Решение № 117 от 17.06.2022, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Троян, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100549 по описа за 2021 година

В районен съд гр. Троян е постъпила искова молба от „ИЛТИ" ЕООД, ЕИК ***, против Н.И.Х. от гр.Троян, с която е предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, с цена на иска 17340.93 лева.

Твърди се, че И.К.Л., ЕГН ********** е бил едноличен собственик на капитала и управител на „ИЛТИ" ЕООД, ЕИК ***, че по време на неговото управление в периода 2014 г. - 2015 г. , дружеството открило банкова сметка в „***" АД. Твърди се, че от 2008 г. до 20.01.2020г. ответната страна - Н.И.Х., осъществявала *** на дружеството, като в периода 2014 - 2015 г. й е била издадена банкова карта за извършване на разплащания от посочената банкова сметка. Сочи се, че тази банкова сметка не се използвала за търговската дейност и К. и И.Л. считали същата за „неизползваема". Твърди се, че И.К.Л. е баща на К. И.Л., ЕГН **********, който през 2015г. започнал да осъществява търговска дейност чрез дружеството, за което бил упълномощен от управителя (и негов баща) с нотариално заверено пълномощно. Сочи се, че на 26.04.2018 г. е било получено съобщение за недостиг на средства и по сметката е преведена сума за покриване на месечните банкови такси от лична 1 сметка на И.Л., до която Н . Х. също имала онлайн достъп (електронно банкиране), като се уточнява, че във връзка с осъществяваната търговска дейност и полагания труд, ответникът (***) определял и изисквал сумите, които ежемесечно се внасят за ДДС и корпоративен данък, платими от банкова сметка на дружеството в „***" АД по сметките на Национална агенция по приходите. Сочи се, че в края на всяка година, ответник ът, който осъществявал и счетоводната дейност на дружеството заявявал надвнесени суми за ДДС и за корпоративен данък, които били възстановявани с актове за възстановяване - подписвани единствено от Х., след което НАП ги е превеждала по посочена банкова сметка на дружеството. Твърди се, че Х. е заявявала връщане на сумите по „нeизпoлзвaeмaтa “ банкова сметка IBAN:

*** в ,, *** " АД, като подробно се посочват датите и размера на възстановените суми, както следва:

На 14.04.2015 г. ТД на НАП Ловеч е възстановило сума в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.; на 29.04.2015 г. - 5 375,92 лева (пет хиляди триста седемдесет и пет лева и деветдесет и две стотинки); на 31.03.2016 г. - 8 735,97 лева (осем хиляди седемстотин тридесет и пет лева и деветдесет и седем стотинки); на 03.04.2017 г. - 9 960 (девет хиляди деветстотин и шестдесет) лева и на 29.04.2018 г. е възстановена сума в размер на 2 184,60 лева (две хиляди сто осемдесет и четири лева и шестдесет стотинки), като за това възстановяване се твърди, че не са уведомявани едноличният собственик на капитала и управител И.Л., нито извършващият дейността К. Л.. Излага се, че нито една от тези суми - с изключение на месечните банкови такси, не е разходвана в полза на Дружеството. Сочи се, че от посочената банкова сметка в „***" АД без знанието и без съгласието на И.К.Л. и на К. Л. Х. безконтролно е извършвала разплащания или е теглила суми в своя полза в целия период от 15.04.2015 г. до 02.11.2018 г., като нито едно плащане не е за изпълнение задължения или в полза на Дружеството.

Датите и размера на претендираните суми са описани подробно в 88 пункта в ИМ, като за периода 15.04.2018г. до 25.06.2016г. получените от ответната страна суми не се претендират от ищеца, като погасени по давност. Твърди се, че след смъртта на И.Л., в документи на дружеството установили номера на банковата сметка, която била закрита на 19.03.2020г., поради липсата на нужда от сметката, след като наличностите в нея били изтеглени. Излага се, че в последствие били установени злоупотреби в работата на Х., поради което била освободена като *** на дружеството и сезирана РП-Троян. Сочи се, че 2 при извършени в последствие справки в НАП установили, че са възстановявани суми за осигуряването на К. Л. и те са превеждани в процесната банкова сметка. Излага се, че Х. не е оправомощавана и не й е давано съгласие за разплащания или за тегленето на суми от посочената банкова сметка, нито която и да е от теглените или плащани суми е използвана за нуждите или в полза на Дружеството, поради което считат, че сумите в общ размер на 17340.93 лева са получени от ответната страна без основание и следва да се върнат, в едно със законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на иска до датата на окончателното заплащане на задълженията. Претендират се разноски в производството.

При предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. Г.П. от АК-Р. депозира писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на претенцията. Оспорват се в последователност следните твърдения, обективирани в исковата молба, а именно: че И.Л. е считал сметката за неизползваема; че актовете на НАП са подписвани от ответницата; че И.Л. не е бил уведомен и не е знаел за актовете с които са възстановени сумите; Х. не е оправомощавана да се разпорежда с тази банкова сметка и не е извършвала тези плащания; че описаните извършени плащания са станали без съгласието на собственика И.Л.; че парите са използвани от ответницата за нейни лични нужди; че ищецът е разбрал за така наречените злоупотреби едва през април 2021 година; че Х. е имала регистрация за онлайн банкиране в „***”;-че е освободена от длъжността *** поради злоупотреби; че е надлежно поканена да възстанови сумите; че има сигнал до Прокуратурата относно злоупотреби в качеството й на *** на това еднолично дружество.

