Определение № 198 от 24.01.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 24.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20242120205135 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на С. Х. Х., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си адв. Р. П. от БАК, срещу Постановление на прокурор при БРП от 25.10.2024г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 431 ЗМ-482/2021г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас, вх. № 5753/2021г., пор. № 1801/2021г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на прокурора за липса на извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и наличие на гражданскоправни отношения, като се излагат подробни съображения в насока неправилността и незаконосъобразността за на обжалвания прокурорски акт. Моли се за отмяна на същия и връщане на делото на наблюдаващия прокурор с указания за продължаване на разследването.

Бургаският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съобрази разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания прокурорски акт, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и от активнолегитимирано лице /сочено за пострадало лице/, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано на 11.08.2021г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, за това, че през м.октомври 2020г. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага - да се сдобие с парични средства, възбудил и поддържал заблуждение у С. Х., че ще му превози дрехи от Република Турция до 1

Република България , като с това му причинил имотна вреда в размер на 15000 евро.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали се установява от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Бургас е било образувано на 11.08.2021 г. за това, че през месец октомври 2020 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у С. Х. Х., че ще му превози дрехи от Република Турция до Република България и с това му причинил имотна вреда в размер на 15 000 евро. По делото няма привлечен обвиняем.

Свидетелят С. Х. е управител и собственик на търговско дружество „Вивес Стар 1“ ЕООД, ЕИК 203438582, като същото е с предмет на дейност – търговия на дребно с облекло. През месец октомври 2020г. същият договорил закупуването на дрехи от Република Турция с цел препродажба в Република България, за които заплатил капаро и за доставянето на които в България, му били нужни „карго“ услуги. Тъй като търговските дружества, с които работил за доставка на стоката почивали, а той нямал лиценз за извършване на превоз на стоки, търсил някой да му достави закупените дрехи. Същия месец срещнал свидетеля А.Ш.Х., който познавал с прякор „Ш.“ и на когото споделил проблема си. Свидетелят А.Х. му заявил, че има познат, който има търговско дружество, което се занимава с превоз на стоки, който се казвал Т.А., с прякор „Ч.“. Свидетелят А.Х. се обадил по телефона на Т.А., като се срещнали в заведение в гр. Бургас. Свидетелите С. Х. и Т.А. се договорили А. да извърши превоза на стоката от Турция до България. След два дни отново се срещнали по инициатива на Т.А., за да уточнят цената на услугата. Срещата се състояла в офиса на Т.А., намиращ се в гр. Бургас, ул. „С.“ №**. На срещата присъствала съпругата на С. Х., като Т.А. заявил, че трябва да му заплати сумата от 20 000 евро за услугата, която се състояла в превоз на 3 163 якета с марка „Вивес Стар 1“. Още същия ден, свидетелят С. Х. събрал сумата от 15 000 евро, като взел на заем 6000 евро от майка си – свидетелката Г. Х. и 4000 евро от зет си – свидетелят Р.С.. Занесъл парична сума в размер на 15 000 евро на Т.А., като при предаването присъствали съпругата на С. Х. – свидетелката А. Х., неговата майка и зет му. Не били оформени разписки или други документи при предаването на парите, нито договор за извършване на услугата. След три дни свидетелят Х. потърсил по телефона Т.А., за да разбере дали стоката е натоварена, но А. не си вдигал телефона. След това Х. звънял и в Турция, откъдето му казали, че стоката още не е натоварена. В края на месеца С. Х. и Т.А. се срещнали на бензиностанция, намираща се по пътя за гр. Карлово, веднага след отбивката от автомагистрала „Тракия“. По време на срещата А. обяснил на Х., че чака камиона, на който била натоварена стоката, да дойде всеки момент. След като стоката не пристигнала, С. Х. продължал да търси по телефона Т.А., настоявайки да му върне дадената сума от 15 000 евро, за което се били разбрали ако не успее да му свърши работата. А. не отговарял на обажданията и съобщенията на Х.. През месец май 2021г. С. Х. подал сигнал за случая в полицията и въз основа на него било образувано процесното досъдебно производство.

2

В настоящото производството съдът има контролни функции. В същото той следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал, т.е. дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства, т.е. дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно.

В случая прокурорът е достигнал до извод за липса на престъпление от общ характер, поради което е прекратил наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира, че към настоящия момент горният извод на представителя на държавното обвинение не може да бъде споделен.

На първо място от съдържанието на обжалваното постановление не става ясно каква фактическа обстановка е приел прокурорът за безспорно установена, въз основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, още повече че между същите са налице съществени противоречия.

