Решение № 23 от 11.02.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. гр. Добрич, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Десислава Б. Н.а

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Десислава Б. Н.а Въззивно гражданско дело № 20213200500759 по описа за 2021 година намира следното:

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 2358/14.09.2021 г. ( по регистратурата на ДОС) на ответника „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София срещу Решение № 38 от 17.08.2021 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 117/2021 г. , уважаващо предявен срещу него от С. М. К. иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за парично вземане в размер от 217,56 лева от връщане на сбора от вноски за възнаградителна лихва , платени в периода 9.05.2020 г.- 9.09.2020 г. по нищожна клауза относно размера й от договор за потребителски кредит № 372588 от 9.04.2020 г.

В жалбата има оплаквания, подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до допуснато процесуално нарушение – неразглеждане на заявеното след срока по член 131,ал.1 от ГПК оспорване от ответника на факта за сключване на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит и до необоснованост на констатациите на съда по този факт както и по факта за извършените от ищеца вноски по изплащане на възнаградителната 1 лихва. При констатация , че предмет на делото е договор за кредит № 372586 от 9.04.2020 г. ( вместо посочения в исковата молба договор №372588 ) с оглед техническа грешка или друга причина, то за същото вземане има по рано образувано гр.д.№ 449/2020 г. по описа на КРС – основание за прекратяване на настоящото дело по член 126,ал.2 от ГПК . Въззивникът настоява за обезсилване или отмяна на обжалвания акт, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият С.М. К. от село Б., община К. я оспорва поради неоснователност на оплакването за неправилно неразгледано възражение . След срока по член 131 от ГПК ответникът може да се брани само с правни съображения . Не може да се брани с твърдения за факти извън исковата молба , а направеното възражение за „ несъществуващ договор “ е такова. . То е преклудирано с изтичане на срока за отговор съгласно член 133 от ГПК. Няма обективно тъждество между предмета на делото и този на гр.д.№ 449/2020 г. по описа на КРС ,образувано между същите страни, но за вземане от неоснователно получени суми за неустойка .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, но неправилно.

В основанието на исковата молба по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 217,26 лева, платени от ищеца части от пет вноски между 9.05.2020 г. и 9.09.2020 г. по издължаване на кредита , са изложени обстоятелства, че така платеното е за възнаградителна лихва по член 4.1 по сключен между страните договор за потребителски кредит № 372588 от 9.04.2020 г. Предмет на договора е задължението на ищеца да върне предоставения му кредит от 1 500 лева в срок до 9.04.2021 г. на 12 месечни вноски, при годишна лихва за ползване на кредита в размер от 40,544 % и годишен лихвен процент на разходите в размер от 49,00 % . Уговорена е неустойка за неосигурено от кредитополучателя в посочения срок обезпечение – банкова гаранция или поръчители, платима с всяка от вноските, като заедно с нея общият размер на задълженията му възлиза на 3 470,04 лева. Уговорката за възнаградителната лихва е нищожна на основание член 26,ал.1,пр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, тъй като определеният с нея размер на лихвата е немотивирано висок спрямо 2 размера на законната лихва. Уговорката е нищожна на основание член 19, ал.5 от ЗПК, тъй годишният процент на разходите ( ГПР ) е неправилно изчислен и при прибавяне на лихвата и неустойката към ГПР, той ще надхвърли максимума по член 19,ал.4 от ЗПК и надвишението е от лихвата.

Ответникът не е подал отговор в срока по член 131,ал.1 от ГПК.

Съгласно извлечение от деловодната система и справка с вх.№ 4145/ 22.11.2021 г. от КРС предмет на гр.д.№ 449/2020 г. по описа на КРС е иск на същия ищец срещу същия ответник със същата правна квалификация, но за друго вземане - от връщане на платено по нищожна клауза за неустойка от друг договор за потребителски кредит № 372586 от същата дата 9.04.2020 г.

Доводът на въззивника за отвод поради висящ процес по член 126,ал.1 от ГПК е неоснователен . Искът като допустим е подлежал на разглеждане .

Първоинстанционният съд не е разгледал като преклудирано „ възражението “ на въззивника - ответник в молба с вх.№ 697/17.06.2021 г., подадена след срока за отговор, че договор с твърдяното в исковата молба означение и съдържание не е сключен. Приел е ,че страните са обвързани от договора и съдържащата се в него клауза за възнаградителни лихви, определеният с нея размер надвишава повече от три пъти законната лихва и е нищожна като накърняваща добрите нрави . Приел е, че възнаградителните лихви са платени от ищеца и той има вземане по член 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД за връщането им.

