Решение № 104 от 03.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Пловдив, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно гражданско дело № 20235000500619 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му са две на брой жалби.

Едната е въззивна жалба подадена е от Й. Т. Г., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., Ж. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., М. С. Г., ЕГН **********, гр. Е., Ф. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е. и Д. Т. Й., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я. и е насочена против постановеното по гр. дело № 279/ 2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд решение № 232 от 14. 08. 2023 г. изменено в частта за разноските с определение № 1056 от 11.10.2023 г., с което са отхвърлени исковете на Й. Т. Г., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., ул. "Д. К." № *, Ж. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ц." № **, М. С. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ц." № **, Ф. Т. Г., ЕГН **********, гр. Е., ул. "Ч." № ** и Д. Т. Й., ЕГН **********, с. В., Община Б., Област Я., ул. "С. Ц." № * против „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, грС., бул. "Х.

К." № ** за осъждане на ответника да заплати поотделно на всеки от ищците на основание договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** обективиран в полица № **/**/************* със срок на покритие от 00, 00 ч. на 12.08.2021 г. до 23, 1

59 ч. на 11. 08. 2022 г. застрахователни обезщетения в размер на по 200 000 лв. ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. за неимуществените вреди търпени от смъртта на Т. Й. Г., настъпила на 12.08.2021 г. в резултат на ПТП станало на 12.08.2021 г. и ищците са осъдени да заплатят на дружеството направените от него разноски в първоинстанционното производство в общ размер от 5 740 лв.

С жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго уважаващо всеки един от предявените искове.

Другата жалба е частна и с нея Й. Т. Г., ЕГН **********, Ж. Т. Г., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********, Ф. Т. Г., ЕГН ********** и Д. Т. Й., ЕГН ********** обжалват постановеното по гр. дело № 279/2022 г. по описа на Хасковския окръжен съд определение № 1056 от 11.10.2023 г. в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 7311 от 31.08.2023 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта на присъдените в полза на „ЗД Е.“ АД, гр.С. разноски за възнаграждения за вещи лица по допуснатата повторна тройна автотехническа експертиза чрез намаляването им от 4 500 лв. на 1 500 лв.

В частната жалбата са изложени съображения за неправилност на определението и се иска отмяната му.

Всяка от насрещните страни по жалбите ги намира за неоснователни.

Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните по делото доказателства намери за установено следното:

На 12.05.2022 г. в Хасковския окръжен съд е постъпила изходяща от Й.

Т. Г., ЕГН **********, Ж. Т. Г., ЕГН **********, М. С. Г., ЕГН **********,

Ф. Т. Г., ЕГН ********** и Д. Т. Й., ЕГН ********** искова молба „ЗД Е.“ АД, ЕИК *********, грС..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 12.08.2021 г. Р. А.

С. управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** по път път ** - ** с изключително висока и несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Така, без да спазва ограничението от 50 км. ч. преминал през кръстовището образувано с път *** - *** и реализирал сблъсък с преминаващия през кръстовището движейки се по път ***-*** лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Ф.“, рег. № * ** ** ** управляван от Т. Й. Г..

В резултат на сблъсъка била причинена смъртта на Т. Г., който бил съпруг и 2 баща на ищците.

Споменава се за образувани досъдебно производство № 343 / 2021 г. по описа на РУ МВР - Х. и прокурорска преписка № 1510 / 2021 г. по описа на Окръжна прокуратура Хасково, които не били приключили. Твърди се и че вина за ПТП-то и настъпилата вследствие на същото смърт на наследодателя на ищците има Р. А. С. с оглед на това, че управлявал автомобила със скорост много над разрешената и не направил нужното , за да предотврати сблъсъка.

По- надолу в исковата молба е посочено, че починалият и съпругата му М. Г. живеели заедно дълги години като изградили отношения на взаимна обич, подкрепа и уважение.

За децата му Й. Г., Ж. Г., Ф. Г. и Д. Й. е казано, че те макар и отдавна навършили пълнолетие запазили изключително тясна емоционална връзка с баща си, прекарвали заедно почти цялото си време, работили заедно и т.н.

В тази връзка се споменава, че след инцидента всички били напълно съсипани, не спирали да плачат, трудно заспивали. Изпитвали постоянна потиснатост, безпокойство. Изострила им се чувствителността и станали раними. Развили остра стресова реакция и продължително тревожно депресивно състояние.

