Решение № 46 от 08.04.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Благоевград, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Илинска при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Анета Илинска Търговско дело № 20231200900037 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, ЕИК 811202228, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ж.к. „Оранжерии", Шосето за София, представлявано от В.Н.Г. - управител срещу Национална агенция по приходите, град София, ул. „Княз Дондуков" № 52, представлявана от изпълнителен директор Б.М..

Твърди се с исковата молба, че с Решение № 860/20.02.2019 г., постановено по т. д. № 252/2016 г. на ОС Благоевград, вписано по партидата на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на 21.02.2019 г. с вписване № 20190221114529, по молба на „Корпоративна търговска банка" АД /н/ („КТБ" АД /н/ или „Банката") на основание чл. 609 от ТЗ e: открито производство по несъстоятелност на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н/; допуснато обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на дружеството; прекратена търговската му дейност и дружеството беше обявено в несъстоятелност. Със същото решение, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ производството по делото било спряно, а впоследствие, с Решение № 1119/06.03.2020 г. на съда по несъстоятелността, производството по делото било възобновено.

Посочва се, че с Молба вх. № 900973/29.08.2022 г., НАП е предявила вземания към „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, част от които:

Пункт 1 - за данъци и такси - 99 596,65 лв.;

Пункт 3 - за държавни такси - 84 586,87 лв.

Сочи се, че тези вземания са приети от синдика и включени под т. 1 в „Списък на приетите вземания на кредиторите на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ 1

ПЕТРИЧ" ООД, ЕИК 811202228, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, обявен в ТР под № 20221004100802.

Твърди се, че с възражение по чл. 690 от ТЗ „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./, в качеството на длъжник по т.д. № 252/2016 г. по описа на БлОС, е направил възражение срещу гореописаните приетите от синдика вземания на НАП - за данъци и такси — 99 596,65 лв. и за държавни такси 84 586,87 лв. С Определение № 900057/01.02.2023 г. по т.д. № 252/2016 г. съдът по несъстоятелността е разгледал направеното възражение, като е изключил от списъка с приети вземания вземането на НАП по пункт 1 в размер на 99 596,65 лв., от които 90 834,96 лв. главница и 8 761,69 лв. лихви, и е оставил без уважение възражението в частта по отношение на вземането по пункт 3 в размер на 84 586,87 лв., от които 78188,10 лв. - главница и 6 398,77 лв. - лихви. Определението е публикувано в ТР по партидата на длъжника на 06.02.2023 г.

В законоустановения двуседмичен срок, ищецът се възползвал от правото си да подаде настоящата искова молба по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ против НАП - за установяване несъществуването на вземане в размер на 84 586,87 лв., от които 78 188,10 лв. - главница и 6 398,77 лв. - лихви, включено в списъка с приети вземания на синдика от 04.10.2022 г. и одобрен от съда с Определение № 900057/01.02.2023 г. по т.д. № 252/2016 г. по описа на БлОС.

По отношение на твърдените за дължими суми по т.д. № 85/2020 г. по описа на БлОС за сума в размер на 65 808 лв., моли съдът да приеме, че производството към настоящия момент е спряно. Доколкото по делото нямало влязъл в сила съдебен акт, се навежда довод, че претендираните суми не са дължими, като моли същите да бъдат изключени от списъка с приети вземания.

Моли съдът да приеме, че „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./ не е страна по т.д. № 8533/2017 г. по описа на СГС. Посочва, че при извършване на справка в интернет страницата на СГС такова дело не съществувало, поради това, нямало как „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./ да дължи претендираната сума в размер на 18 461,43 лв. по несъществуващото производство по т.д. № 8533/2017 г. по описа на СГС.

Отправено е искане на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон за постановяване на решение, с което да бъде установено несъществуване на вземането на НАП от „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД /н./ в размер на 84 586,87 лв., от които 78 188,10 лв. - главница и 6 398,77 лв. - лихви.

От страна на НАП - София е постъпил писмен отговор, в който се посочва, че на основание чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за Националната агенция за приходите, Националната агенция за приходите представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, в които е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР- 7/14.01.2020 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, г-жа В. Петкова директор на дирекция „Държавни вземания” на Националната агенция за приходите, е оправомощена да подписва искови молби за установяване съществуването на 2 неприети в производствата по несъстоятелност държавни вземания.

Счита, че подаденият от длъжника иск с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за признаване на несъществуването и недължимостта на публични вземания за държавни такси в общ размер на 84 586,87 лв., предявени от Национална агенция за приходите пред съда по несъстоятелността с молба с изх. № 95-00-200/16#143 от 23.08.2022 г., включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, одобрен с Определение № 900057/01.02.2023 г. по т. д. № 252/2016 г. на Окръжен съд Благоевград е неоснователен, поради следното:

Твърди се, че публичните вземания, предмет на иска представляват вземания за държавни такси, установени с влезли в сила съдебни актове, въз основа на които са издадени изпълнителни листа.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 4 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в случаите, в които публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Разпоредбата въвежда изключение от общия ред за приемане на вземания от страна на синдика, установен в Глава четиридесет и трета от ТЗ и по специално чл. 687, ал. 2 от ТЗ. Нормата е въведена с оглед защитата на обществения интерес от попълване на фиска.

