Решение № 940 от 11.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. гр. Хасково, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640102053 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. М. М. чрез процесуален представител-адвокат Д.В.М. против „СТИК-КРЕДИТ“ АД , с която са предявени обективно пасивно съединени искове, както следва: с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата от 883 лв., представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** август 2022, ведно със законната лихва от 06.08.2024г. до окончателното плащане на сумата; с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявен при условията на евентуалност на първия иск, за сумата от 253.18 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***/ ***, ведно със законната лихва от 06.08.2024г. до окончателното плащане на сумата.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с ответника „СТИК-КРЕДИТ“ АД, възникнало на основание договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №***/ ***, на основание на който, ответникът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800.00 лв., а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 1103.82 лв., съгласно условията на договора, при срок на договора 3 месеца, ГПР по кредита в размер на 42.58%, ГЛП - в размер на 36%. Твърди в чл. 27, ал. 1 от договора да е договорено в случай, че кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през 1 който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска. Твърди поради това на ищеца да е начислена неустойка в общ размер на 253.18 лв., добавена към дължимата главница и лихва и тази сума да е включена в погасителен план към процесния договор. Твърди да е погасил задълженията по договора като на 21.01.2023г. е заплатил сумата от 1683 лв.

Развива съображения процесният договор за кредит да е нищожен на осн. чл.

26, ал. 1 ЗЗД поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Счита процесният договор да не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1, т.10 ЗПК поради това, че в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР и не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди да е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и действителния ГПР да надхвърля предвидения максимален размер по закон, поради това, че сумата за неустойка не е включена в ГПР и при включване на размера на неустойката към ГПР действителният такъв би нараснал двойно и поради невключването на неустойката към ГПР потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди с клаузата за неустойка да се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Сочи, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните да представлява заблуждаваща тьрговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП и договорните клаузи да са неравноправни по см. на чл. 143 и сл. ЗЗП. Поради изложеното, счита договорът за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК.

При условията на евентуалност, ищецът твърди клаузата за неустойка да накърнява добрите нрави, поради това, че с неустойката се постига неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, тъй като подлежащата на връщане сума е увеличена допълнително с още % от предоставената главница. Счита, че кредиторът дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, неустойки и други разходи по кредита и поради това претендира сумата от 883 лева. При условията на евентуалност, претендира сумата от 253.18 лева, представляваща недължимо платена неустойка по процесния договор. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете по основателност. Признава, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №***/ ***, на основание на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 800 лв., която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план; на ***г. заемната сумата е предоставена от кредитора на кредитополучателя; съгласно чл. 20 от 2 договора при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя предвидени в договора, може да му бъде начислена неустойка.

Твърди кредиторът да не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. Твърди сключването на договора да е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрението на подадената Заявка от страна на ответника за отпускане на сумата, посочена от ищеца, на ищеца да са предоставени по електронен път проект на процесния договор, с приложение №2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр и Общи условия.

Въпросните документи да съдържат предвидената в законите преддоговорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него да са посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. Развива съображения неустойката да е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението да не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид да се определя в зависимост от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение.

Признава да е договорена неустойка в размер на 0.9%, но оспорва с неустойката да се предвижда неоснователно разместване на блага. Развива съображения неустойката да отговаря на присъщите й функции и да липсват основания за признаването й за нищожна. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото e приетo за безспорно установенo между страните, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*** август, 2022, на основание на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер на 800 лв., която сума кредитополучателят е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно погасителен план.

Установява се от приложения договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с №*** август, 2022, че заемната сума от 800 лв. е представена при лихвен процент от 36%, ГПР в размер на 42.58%, за срок за погасяване: 3 месеца, обезщетение при просрочие: 10%, обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

В чл. 17, ал. 1 от договора за потребителски кредит е уговорено в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва, в срок 3 до 3(три) дни от сключване на настоящия договор, да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други или предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след падежа на последната вноска. В чл. 17, ал. 2 от договора за потребителски кредит е уговорено , че третото лице поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и да се одобрят от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

Прието е за безспорно установените между страните и се установява от клаузата на чл. 27, ал. 1 от договора, че страните са уговорили в случай, че потребителят не изпълни задължението си, посочено в чл. 17, да дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а съгласно чл. 27, ал.2 от договора в случай на настъпване дължимостта на неустойката, потребителят ще заплаща периодично начислената неустойка, заедно с всяка погасителна вноска.

Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума, заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Следователно, в отношенията между страните са приложими специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки, така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Неустойката представлява обезщетение за претърпените от неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен характер. В случая, чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава 4 неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната сума. Процесната неустойка обезпечава неизпълнението на длъжника да обезпечи предоставения му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71, предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в този случай, надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушаване на закона и нарушение на добрите нрави. По начина, по който е уговорена неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в рамките само на три календарни дни потребителят да осигури поръчител или банкова гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена санкция за потребителя, която след като се прибави към предоставената заемна сума по кредита увеличава необосновано и значително дълга на заемателя дори при точно изпълнение. Освен това, изискването за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция се явява безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от банка. Такава клауза за неустойка не може да бъде оправдана.