Решение № 98 от 18.11.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова при участието на секретаря Елена П. Г. в присъствието на прокурора К. Г. К. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20242000600202 по описа за 2024 година Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на изрично упълномощения защитник на осъдения В. К. В. са релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК – нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Защитникът твърди, че инстанционните съдилища неправилно са приели, че не са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, които да обосноват индивидуализацията на наложеното наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимален размер съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Счита, че съдилищата необосновано са отдали прекомерно значение на „изключително лошите последици за здравето и личността на пострадалия“ при отмерване наказанието на подсъдимия, като по този начин недопустимо са смесили наказателно-правната репресия с гражданскоправната. Изтъква, че съдът, макар и да е посочил в мотивите към присъдата голям брой смекчаващи обстоятелства, е наложил наказание над средния размер, предвиден за престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Възразява срещу съдебното решение за налагане на наказание над установения в закона минимален размер от три години лишаване от свобода и при превес на отегчаващи вината обстоятелства. Приема, че съдът обосновано е приел за смекчаващи обстоятелства младата възраст на подсъдимия, изразеното от него съжаление 1 и разкаяние за стореното, възстановяването на причинените на пострадалия материални щети и отправеното към него извинение, но не е отчел адекватно тези обстоятелства при определяне на наложеното наказание. Упреква решаващия съд, че не е съобразил също доброто процесуално поведение на подсъдимия, както и безупречното му поведение в затвора по време на изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение задържане под стража.

Обосновава тезата за допуснато нарушение на материалния закон с неприлагане нормата на чл.66, ал.1 от НК, уреждаща отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода. В тази връзка изтъква, че по време на престоя си в ареста подсъдимият е осъзнал противоправността на деянието си и своята вина, вече се е поправил и превъзпитал, поради което спрямо него успешно може да се приложи института на условното осъждане с изпитателен срок от пет години. Поддържа позиция, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на осъдения В., които налагат на същия да се определи наказание лишаване от свобода при условията на чл.55 от НК, т. е. под законовия минимум. Като намира наложеното наказание от четири години лишаване от свобода за явно несправедливо, доколкото същото не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, моли апелативния съд да възобнови производството по ВНОХД №143/2024 г. на Ямболския окръжен съд, да измени постановеното по него решение, като намали наложеното наказание лишаване от свобода под три години съгласно чл.55 от НК и да отложи неговото изпълнение на основание чл.66 от НК.

Алтернативно претендира само намаляване размера на посоченото наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство упълномощеният защитник на осъдения В. К. В. заяви, че поддържа искането за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане съображения. Не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направеното възражение за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, както и на довода за неприлагане института на условното осъждане.

Повтаря тезата, че съдебните инстанции са смесили недопустимо наказателноправната репресия с гражданскоправната и в резултат на това са постановили несправедлива присъда спрямо подсъдимия, като са му наложили необосновано тежко наказание. Счита, че инстанционните съдилища не са отчели наличните по делото многобройни смекчаващи вината обстоятелства и неправилно не са индивидуализирали наложеното наказание лишаване от свобода съгласно чл.55 от НК. Поддържа искането за условно осъждане на основание чл.66 от НК, за чието приложение липсва законова пречка. Моли за възобновяване на производството и за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода с отлагане на неговото изтърпяване за определен изпитателен срок. Алтернативно претендира да се възобнови делото и да се редуцира наложеното наказание лишаване от свобода под предвидения в закона минимален размер.

2

Осъденият В. К. В. заяви, че споделя изцяло становището на своя защитник и се присъединява към неговите искания за намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и за условно осъждане. Изрази съжаление за стореното и готовност да възстанови причинените с деянието си вреди на пострадалия.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изказа становище, че искането за възобновяване на производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение. Намира за законосъобразни правните изводи на инстанционните съдилища за осъществен състав на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. Споделя становището им, че конкретният грабеж е с висока степен на обществена опасност, предвид възрастта на пострадалия, който е на преклонна възраст и в резултат на деянието животът му е претърпял безвъзвратни негативни промени. В същата насока отчита броя и спецификите на причинените на пострадалия четири телесни повреди, които макар и да са квалифицирани като леки, са с особена тежест. Приема, че степента на обществена опасност на деянието се завишава и от проявената от осъдения агресия спрямо лице, което с нищо не го е предизвикало и което не е способно да окаже съпротива и да се защити. Изрази позиция за правилна индивидуализация на наложеното наказание лишаване от свобода при съобразяване обремененото съдебно минало на осъдения като отегчаващо вината обстоятелство. Категоричен е, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието съгласно чл.55 от НК. Като намира наложеното наказание от четири години лишаване от свобода за правилно индивидуализирано и справедливо, заяви, че при този размер на санкцията институтът на условното осъждане се явява неприложим.