В съдебната практика – решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1144/2010 г. и решение № 60170 от 23.06.2021 г. по гр.д.№ 4918/2019 г., двете на ІV г.о. на ВКС – се приема, че искът по член 55,ал.1 от ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщане на получено без основание, като първата хипотеза по член 55,ал.1 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже какво е дал, а ответникът не твърди основание за получаването му или ако го твърди, не го докаже, както и когато ответникът докаже основанието за получаването му,но ищецът докаже репликата си, че това основание е нищожно.

Още с исковата молба ищецът е въвел, признал фактите за сключен между страните договор за потребителски кредит под № 372588 от 9.04.2020 г. с уговорка за дължимост на възнаградителна лихва като основание за нейното получаване от ответника , но едновременно с това е направил реплика за недействителност на тази уговорка на две основания . Но 3 ответникът , който има правен интерес да възрази, че съществува основание за получаването й, не е направил в срока по член 131,ал.1 от ГПК такова възражение. Напротив в молбата от 17.06.2021 г. признава, че договор с посоченото в исковата молба означение и съдържание не е сключен .

Изложеното в молбата на ответника съставлява твърдение за неизгоден за него факт – член 175 от ГПК. За признанието преклузия няма. То следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. С оглед правилото за доказателствената тежест по член 154,ал.1 от ГПК фактите за: сключване на договора с уговорката за възнаградителна лихва , нейното опорочаване и извършване на петте вноски по изплащане на възнаградителна лихва е следвало да бъдат доказани от ищеца.

Несъответно на твърдението на ищеца, че между него и ответника има сключен писмен договор за потребителски кредит под № 372588 от 9.04.2020 г., е представил писмено доказателство за неподписан от страните договор за потребителски кредит под № 372586 ( разликата е само в последната цифра) от 9.04.2020 г. При разглеждане на делото в заседанието от 21.06.2021 г. първоинстанционният съд не е забелязал това несъответствие , държал е определение по член 148 от ГПК за събиране на неотносимото писмено доказателство. Не го е забелязал и при постановяването на решението . По повдигнатия с въззивната жалба с оглед довода за прилагане на член 126,ал.2 от ГПК въпрос за грешно означен договор въззиваемият не е взел становище по него. Взел е становище по довода за недопустимост на решението.

Ищецът може да отстрани по всяко време допуснати в исковата молба технически грешки . Негови пропуски или грешки при доказването на факти, за които носи доказателствена тежест, се разкриват от първоинстанционния съд с указанията по член 146,ал.2 от ГПК в доклада – в случая ,че не сочи доказателство за сключване на договора за потребителски кредит № 372588 от 9.04.2020 г. Пропускът на съда да даде указанията е основание по член 266,ал.3 от ГПК ищецът да поиска събиране на доказателствата във въззивното производство.

В отговора на въззивната жалба ищецът не твърди да е допуснал грешка при означаването на договора в исковата молба и не прави доказателствено искане. Следователно признанието на ответника, че страните не са обвързани от договор за потребителски кредит № 372588 от 9.04.2020 г. , съответства на 4 обективното положение . Липсата на договор в предвидената в член 10,ал.1 от ЗПК писмена форма изключва обсъждане на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на сочените в исковата молба две основания. Но оспорената с жалбата констатация в обжалваното решение , че ищецът е платил, както е твърдял , с пет вноски сумата от от 217,56 лева в полза на „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София, въззивният съд намира за необоснована .

По делото няма доказателства за тези плащания. Щом ищецът не е доказал даването на сумата, той няма вземане по член 55,ал.1 от ЗЗД за връщането й .

Обжалваното решението, с което е прието обратното, е неправилно и следва да се отмени, като искът се отхвърли.

Въззивникът има право на сторените в двете производства разноски .

Освен платената държавна такса от 25 лева за въззивното производство , му се дължат платените адвокатски възнаграждения за двете производства, намалени съгласно заявените възражения за прекомерност и ниската фактическа и правна сложност на делото от 480 лева и 600 лева на по 300 лева , колкото е минималният размер по член 7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. , или общо 600 лева.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 38 от 17.08.2021 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 117/2021 г.,КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. К., ЕГН: ********** от село Б., община К. ,*** срещу „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София, р-н Възраждане, ул. „ Александър Стамболийски“ № 84-86,бл. Бизнесцентър „ Урбан Модел“ ,ет.12 иск за осъждането му да заплати сумата от 217,56 ( двеста и седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки ) лева като получена без основание.

ОСЪЖДА С. М. К., ЕГН: ********** от село Б., община К. да заплати на „ АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, град София разноски в размер на 625 ( шестстотин двадесет и пет ) лева за двете производства.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6