Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1088 от 19.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24363/2022
Вид
Решение № 1088
Подписан
19.01.2024
Състав
ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. ., 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Б. В. при участието на секретаря Ц. Б. Т. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110124363 по описа за 2022 година

Предмет на делото са предявени от „.“ ЕАД срещу Р. Ц. Д. с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадените по ч.гр.д. 38789/2020 г. по описа на СРС, 57 състав основна и допълнителна заповед за изпълнение /Заповед от 15.09.2020г. и заповед от 15.112021г. за сумите 147,31 лева главница ведно със законна лихва от 21.08.2020г. до окончателното й изплащане, 233,03 лева неустойка и общо 382,00 лева разноски/ на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

Ищецът твърди, че е имал сключени два договора с ответника, по които същият има задължения: Договор за мобилни услуги № . от 23.03.2015г. и Договор за лизинг от 02.05.2018г. и Допълнително споразумение към него № . от 02.05.2018г.

Ответникът се представлява от особен представител адв. Н. Б., и е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който е оспорва изцяло претенциите, като въвежда и възражение за изтекла погасителна давност. В хода делото навежда аргументи и за липса на облигационна връзка.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От приложените от ищеца материали се установява следното. По първия договор – за мобилни услуги от 23.03.2015г., приложен в заверен от страната препис се установява, че същият е сключен между ищцовото дружество и лице с три имена Р. Ц. Д. с ЕГН 1

********** и лична карта номер .. Служител на ищеца е удостоверил, че потребителят е положил подпис лично пред него. В попълнена на същата дата – 24.03.2015г. Декларация – съгласие за даване на такова с Общите условия, Р. Ц. Д. е попълнил номер на лична карта .неясни последни цифри/ , издадена на 14.03.2021г. Видимо е също, че положеният в тази Декларация подпис ясно се отличава от положения в Договора.

Другият договор – за Лизинг от 02.05.2018г. е попълнен с разкривен почерк и е изписано, че страна като потребител е Р. Ц. Д. с документ за самоличност № ., издаден на .г.

Видно от Справка от МВР – СДВР, Отдел „.“, изготвена на 30.06.2023г. издадената на Р. Ц. Д. лична карта № . е била валидна от 23.10.2001г. до 23.10.2011г. и има статус „унищожен“. Също на негово име е издадена лична карта № . на .г., валидна до 14.03.2022г. със статус „Унищожен“.

Други доказателства не са събирани.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за неоснователни поради следното. Не се доказва да има облигационна връзка по Договор от 24.03.2015г., тъй като същият е подписан от лице, упоменато като Р. Ц. Д. със съответното ЕГН, но с посочен невалиден номер на лична карта.

В договора е посочен № ., а видно от справката от МВР – СДВР, Отдел „БДС“ лична карта с такъв номер е била валидна до 23.10.2011г. Това означава, че съдоговарящата страна не е индивидуализирана. Има индиции, че е лицето – ответник по делото, но с оглед попълнения невалиден към сключването на договора документ за самоличност не може да се направи категоричен извод кой е сключил договора. Така искът за заплащане на дължими суми по този договор като недоказан подлежи на отхвърляне.

Що се касае до другия договор – за лизинг от 02.05.2018г. съдът приема следното.

Той видимо е подписан от Р. Ц. Д. с ЕГН ********** като е попълнен документ за самоличност с номер ., който видно от справката от МВР е бил валиден към онзи момент.

По този договор обаче освен факта, че е сключен, не се доказа нищо друго. Същият предполага предаване на вещ – предмета на договора и отдаване на останалите договорени услуги. Тези факти са в доказателствена тежест на ищцовото дружество, което не проведе пълно и главно доказване на претенцията си. Ето защо и този иск като недоказан подлежи на отхвърляне.

По разноските

При изхода на делото и с оглед особеното представителство на ответника, разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище: гр. ., ж.к. . 4, . ., срещу Р. Ц.

Д. с ЕГН ********** установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадените по ч.гр.д. 38789/2020 г. по описа на СРС, 57 състав основна и допълнителна заповед за изпълнение /Заповед от 15.09.2020г. и заповед от 15.112021г. за сумите 147,31 лева главница ведно със законна лихва от 21.08.2020г. до окончателното й изплащане, 233,03 лева неустойка и общо 382,00 лева разноски/ като НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3