Заяви още, че и при налагане на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода, условното осъждане е неудачно в случая, тъй като чрез него не биха се постигнали целите на наказателната репресия и осъденият няма да се поправи и превъзпита. По тези съображения пледира да се остави без уважение искането на осъдения за възобновяване на приключилото наказателно производство.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице В. К. В., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от изрично упълномощен защитник на лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по 3 жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е частично основателно – досежно размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

С присъда №30 от 22.02.2024 г. по НОХД №1076/2023 г. Ямболският районен съд признал подс. В. К. В. за виновен в това, че на 09.08.2023 г. в с.

Лозенец, обл. Ямбол, отнел чужди движими вещи – пари на стойност 1486,01 лева от владението на собственика П. Д. П., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – нанесъл удари с ръце по главата и тялото, поради което и на основание чл.198, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК приспаднал времето, през което подс. В. К. В. е бил задържан под стража, считано от 09.08.2023 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Със същата присъда районният съд осъдил подс. В. К. В. да заплати на гражданския ищец П. Д. П. сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Произнесъл се по веществените доказателства и разноските, които възложил в тежест на подс. В. К. В..

По повод въззивна жалба на упълномощения защитник на подс. В. К. В. е било образувано въззивно производство – ВНОХД №143/2024 г. на Ямболския окръжен съд. С постановеното по него решение №66 от 29.05.2024 г. въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда, както в наказателно-осъдителната, така и в гражданско-осъдителната й част. Осъдил подс. В. К. В. да заплати на гражданския ищец П. Д. П. сумата 1500 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство.

Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство, съдебният състав обсъди доводите на искателя за допуснато нарушение на материалния закон, които обосновава с неприлагане нормата на чл.55 от НК при индивидуализацията на наложеното наказание, както и с неприлагане института на условното осъждане по чл.66 от НК, които възражения прие за несъстоятелни.

Доводът в искането за възобновяване, основан на твърдения за наличието на многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, очертава оплакване за неправилно приложение на разпоредбите на чл.58а, ал.1 и ал.4 вр. чл.54 или чл.55 от НК и в частност недоволство от отказа на инстанционните съдилища да приложат чл.58а, ал.4 от НК и да определят наказанието лишаване от свобода по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Доколкото с това оплакване се претендира неправилно определяне на наказанието, 4 същото се отнася към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК неправилно приложение на закона. Възражението, че наложеното наказание не съответства на обстоятелствата, включени в обхвата на чл.54 от НК, и че чувствително надхвърля действителната обществена опасност на деянието и на дееца, се отнася към основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК – явна несправедливост на наложеното наказание.

При липса на изрично оплакване за нарушение на приложимата за казуса материалноправна норма от Особената част на Наказателния кодекс и за пълнота на изложението, следва единствено да се отбележи, че наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е било разгледано от първоинстанционния съд по диференцираната процедура на Глава 27 от НПК, в частност по реда на чл.371, т.2 от НПК с признаване от подсъдимия на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При приетите за надлежно установени по реда на чл.371, т.2 от НПК фактически положения, двете съдебни инстанции са приложили правилно материалния закон, като са ангажирали наказателната отговорност на осъдения В. за извършено от него престъпление по чл.198, ал.1 от НК.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на съдебните актове, настоящият състав констатира, че в тях убедително са аргументирани всички обективни и субективни елементи на посочения престъпен състав, като не се налага в настоящото решение те да се повтарят. При това положение следва да се пристъпи към проверка на индивидуализацията на наложеното наказание.

Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d97485c-b30c-45da-9589-aa308c8415d4