Посочва се, че в Решение № 43 от 20.06.2014 г., постановено по т.дело № 2471 по описа за 2013 г. на ВКС, I Т. О., Върховният касационен съд е приел, че на основание чл. 164, ал. 4 от ДОПК синдикът незабавно включва в списъка на приети от него вземания публичните вземания, установени с влязъл в сила акт така, както са предявени, като вземането не може да бъде оспорено по реда на част IV от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от него вземания. Аналогични аргументи относно приложението на чл. 687, ал. 2 от ТЗ и чл. 164, ал. 4 от ДОПК са застъпени и в Решение № 566 от 29.12.2005 г., постановено по т. д. № 1 по описа за 2005 г. на Апелативен съд- гр. Пловдив, в което съдът е заключил, че влезлите в сила актове имат задължителна удостоверителна сила, съгласно чл. 143 от ГПК (отм.), сегашна разпоредба чл. 179, ал. 1 от ГПК, поради което установените публични вземания подлежат на включване в списък на приетите вземания. Становище относно предявяването на вземания в преклузивните срокове по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ е изразил и Варненски окръжен съд в Решение № 1056 от 21.11.2013 г., постановено по т. д. № 759 по описа за 2013 г. В мотивната част на съдебния акт било прието, че предявяването на публични вземания, установени с влезли в сила актове, в конкретния случай осъдителни решения, възникнали до датата на съдебното решение, не е преклудирано със сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл.

Независимо от твърдението на ищеца, че не е страна по т.д. № 8533/2017 г. по описа на Софийски градски съд, отправя искане, съдът да вземе предвид, че същият е страна по т. д. № 8533/2016 г. по описа на Софийски градски съд и с влязло в сила на 21.07.2021 г. решение от 3

21.09.2017 г., постановено по посоченото дело, "В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД е осъдено да заплати държавна такса в размер на 11 520 лв., с основание Изпълнителен лист № 260334/17.12.2021 г. по т.д. № 8533/2017 г. на Софийски градски съд.

Отбелязва, че ищецът не излага каквито и да било съображения относно недължимостта на публичните вземания, установени с Изпълнителен лист № 9289/29.06.2022 г. по т. д. № 20201200900036/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, независимо от факта, че прави искане за установяване несъществуването и дължимостта на всички публични вземания за държавни такси, предявени от Национална агенция за приходите с цитираната по-горе молба.

Предвид изложеното, моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения от "В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД иск с правно основание чл. 694 от ТЗ за установяване със сила на присъдено нещо, че публични вземания в общ размер на 84 586,87 лв. са недължими, като недоказан и неоснователен.

Претендират се всички направени по делото разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор и от страна на синдика Венцеслава С. С., в който се посочва, че не оспорва обстоятелството, че с Решение № 860/20.02.18г. по т.д. 252/2016г. на ОС Благоевград е открито производство по несъстоятелност спрямо „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД.

Не оспорва факта, че с молба с вх. 900973/29.08.2022г. НАП е предявил вземания към несъстоятелния длъжник в размери така, както са посочени в исковата молба, а също и че вземанията, включени по т.1 и т. 3 са включени и в списък на приети вземания на кредитори на „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД. Срещу постъпилия списък било депозирано възражение от длъжника, като не се оспорва факта, че с Определение № 90057/01.02.2023 г. постановено по т.дело 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград е оставил възражението без уважение възражението, в частта за вземания, произтичащи от заплатени държавни такси в размер на 84 586,87 лв.

Счита, че искът би следвало да бъде основателен в случай, че ищецът представи доказателства относно обстоятелството, че по т.дело № 85/2012 г. няма влязло в сила съдебно решение, при липса на влязъл в сила съдебен акт , сумата в размер 65 808 лв., не следва да бъде дължима.

Счита, че искът ще е основателен и следва да бъде уважен в случай, че ищецът представи доказателства за несъществуване на правен спор, предмет на разглеждане на т.д. 8533/2016 г. по описа на СГС, по който „В&ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД не е конституиран като страна.

В допълнителната искова молба ищецът сочи, че поддържа исковата молба и изложените в нея доводи. Счита твърденията на ответника за неоснователни, като моли съдът да приеме аргументите, изведени в настоящата допълнителна искова молба.

По отношение на претендираната законната лихва 6 398,77 лв., моли 4 съдът да приеме, че същата не се дължи, доколкото претендираната лихва е натрупана върху присъдени държавни такси, като моли съдът да съобрази следното:

Посочва, че в гражданското право е застъпен принципа, че е недопустимо да се присъжда лихва върху лихва и лихва върху разноски. Това води до извод, че „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ” ООД /н./ не дължи лихва в размер на 6 398,77 лв., доколкото тя е начислена върху вземане за разноски в съдебни производства, а именно твърдените от ищеца т.д. № 8533/2017 г. по описа на СГС, т.д. № 85/2020 г. по описа на БлОС и т.д. № 36/2020 г. по описа на БлОС.

Сочи, че в практиката многократно е изследван въпросът на плоскостта на класификацията на вземанията за разноски публични или частни са те.

Отговорът е даден несъмнено в императивната норма на чл. 162, ал. 2 от ДОПК - след като вземането за разноски не е сред публичните държавни вземания, изброени от т. 1 до т. 8 /вкл./, то следователно е по естеството си с характер на частно държавно вземане / ал. 4 на чл. 162 от ДОПК/.

Посочва се, че произходът на вземането за разноски се основава на процесуалните норми по чл. 78 и сл. от ГПК, като същото е неолихвяемо, защото нормативно по ЗЗД не е определено да се дължат лихви. Касае се за специфично вземане, представляващо обезщетение за вредите, претърпени от изправна страна по воденото на съдебно производство, като съгласно задължителна съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/20.06.2014г, на ВКС, IV г.о. „отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото (напр. пътните разноски за явяването на страните пред съда) и е обективна, защото ищецът отговоря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото.