Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2722 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1105/2024
Вид
Определение № 2722
Подписан
22.10.2024
В сила
22.10.2024
Състав
Костадинка Недкова, Красимир Машев, Николай Марков

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2, предл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 15, ал. 1, т. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 16 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 18 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 18, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 18, ал. 2, т. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 36 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 3, ал. 1, т. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 4 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 5 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 62, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 62, ал. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 62, ал. 3 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 63 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 8 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95а · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 95б, ал. 1, т. 2 · Закон за авторското право и сродните му права
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2722 гр. София, 21.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901105 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. И. И., чрез пълномощника му адв. М. Я. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 786/20.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 868/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, 5 търговски състав, с което е потвърдено решение № 1026/14.08.2023 година, постановено по т. д. 2655/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 с-в, с което изцяло са отхвърлени предявените от К. И. И. срещу И. Н. С. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП и по чл. 95а ЗАПСП, във вр. с чл. 95 ЗАПСП, както следва: 1) за преустановяване на неправомерното използване на сценария на филма „Спекуланти“, изразяващо се в нарушаване целостта на произведението, чрез преработване на сценария, включване на нови сцени и персонаж, което разпространение и преработване на сценария е извършено без съгласието на автора в периода 01.07.2020 г. - 06.12.2021 г.; 2) за постановяване разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна 1 организация с национално покритие; 3) за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпени имуществени вреди през периода 01.07.2020 г. 06.12.2021 г., представляващи пропуснатата от въззивника възможност да придобие авторско възнаграждение от сценария на филма „Спекуланти“ и 4) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в страдание от накърняване на репутацията и името на К. И., неприятни емоции от нарушаване на авторското му право по отношение на сценария на филма „Спекуланти“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че клаузата, уговорена в чл. 7 от продуцентския договор, сключен между „Корунд-Х“ ЕООД и ищеца, и озаглавена „заместване или замяна на автора“, е действителна и не противоречи на императивни материални правила на закона (чл. 5 ЗАПСП), поради което продуцентът или лицето, на което авторът е отстъпил изключителното право да използва произведението, обект на авторската защита, не може да възлага на трето лице като редактор или драматургичен консултант да създаде отделни части или елементи на произведението, вкл. да извърши творчески подобрения върху сценария на филма, като по този начин чрез промяна в произведението това трето лице да стане съавтор по смисъла на чл. 8 ЗАПСП (промененото произведение не е създадено от съвместна творческа дейност, тъй като липсва съгласие за това от останалите съавтори). В този смисъл, необоснован се явявал правният извод на апелативния съд, че при възлагането от продуцента, респ. от лицето, на което е отстъпено изключителното право за използване на процесния сценарий, на ответника като драматургичен консултант (с договор от 08.08.2020 г.) да осъществи творчески подобрения върху релевантния сценарий, използвайки своите знания и финансова експертиза, това лице е бил признат за съавтор. От друга страна, в процеса на доказване не било установено и обстоятелството, че ответникът С. притежава творчески принос в създаването на сценария – възложените му от продуцента творчески подобрения в сценария нито пораждали отношение на съавторство, нито правно основание да извършва тези промени в сценария, поради което те са неправомерни – нарушават изключителното авторско право на сценаристите.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 2

ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„Подлежат ли на тълкуване договорите, когато е налице спор между страните относно точния смисъл на договорните клаузи? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 50/30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г. на ВКС, І т. о.; решение № 46/7.03.2018 г. по гр. д. № 2489/2017 г. на ВКС , IV г. о.; решение № 64/19.11.2020 г. по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 52/10.06.2020 г. по т. д. № 920/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 215/12.10.2015 г. по гр. д. № 49/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 85/24.07.2015 г. по г. д. № 1207/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 50/30.07.2019 г. по т. д. № 1883/2018 г. на ВКС, І т. о. и решение № 149/30.11.2017 г. по т. д. № 268/2017 г. на ВКС, І т. о.); 2. „След създаване на едно произведение при условие на съавторство трето лице, което впоследствие претендира за „авторски принос”, може ли да се счита за съавтор на това произведение, базиран на „идеи и концепции”, които не се ползват със закрила като обект на авторското право - арг. чл. 4 от ЗАПСП“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 51/29.07.2011 г. по т. д. № 387/2010 г.); 3. „Може ли с договор между съавтор и трето лице, различно от кръга на съавторите, съавторът да отстъпи всички свои неимуществени права, като имплицитно посочи в договора: „всички авторски права в пълен обем“ без да е необходимо да посочва в писмена форма, конкретно кои свои авторски неимуществени права отстъпва?“; 4. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор „за реализация на пълнометражен игрален филм“ да бъде договорена клауза за заместване или замяна на автора от продуцента по негова преценка?“; 5. „Придобива ли качеството на съавтор лице, което в изготвен вече сценарий направи редакционни и драматургични промени?“ и 6. „Допустимо ли е в сключен договор между продуцент и съавтор да бъде договорена клауза, с която продуцентът, по негова преценка, да ангажира редактори и драматургични консултанти, като им възлага създаването на отделни части или елементи на произведението, след като не е отстъпено изрично правото по чл. 15, ал. 1, т. 5 ЗАПСП (правото за запазване на целостта на произведението и не е дадено изрично съгласие от съавторите за такава 3 промяна?“ (твърди се, че правният отговор на последните четири материалноправни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (обуславящият иск е неоценяем, поради което на касационен контрол подлежи въззивното решение, с което са разгледани и обусловените от него оценяеми искове) в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че ищецът е съсценарист на сценарий за филм с работно заглавие „Животински бесове“, променено в последствие на „Спекуланти“/„Борсови играчи“, както и че К. И. е създал и доразвил идеята на сценария до степен да създаде завършено произведение, въз основа на което да бъде създаден игрален филм с производствен бюджет, определен от Националния филмов институт в размер на 600000 лв. Именно в Заповед № 135/29.11.2018 г. на изп. директор на НФЦ изрично били посочени лицата, които са носители на авторско право по отношение на този проект за пълнометражен игрален филм: сценаристи Александър Чобанов и К. И., режисьор Г. К., продуцент - „Корунд-Х“ЕООД - Х. Х. Ищецът бил посочен като сценарист и в разпространените в публичното пространство рекламни материали - съобщения в електронните медии и афиши (по повод премиерата на филма). При така приетите за установени в процеса на доказване правнорелевантни факти въззивният съд е счел, че процесният филм представлява обект на авторското право съобразно чл. 3, ал. 1, т. 4 ЗАПСП.