Действително, в постановлението изрично е посочено: „след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намирам за установено от фактическа страна следното:“, но след един единствен абзац, видно от който прокурорът е приел за установено, че свидетелят С. Х. Х. е управител и собственик на търговско дружество „Вивес Стар 1“ ЕООД, ЕИК 203438582, с предмет на дейност – търговия на дребно с облекло, отново /както и в предходните две прекратителни постановления, отменени по реда на инстанционния съдебен контрол/ е налице преразказ на свидетелските показания и на данните, съдържащи се в протоколите от допълнителните действия по разследването, който завършва с: „Гореописаната фактическа обстановка се доказва безспорно и категорично от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, а именно:“, като следва изброяване на същите.

Липсата на изложена фактическа обстановка не само препятства възможността на съда да провери дали приетата от прокурора такава се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, т.е. дали изводите на представителя на държавното обвинение са обосновани, но и в конкретно разглеждания случай прави впечатление, че сред изброените доказателствени средства, въз основа на които прокурорът е посочил, че е приета за установена фактическата обстановка, фигурират както показанията на свидетелите С. Х. Х., Р.С.И., Г. С. Х., А. С. Х., така и тази на свидетеля Т.И. А., като между двете групи са налице съществени противоречия по отношение на основни обстоятелства по делото, в т.ч. налице ли е устен договор между С. Х. Х. и Т.И. А. за предоставяне на превозна 3 услуга, получил ли е Т.И. А. от С. Х. Х. сумата от 15 000 евро и др.

Наред с това, в константната си практика ВКС приема, че поначало сключването на облигационен договор като способ за въвеждане в заблуждение на дадено лице, за да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца или на трето лице, с което се причинява на измамения или другиму имотна вреда, е допустим и при наказателната измама. За разлика от гражданската, при която се цели и постига от дееца основание за сключването на договора и благоприятни за него условия за изпълнението му, при наказателната измама той от самото начало няма намерението, респективно и обективната възможност да изпълни поеманите с договора задължения, при користна цел – в негова или за трето лице полза, като с въвеждането и/или поддържането на заблуждение у измаменото лице, или неговата неопитност или неосведоменост, се достига до акт на имуществено разпореждане от негова страна, с което се причинява нему или на трето лице /като измаменият може и да не е собственик на вещта или средствата, които това разпореждане касае/ имотна вреда.

В обжалваното постановление е посочено, че по делото е приложена справка от Търговския регистър, видно от която Т.И. А. е собственик на „Форбийрънс Корп“ ЕООД, ЕИК 102930940, която има за предмет на дейност и спедиционни и превозни сделки. Същевременно липсват изложени от прокурора мотиви как преценя това обстоятелство във връзка с обективната възможност на А. да изпълни исканата от Х. „карго“ услуга. Наред с това следва да се отбележи, че наред със справката, касаеща търговското дружество „Форбийрънс Корп“ ЕООД, ЕИК 102930940, по досъдебното производство е приложена и справка за търговско дружество „ТОМИ 2002“ ЕООД, ЕИК 102816525, в която също фигурира името на Т.И. А.. Видно от така приложените справки, обаче, Т.И. А. е прехвърлил изцяло дружествените си дялове и в двете търговски дружества на Т.Н.Т. още на 13.11.2014г. и към инкриминираната дата през м.октомври 2020г. едноличен собственик на капитала /и управител/ и на двете дружества е била именно Т.Н.Т., т.е. към м. октомври 2020г. А. не е извършвал превозни услуги чрез тези дружества.

Последното обстоятелство следва да бъде обсъдено именно във връзка с обективната възможност на А. да изпълни исканата от Х. „карго“ услуга, но това не е сторено в обжалваното прокурорско постановление.

На следващо място, в постановлението не са изложени мотиви защо прокурорът е кредитирал показанията на свидетеля Т.А. в частта, в която отрича да е имал уговорка със С. Х. за извършване на превозна услуга, съответно че не е получавал пари за това. Липсата на аргументация в тази връзка е констатирана и от други състави на съда при предходно прекратяване на процесното досъдебно производство, но този порок на постановлението не е отстранен.

Следва са се отбележи, че показанията на този свидетел, давани в хода на досъдебното производство, са изключително противоречиви и опровергаващи се като от показанията на другата група свидетели – С. Х. Х., Р.С.И., Г. С. Х. и А. С. Х. /които са еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което не могат да не бъдат ценени единствено поради обстоятелството, че Р.С.И., Г. С. Х., А.

4

С. Х. са роднини на С. Х. Х. и в този смисъл заинтересовани лица/, така и от останалите доказателствени материали по делото /например в показанията си А. твърди, че никога през живота си не се е занимавал с със спедиционна и превозна дейност, а видно от горецитираните справки от Търговския регистър, в периода 2002г. – 2014г. същият е бил едноличен собственик на капитала и управител на две търговски дружества, извършващи такава дейност/.