В подкрепа на заявените възражения, ответната страна излага следните твърдения: От 2013 година до 2016 година ответницата е била официално Управител на Дружеството, което е вписано в Търговски регистър, а след прекратяване на договора й като Управител е упълномощена от Собственика и Управителя да представлява Дружеството в това число и пред „***” и ”***” с всички права, както и да получава всякакви документи отправени до Дружеството. Счита за безспорно обстоятелството, че едноличен собственик на „ИЛТИ" ЕООД от вписването му до 20.01.2020 година е бил И.Л., като се 3 твърди, че „…ищецът става собственик от момента на смъртта на собственика-наследодател, поради което същият може да претендира връщане на суми и имущество, които са неправилно и без основание отклонени за времето след 20 януари 2020 година…“. Твърди се, че до 2020 година собственикът е подписвал всички годишни отчети и е имал достъп до сметката. Отделно от това се излага, че за да продължи дейността на Дружеството, ищецът е получил цялостната документация без възражения и лично е подписал финансовия отчет за 2019 година на 30.09.2020г., поради което не би могъл през април 2021 година да установи злоупотребите по закрита през март 2020г. сметка. Твърди се, че ако ответницата е „… извършвала физически някои от действията е действала като пълномощник на собственика, а ако е действала в негова вреда -единствено упълномощителят може да ангажира нейната отговорност, което право не се наследява, т.е. ищецът не може да предявява чужди права…“. Сочи се, че възстановяването на сумите касае периодични плащания, поради което считат, че давността е тригодишна, т.е. исковете са погасени и по давност. По същество с е излагат аргументи, че ответницата в качеството си на управител е осъществявала и изпълнявала цялата счетоводна и икономическа дейност без да е получавала възнаграждение и без да е назначавана като такава в дружеството. Твърди се, че цялата документация на дружеството е предадена на новия собственик след като той заявил съгласие да наследи дружеството и новият собственик е подписал лично годишния финансов отчет изготвен от ответницата и приет и подписан от ищеца на 30.09.2020г., след като са уточнени всички сметки от ищеца. Заявява се, че ответницата е извършила и промяната на обстоятелствата относно дружеството в Търговски регистър след смъртта на И.Л. в качеството и на адвокат. Твърди се, че ответницата е живяла на семейни начала с И.Л., в нейно собствено жилище, където е бил и адреса на управление и седалището на дружеството, поради което всички съобщения са получавани на този адрес преимуществено от наследодателя, пребивавал там и през деня, тъй като бил пенсионер. Излага се, че електронната поща е на фирмата и собственикът е имал постоянен достъп до нея, като цялата кореспонденция с НАП по всички въпроси е постъпвала на тази поща, която е обявена за официална в Търговски регистър и собственикът е имал достъп до кореспонденцията и е знаел всичко - включително и за въпросните суми.

Излага се, че всички плащания описани подробно в исковата молба са 4 правени през системата И., като там е регистриран само И.Л.. Твърди се, че ответницата не е имала регистрация за онлайн банкиране за тази сметка и затова не може да е правила онлайн банкови операции лично. Сочи се, че „….по-голямата част от плащанията са за покриване на разходи на другата фирма на И.Л. - ел. енергия, телефони и други, друга част са били за битови нужди, но това е била преценката на собственика и е ставало лично от него или по негово разпореждане… Твърди се, че наследодателят на ищеца е разполагал изцяло със сметките си, той е считал, че средствата могат да се използват и за негови лични нужди и когато не е носил със себе си другата карта в която е получавал пенсията си и правил разплащания и от тази карта.

Твърди се, че през периода на съвместното им съжителство /14 години/, ответницата „…изцяло е покривала консумативите и ежедневните разходи, което е осигурило възможността наследодателят да не изхарчи нито лев от спестяванията си в това число и да спести и част от пенсията си и всички тези суми, които възлизат над 100 000 лева са получени от неговите наследници…“. Заявява се, че ежегодно „той“ е подписвал финансовите отчети, което означавало, че бил съгласен с начина на управление на дружеството и със счетоводната отчетност. Твърди се, че ответницата е извършвала цялата счетоводна дейност от основаването на фирмата през 2009г. , извършвала и цялата юридическа работа свързана с образуване на изпълнителни дела и събиране на вземания на Дружеството, включително сключване на договори, споразумения, за което не е получавала възнаграждение, с което намира, че е „…допринесла за увеличаване на печалбата, тъй като не са плащани заплати на *** и юрист..“. Твърди, че „ищецът“ не е бил от кръга на лицата, на които да се съобщават актовете, тъй като не е бил собственик нито управител на Дружеството, но „…той също е разполагал с пълномощно от собственика, представено по делото и е можел да прави справки и да се снабдява с документи от всички институции. Излага се, че през времето когато е била управител, „…той /вероятно настоящият управител/ е разполагал и с нотариално заверено пълномощно от нея в качеството си на управител да представлява Дружеството пред „*** булбанк“, „***“ и „***“ Банк, поради което счита, че той е имал възможност да упражнява контрол върху изразходването на средствата.

За ищцовото дружество, редовно призовано, в с.з. се явява управителят К. Л., в процеса се представлява от упълномощени защитници – адв.Г.И. ЛАК 5 и адв.М.З. – САК. В хода на производството и по съществото на спора поддържат становище за основателност на исковата. Подробни аргументи излагат в представена по делото писмена защита.

Ответникът, редовно призован не се явява, представлява се в процеса от упълномощен защитник, който поддържа становище за неоснователност на претенцията. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

За установяване на спорните по делото обстоятелства, по искане на ищеца са допуснати и реализирани СТЕ – икономическа и съдебнопочеркова, по която вещото лице е изготвило заключение, приети като доказателства по делото като обективни, компетентни и безпристрастни.