4

Апелативният съд е счел, че поради спецификата на това художествено произведение е приложима правната норма, уредена в чл. 62, ал. 1 ЗАПСП и определяща по изричен и изчерпателен начин лицата, носители на авторското право по отношение на филм, а именно - режисьор, сценарист и оператор.

Съобразил е разпоредбата на чл. 5 ЗАПСП, съгласно която носител на авторското право е авторът - физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е възникнало произведението, а съгласно оборимата презумпция по чл. 6, ал. 1 ЗАПСП до доказване на противното за автор се счита лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени върху произведението по обичайния за това начин. При приложението на тези правни норми и приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд е обосновал правния извод, че ищецът е съсценарист на процесния филм и в това му качество е носител на авторско право по отношение на създаденото като краен резултат аудио-визуално произведение (филма).

Но с оглед на заявения в исковата молба обем и вид на съдебна защита ищецът не търси закрила на съавторските си права върху готовото художествено произведение - филма, а само върху сценария за него - по аргумент от чл. чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП той също е закрилян обект на авторското право като литературно произведение, което има самостоятелно значение и извън филма като сложно художествено произведение. Този правен извод би могъл да се обоснове и от нормата на чл. 62, ал. 2 ЗАПСП, според която авторите на диалога и на вече съществуващата литературна творба, по която е създадено аудио-визуалното произведение, запазват авторското си право върху своите произведения.

Именно по отношение на това му закриляно от закона право се установявало, че в качеството му на сценарист на 09.01.2019 г. К. И. е сключил договор с „Корунд-Х“ ЕООД, посочен като „продуцент“. При извършване на тълкуване на действителната обща воля на страните, вложена в това писмено съглашение, апелативният съд е достигнал да правния извод, че то разкрива правните характеристики както на договор по чл. 36 ЗАПСП за отстъпване използването на литературното произведение - сценарий от неговия автор, така и на договор по чл. 63 ЗАПСП за създаването и използването на готовото произведение - филм. Именно в чл. 1 от договора страните са определили неговия предмет: реализация на пълнометражен игрален филм с работно заглавие „Животински бесове“, с посочени автори - съсценариста и страна по 5 договора К. И., съсценариста А. Ч., режисьор Г. К., и с работни параметри носител и продължителност на филма.

При тълкуване на легалната дефиниция, уредена в определителната правна норма на чл. 62, ал. 3 ЗАПСП, съгласно която продуцент на произведение е физическо или юридическо лице, което организира създаване на произведението и осигурява финансирането му, апелативният съд е приел, че продуцентът също е правоносител – това е правен субект, който инвестира в права и впоследствие възстановява инвестицията си чрез придобиване на печалба от лицензиране на права за използване на аудиовизуално произведение. В отлика от автора на произведението обект на неговото сродно право е първоначалният запис на аудиовизуалното произведение и копията, получени в резултат на този запис. Съавторите дължат предоставяне на резултата от творческия си труд по създаване на сценария, респ. режисирането и заснемането на филма, но също, с оглед предоставените на продуцента изключителни права за използване на произведението, дължат и отрицателна престация - след създаването му да не използват същото по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпват това право на трети лица (чл. 36, ал. 2 ЗАПСП). Продуцентът от своя страна дължи организирането и финансирането на филма, както и отрицателната престация да не използва аудиовизуалното произведение, след създаването му, в разрив със съдържанието на отстъпените му имуществени права, доколкото всеки от съавторите би могъл да му отстъпи не целия обхват имуществени права по чл. 18, ал. 2 ЗАПСП или да ги отстъпи с различно времетраене или териториална ограниченост, както и да не използва произведението по начин, накърняващ неимуществените права на съавторите. Това поведение продуцентът дължи на съавторите на основание сключените с тях договори по чл. 63, ал. 1 ЗАПСП, квалифицирани като първични, спрямо последващо сключваните от него с вторични ползватели. Със създаването на филма възниква съавторството на лицата по чл. 62, ал. 1 ЗАПСП, като настъпва и прехвърлителното действие на договора по втория му, макар неразривно свързан с първия, предмет - предоставянето на права за използването на филма.