чл. 124 от ГПК, чл. 30 от ЗН и чл. 34 от ЗС.

Производството е оставено без движение, като с уточнителна молба от 11.05.2026 г. е представена актуална данъчна оценка на апартамент 10, с идентификатор № **********.110.2.1 по КК на гр. Варна, от която е видно, че същата е в размер на 37 807.30 евро /73 944.65 лева/.

Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:

Настоящата инстанция констатира, че спорът по исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД са родово подсъдни на Варненски окръжен съд, тъй като претенцията касае гражданскоправни спорове с цена на иска над 12 782.30 евро /25 000 лева/ – чл. 103 от ГПК, вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК. Наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно.

Цената на исковете се определя към момента на завеждане на исковата молба, т.е. по данъчна оценка към момента на предявяването им, а не по такава към момента на сключване на атакуваната сделка /в конкретния случай – 2009 г./. Препращането на чл. 69, т. 4 към т. 2 от ГПК е приложимо само за облигационни сделки с вещно-транслативен ефект, в които предмет на прехвърлянето са вещни права, предпоставящи значимост на данъчната, а при липса на такава - на пазарната оценка на имота, независимо от възмездността или безвъзмездността на придобиването. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК по иск за собственост на недвижим имот цената на иска е в размер на данъчната оценка на имота, посочена в актуалното удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК. В настоящия случай размерът на 2 последната за процесното жилище е 37 807.30 евро /73 944.65 лева/, като е над нормативно установения праг от 12 782.30 евро /25 000 лева/, над който гражданските дела в общия случай са подсъдни на окръжен съд.

На окръжен съд като първа инстанция подлежат исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство, съгласно разпоредба на чл. 104, т. 6 от ГПК. В този смисъл е и чл. 210, ал. 2 от ГПК , според който не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства.

В настоящия случай предявените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК подлежат на разглеждане по общия ред.

Обстоятелството, че четири от исковете, а именно тези с правно основание чл.

26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД подлежат на разглеждане от окръжен съд, предопределя подсъдност на ВОС и на другите два съединени в исковата молба искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК, макар и същите принципно да са подсъдни на районен съд. Т.е ВРС следва да прекрати изцяло производството по горните шест кумулативно и евентуално обективно и субективно съединени иска и да ги изпрати по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК на ВОС като родово компетентен, на основание чл. 104, т. 6 от ГПК. Още повече, че е недопустимо съединяването на ревандикационен иск с иск за делба.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че компетентен да разгледа исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр.

2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК е Варненски окръжен съд, поради което Определение № 6867/12.05.2026 г. по гр.дело № 2578/2026 г. по описа на ВРС, ХIX състав в обжалваната му част се явява правилно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6867/12.05.2026 г. по гр.дело № 2578/2026 г. по описа на ВРС, ХIX състав, с което е прекратено производството по делото В ЧАСТТА по кумулативно и евентуално обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК на Д. К. К., ЕГН ********** против С. Е. Г., ЕГН **********, С. Е. Г., ЕГН ********** и В. К. Г., ЕГН **********, както следва: 1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД за 3 прогласяване нищожност поради накърняване на добрите нрави на договор за покупко - продажба обективиран в НА № 111, том 1, рег. № 1957, дело № 109/05.03.2009г. на нотариус рег. № 147 на НК, по силата на който наследодателят К.С К., поч. на 06.02.2023 г. се е разпоредил в полза на ответниците Г. с правото си на собственост върху апартамент 10, с идентификатор № **********.110.2.1 по КК на гр. Варна; 2/ в евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на горния договор поради заобикаляне на закона; 3/ да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот и да бъдат осъдени Г. да му предадат владението върху същия, на основание чл. 108 от ЗС; 4/ в евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 за прогласяване нищожност на горния договор като привиден, прикриващ договор за дарение; 5/ в евентуалност иск за разкриване на действително сключената между страните сделка за дарение, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД; 6/ в евентуалност иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване на установено по отношение на Г., че К.С К. е собственик на 1/3 ид. част от ап. 10, като исковете с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС, чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, чл. 17 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК са изпратени по подсъдност на Окръжен съд – гр. Варна, на основание чл.118, ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4