На тази база е достигнато до заключение, че всички изпитани по този повод болки и страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с виновното си поведение предизвикало инцидента и причинило смъртта на Т.

Г..

В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП-то за управлявания от виновния водач лек автомобил „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** имало сключен под формата на полица с ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което съобразено с чл. 432 от КЗ давало основание обезщетението да се търси пряко от застрахователя.

По тази причина те отправили до дружеството застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за немиуществени вреди с вх. № ****/* от 20.10.2021 г. С писмо от 27.10.2021 г. ответникът им отговорил, че намира претенциите за неоснователни и им отказал изплащане на обезщетенията.

На тази база е направени извод, че за ищците е налице интерес да 3 претендират по съдебен ред заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Г.. Отправено е искане за осъждането на ответното дружество да заплати на всеки от тях по 200 000 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2021 г. до окончателното им изплащане.

Ответното дружество в срок е подало отговор, в който не оспорва, че за лекия автомобил „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** към момента на ПТП-то е имало валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че водачът му към онзи момент е от кръга на застрахованите по този договор лица. Въпреки това изразява становище за неоснователност на петте субективно съединени иска.

В подкрепа на това е оспорен описаният в ИМ механизъм на ПТП-то. В тази връзка е изразено становище, че застрахованият водач няма вина за настъпване на произшествието като са оспорени твърденията, че той се движел с превишена скорост. Оспорено е твърдението, че ударът между двете МПС е бил предотвратим, както и това, че дори да не е бил предотвратим ако движението е било със законно разрешената скорост Т. не би получил травми несъвместими с живота му. Оспорени са и твърденията, че в района на кръстовището скоростта за движение е ограничена с пътен знак до 50 км. ч.

На база тези оспорвания е изразено становище, че застрахованият е управлявал лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** с разрешена и съобразена с пътните условия скорост. Посочено е и че управляваният от починалия лек автомобил е навлязъл внезапно в кръстовището в момент, при който ударът е бил непредотвратим. В тази връзка е посочено, че този водач не е спазил пътен знак за пропускане на движещите се по пътя с предимство, отнел е предимството на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № * ** ** ** и реално е станал единсвена причина за настъпване на ПТП - то.

Оспорено е и наличието на причинна връзка между смъртта на Т. и ПТП - то.

Изразено е и мнение, че претенидраните обезщетения за в завишен размер, като и са изложени доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който управлявал автомобила с несъобразена скорост - в нарушение на изискванията на чл.47 от ЗДвП, след употреба на алкохол и е нарушил поставения на кръстовището пътен знак „Б-1“-пропусни 4 движещите се по пътя с предимство..

Съдът е събрал е поисканите от страните и относими по спора доказателства и е постановил решението предмет на обжалване.

Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че с него е оборена презумпцията за вина на застрахования при ответника водач - Р. С., което изключвало отговорността му за претендираните от ищците вреди и съответно било основание за освобождаване и на застрахователя от отговорност.

На тази база исковете са били отхвърлени и ищците са били осъдени да заплатят на ответното дружество сумата от 7 200 лв. разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

В последствие ищците са подали молба за изменение на решението в частта за разноските. Във връзка със същата е постановено определение № 1056 от 11.10.2023 г., с което присъдените разноски са намалени на 5 740 лв. поради намаляване на юрисконсултското възнаграждение от 2000 лв. на 540 лв. Искането за намаляването на същите и с 3000 лв. поради прекомерност на платеното възнаграждение за вещи лица в размер на 4 500 лв. във връзка с допусната повторна тройна експертиза е оставено без уважение.

Недоволни от решението и определението са останали ищците и са подали жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението свързани с неправилна преценка на събрания доказателствен материал и с оглед на това за неправилност на извода, че застрахованият водач не е виновен за настъпване на ПТП-то и смъртта на наследодателя на ищците. В подкрепа на това е направен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствената им сила.

Анализирани са и приетите по делото заключения на единичната, комплексната и повторната тройна експертиза и на база същите е посочено, че изводът за вина на застрахования водач е и причинно следствена връзка между ПТП-то и смъртта на Т. е безспорен.

В частната жалба против определението по чл. 248 ГПК в частта отказваща намаляване на възнаграждението на вещите лица от повторната тройна АТЕ са изложени доводи за наличие на предпоставки за намаляване на същото.

5

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваните актове служебно, а досежно правилността им с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение/акт/ е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран със активно субективно съединени искове искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.