Решение № 506 от 21.11.2025, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пещера, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Ц.нов при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от Милуш Р. Ц.нов Гражданско дело № 20255240100544 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Ц.на А. В., с която са предявени срещу конкретно посочени наследници на И.н Г. КьосеИ. искове за признаване на установено, че ищецът е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Пещера.

Твърденията на ищцата са, че през 1992г. родителите й Р. и А. В. са направили стопанска постройка в имота с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Пещера и са живели там до смъртта си (съответно 2008г. и 2014г.), като след това самата тя е отглеждала в него животни до м. юли 2017г., когато заминала за Франция. Поддържа се, че имотът е ограден, жилищната сграда в него се заключва, и никой освен ищцата и синът й нямат достъп до него, но когато преди 3 години решила да се снабди с констативен нотариален акт – установила, че с Решение № 483/21.09.2012г. на ПК при община Пещера поземленият имот е бил възстановен на наследниците на И.н Г. КьосеИ., и част от тези наследници оспорват правото й на собственост. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответниците (Д.

И. Т., А. И. Т., Е. В. Т., И. Владимтрова Т., Г. К. К., Е. Щ. Б., Г. А. Б. и Д. А. С.), че ищцата е собственик на ПИ с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Пещера, на основание давностно владение, започнало от 1992г. и продължило и до момента. Претендират се и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не са депозирани писмени отговори от 1 ответниците.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на страните, съгласно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искови претенции е по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗС.

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства (Решение № 483/21.09.2012г. на Поземлена комисия – гр. Пещера – л.5) се установява, че ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера с номер по предходен план - 020168 (скица № 15-206471-23.02.2023г. на СГКК-Пазарджик – л.12) е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И.н Г. КьосеИ. (Удостоверение за наследници Изх. № АО174/09.04.2025г., издадено от Община Пещера – л.6-л.11), част от който са ответниците. Ето защо те са правно легитимирани като такИ. и искът допустим, независимо, че не е предявен срещу всички наследници (така - Решение № 190 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 660/2011 г., I г. о., ГК).

От показанията на свидетелите по делото се установява, че спорният имот още към 1974г. е бил владян от родителите на ищцата Ц. В. – А. и Р. В. (Удостоверение за наследници Изх. № АО-192/09.04.2025г., издадено от Община Пещера – л.4), които са го стопанисвали собственически, като от 1990г. са го оградили с тЕ. ограда и заключващ се с катинар портал, построили са там жилище и работилница и са отглеждали в имота животни и пчели. Пак от свидетелските показания на Стефка Млячкова и Румен Хаджиниколов се установява, че след смъртта на А. и Р. В. (съответно 2014г. и 2008г.) – владението над него и постройките е било упражнявано от дъщеря им – Ц. В., като само тя и синът й А. и до днес имат ключове и достъп до мястото, което ползвали като второ свое жилище, и други хора не влизали там без да бъдат поканени от ищцата и сина й.

Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за своене/. Следователно при наличието на спор съдът следва да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкрИ.ли намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен характер. (така - Решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о.)

Разглеждайки спорове, по които на реституирания собственик се противопоставя възражение за придобивна давност ВКС последователно прилага принципа, че давност не тече срещу този, който не може да се защити, затова при реституция по административен ред, срещу възстановения собственик давност започва да тече от момента на възстановяване 2 на собствеността (Решение № 11 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 3119/ 2015 г., ВКС, 2 г.о., Решение № 11/15.03.2016 г. по гр.д. № 3119/2015 г., ВКС, II г.о). Ето защо, доколкото – видно от решението на поземлената комисия – имотът е бил възстановен на ответниците на 21.09.2012г., то от тогава следва да се преценява дали е изтекъл давностния срок по чл. 79, ал.1 ЗС.

Показанията на разпитаните по делото свидетели сочат на извод, че процесният имот е бил владян към тази дата и до настоящия момент от семейството на ищците, като съобразно разпоредбата на чл. 82 ЗС, а и т.3 на мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по т.д. № 4/2012 г., ОСГК на ВКС - Имуществото на наследодателя (родителите на ищцата) е преминало към наследника му като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Следователно владението е продължено по право в лицето на правоприемника.

Владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това; да не е установена по скрит начин, тайно от предишния владелец. В същия смисъл и в практиката на ВКС – напр. Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр.д. № 481/2017 г., I г.о., по въпроса: Необходимо ли е да се обективира намерението за своене на една вещ пред нейния собственик, за да може владелецът да се позове на ефекта на придобивната давност, се приема, че за да настъпи ефектът на придобивната давност владението върху имота следва да бъде явно, владелецът следва да извършва такИ. фактически действия, които да изразяват намерението му за своене и да могат да станат достояние на собственика. Когато имотът е изцяло чужд, не е нужно лицето, което е установило фактическа власт върху имота, без да има основание затова, да демонстрира промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на държане. Тогава достатъчно за придобИ.нето на имота по давност е владението да е явно, необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок (Решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ІІ г.о.).

В процесния случай с ангажираните от ищцата свидетелски показания се доказа, че именно такова е било - както присъединеното владение на баща й А. Виранев за периода от решението на поземлената комисия през 2012г. до смъртта му – през 2014г., така и личното владение на самата Ц. В.. Посредством ограничаването на достъпа чрез ограждане и заключване на процесния застроен имот и откритото му ползване за лични нужди тя постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно e упражнявала фактическата власт (corpus) и е демонстрирала намерението си да държи и използва вещта като собствена (animus) и до настоящия момент, като по този начин още към края на м. септември 2022г. е било изпълнено условието да е владяла застроения имот над 10 години (чл. 79, ал.1 ЗС). Ето защо исковите й претенции следва да бъдат уважени.

С оглед пълнота следва да се маркира, че горепосочения извод се потвърждава и от показанията на свидетеля С. Й. (един от наследниците на И.н КьосеИ.) сочещ, че имотът, чието възстановяване по ЗСПЗЗ е инициирал той от името и на 3 ответниците, е различен от процесния и възстановяването конкретно на този имот е в резултат на объркване на мястото.

Представените в съдебно заседание декларации от част от ответниците – че нямат претенции към имота, който считат за собственост на Ц. В., не следва да бъдат ценени и коментирани като доказателства касателно правния интерес на ищцата да води делото срещу съответните лица, доколкото документите не са депозирани от самите страни по делото, а от процесуалния представител на ищцата и представляват извънсъдебни изявления.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на: Д. И. Т. с ЕГН **********, А. И. Т. с ЕГН **********, Е. В. Т. с ЕГН **********, И. В. Т. с ЕГН **********, Г. К. К. с ЕГН **********, Е. Щ. Б. с ЕГН **********, Г. А. Б. с ЕГН 70011733617 и Д. А. С. с ЕГН **********, че Ц.на А. В. с ЕГН **********, е собственик на: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД 1862/15.12.2014г. на ИД на АГКК, с адрес – гр. Пещера, м. „Голямата страна“, площ 977 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – пасище, номер по предходен план – 020168, граници и съседи – имоти с идентификатори:

***, ***, *** и ***, и построените в имота: едноетажна жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** и застроена площ 104 кв.м., адрес – гр. Пещера, „Копривец“ и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор *** и застроена площ 15 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

4