Решение № 2437 от 04.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2437 гр. Варна, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110116014 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.

Предмет на разглеждане са предявени от „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Б.С.Т., срещу „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за заплащане на следните суми: сумата от 3010,56 лв. с вкл. ДДС, представляваща незаплатена продажна цена на изработени и доставени 160 броя пуловери по сключен между страните неформален договор за покупко-продажба, за което е издадена фактура № 0000000147/26.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50 лв., представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.05.2022 г. до 05.12.2022 г., вкл.

В исковата молба ищецът твърди, че на 26.05.2022 г. е сключил с ответника устен договор за покупко-продажба на 160 броя изработени пуловери на обща стойност 3010,56 лв. с вкл. ДДС, за което е издадена фактура № 0000000147/26.05.2022 г. Сочи, че пратката с пуловерите, ведно с фактурата, е изпратена по куриер Еконт до посочен от ответника адрес в гр.

Варна и получена на 01.06.2022 г. Излага, че пратката е приета без забележки, но сумата по фактурата не е заплатена. Твърди, че падежът на задължението за плащане на продажната цена е уговорен устно между страните на дата 26.05.2022 г., съвпадаща с деня на издаване на фактурата, като по същия начин са били определяни по трайните търговски отношения между страните 1 и предишните падежи за доставени от страна на ищеца пуловери и други плетива. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което счита, че същият дължи и мораторна лихва, която за периода от 26.05.2022 г. до 05.12.2022 г., вкл. възлиза на 50 лв.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 26.06.2023 г., като редовно призованият ответник не е изпратил представител.

Ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Е. А., е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Според чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В случая ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е представляван в първото заседание по делото, нито е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на страната двукратно са дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК).

Въпреки това ответникът не е взел участие в процеса, вкл. не е оспорил изложените в исковата молба фактически твърдения.

Отделно от това, тези твърдения се подкрепят от представените от ищеца писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявения иск.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 вр. чл. 238, ал. 1 от ГПК, поради което исковата претенция следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 970,42 лв., от които 170,42 лв. за внесена държавна такса и 800 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за реалното заплащане на което са приложени по делото – договор за правна защита и съдействие от 27.11.2022 г., съдържащ разписка за получено плащане в брой (л. 39).

2

По арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските по предхождащия настоящото дело обезпечителен процес по ч.гр.д. № 1055/2022 г. по описа на Районен съд-Самоков в общ размер на 525 лв., от които 25 лв. за внесена държавна такса и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, доказано заплатено в брой съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2022 г. (л. 47).

Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Б.С.Т., следните суми: сумата от 3010,56 лв.

(три хиляди и десет лева и петдесет и шест стотинки) с вкл. ДДС, представляваща незаплатена продажна цена на изработени и доставени 160 броя пуловери по сключен между страните неформален договор за покупкопродажба, за което е издадена фактура № 0000000147/26.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 06.12.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50 лв.

(петдесет лева), представляваща лихва за забава, начислена за периода от 26.05.2022 г. до 05.12.2022 г., вкл., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.

ОСЪЖДА „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Б.С.Т., сумата от 970,42 лв. (деветстотин и седемдесет лева и четиридесет и две стотинки) за сторените в исковия процес разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б.С.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя А.А.А., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя Б.С.Т., сумата от 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева) за сторените в обезпечителния процес по ч.гр.д. № 1055/2022 г. по описа на Районен съд-Самоков разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Присъдените суми в полза на ищеца „М.“ ЕООД може да бъдат заплатени по посочена от него банкова сметка с IBAN: **********, открита в „Първа инвестиционна банка“ АД.

НЕПРИСТЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4