Решение № 47 от 05.12.2025, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Каварна, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно наказателно дело № 20253240200079 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 9306/02.05.2025г. издадено от Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“,с което на И. А. И. ЕГН **********,с постоянен адрес в гр.Балчик улица „...“ № 12,на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата във връзка нарушение на разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1,буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.8 ал.3 и чл.37 ал.1 т.1,предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на БРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.

Жалбоподателят твърди,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна..В съдебно заседание не се явява лично,представлява се от адв.В. Г. от АК Добрич,редовно преупълномощена от адв.М. Я. от АК Добрич.

Въззиваемата страна Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството му на административнонаказващ орган,счита жалбата за неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.В съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Р. Ж. която моли да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба от И. А. И.,счита,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,поради което моли да бъде потвърдено и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът,след като прецени събраните по делото доказателства,поотделно и в 1 тяхната съвкупност,взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление,приема:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице,което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателна санкция.

Жалбата е основателна.

С акт за установяване на административно нарушение е установено,че на 27.03.2025г. около 10:40 часа на път I-9 км. 51+500 на отбивна площадка в посока гр.Балчик-гр.Каварна И. А. И. е управлявал и извършвал превоз с колесен трактор марка JOHN DEERE 6120М с рег.№ ...,като в процеса на извършената проверка е установено,че водачът управлява и извършва превоз с колесен трактор по път от републиканската пътна мрежа,от клас първи /I9/,включен в Приложение № 6 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без разрешение за преминаване по пътищата,отворени за обществено ползване,валидно за посочената в заявлението по чл.15 ал.3 област и граничещите с нея области,издадено от администрацията,управляваща пътя,съгласно изискванията на чл.8 ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това по автомагистралите и скоростните пътища,както и за пътищата от първи,втори и трети клас,включени в приложение № 6,съгласно разпоредбите на чл.8 ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В съставения на 27.03.2025г. АУАН с № 0010807 нарушението на водача И. А.

И. е квалифицирано като такова по чл.26 ал.2 т.1,буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.8 ал.3 и чл.37 ал.1 т.1,предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на БРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя,който собственоръчно е вписал в акта,че няма възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт.

Въз основа на АУАН с № 0010807 е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 9306/02.05.2025г. на Началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“,в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната в

АУАН фактическа обстановка.Административнонаказващият орга е приел,че И. А. И. ЕГН ********** е управлявал и извършвал превоз с колесен трактор марка JOHN DEERE 6120М с рег.№ ... по път от републиканската пътна мрежа,от клас първи /I-9/,включен в Приложение № 6 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без разрешение за преминаване по пътищата,отворени за обществено ползване,валидно за посочената в заявлението по чл.15 ал.3 област и граничещите с нея области,издадено от администрацията,управляваща пътя,съгласно

2 изискванията на чл.8 ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и при забрана за извършването на това по автомагистралите и скоростните пътища,както и за пътищата от първи,втори и трети клас,включени в приложение № 6,съгласно разпоредбите на чл.8 ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС в нарушение на чл.26 ал.2 т.1,буква „а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.8 ал.3 и чл.37 ал.1 т.1,предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на БРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС,като на основание чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата му е определил и наложил административно наказание „глоба“ в размер на 2000/две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите,както и от приетите по делото писмени доказателства,преценени поотделно и в съвкупност.

В хода на съдебното следствие като свидетел е разпитан актосъставителя Е. Г.

Г. на длъжност инспектор в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.От показанията му се установява,че на 27.03.2025г. на път I-9,като установъчния пункт е бил на километър 51+500-на КПП Топола,при извършвана съвместна полицейска операция е бил спрян за проверка колесен трактор,с прикачена към него сеялка.В хода на проверката водачът не предоставил разрешително за използване на пътната мрежа.В показанията си св.Г. твърди,че габаритите са били по-широки отколкото е по закон,но в АУАН не е посочил нормата,максимално допустимите параметри определени в Закона за движение по пътищата.Измерването е извършено със служебна ролетка,но не е описано в акта.

Видно от представеното и прието по делото свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника колесен трактор марка JOHN DEERE 6120М с рег.№ ... е собственост на ЕТ „...“ с адрес гр.Балчик,общ.Балчик ул.“...“ № 2.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят М. И. С. колега на актосъставителя.Видно от показанията на св.М.С. присъствувал по време на проверката на 27.03.2025г.,актосъставителя Е. Г. спрял за проверка водача И.

И. който управлявал колесен трактор марка „JOHN DEERE 6120М“.При проверката на водача същия не представил разрешително за специално използване на пътища и се установило,че същият се движи по участък от РПМ на кой то движението на колесни трактори е забранено.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите като последователни,логични и кореспондиращи с приетите писмени доказателства.

М изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът констатира,че обжалваното наказателно постановление,с което е наложена глоба в размер на 2000 лева е незаконосъобразно поради следните обстоятелства:

Съгласно чл.26 ал.2 т.1 б“а“ пр.2 от Закона за пътищата,вр.с чл.7 ал.1 т.5 б.“а“ 3 вр.с чл.8 ал.1,вр.с чл.37 ал.1 т.1,пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС движението на извънгабаритни и/или тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/ за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата.

Към настоящия момент съдът следва да съобрази постановеното с

Тълкувателно решение № 2 от 08.10.2025г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 5/2023г. с което се разрешава въпроса относно правната квалификация,под която следва да се подведе отговорността на водача,който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване,без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство.

Лицата кои то имат задължението да поискат разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя,са техните собственици или лицата,извършващи превоза,в качеството им на лицензирани превозвачи.Следователно субекти на нарушението по чл.53 ал.1 т.2 във връзка с чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП могат да бъдат физическите лица,които са собственици на извънгабаритни и/или тежки ППС,или превозвачи регистрирани по съответния ред,както когато наредят превоза,така и когато са фактически извършители,т.е. когато управляват лично ППС от посочения вид.Когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС,т.е осъществява неговото фактическо управление по силата на трудов договор сключен със собственика на ППС или превозвача,то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията,управляваща пътя,на основание чл.15 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ,да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата отворени за обществено ползване,съгласно чл.8 ал.2 или да заплати съответната такса в случаите по чл.14 ал.3 от наредбата.

След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде задължение за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория,той не следва да носи отговорност по чл.53 ал.1 т.2 във връзка с чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата.Противното би означавало водачът на ППС,работещ по трудов договор като водач на ППС,да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице-на неговия работодател-собственик на ППС или превозвач/физическо лице или юридическо лице/,който не е поискал и не е получил необходимото разрешение.Това би противоречало на основния принцип,визиран в разпоредбата на чл.24 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/,според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

Поради горепосочените съображения,който управлява извънгабаритно или тежко ППС по пътищата,отворени за обществено ползване,без да е налице разрешение за това извършва нарушение по чл.177 ал.3 т.1 във връзка с чл.139 ал.1 т.2 от Закона за движение по пътищата ,когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач,осъществяващ

4 превоза,съответно не е наредил превоза..

Административните наказания са форма на държавна принуда репресивни мерки,водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение на определен субект,поради което е недопустимо разширителното тълкуване на административнонаказателните разпоредби.

По делото се установи въз основа на приетото по делото свидетелство за регистрация,че административно наказаното лице единствено е извършвало действия по превоз,но не е собственик на процесното /МПС/в случая колесен трактор марка JOHN DEERE 6120М с рег.№ ....За това и не може да бъде субект на наказанието по чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата и основание за налагане на предвидената в посочената разпоредба административна санкция.

По гореизложените мотиви съдът прави несъмнен извод,че е неправилно посочена правната квалификация на административното нарушение,което всякога е основание за отмяна на наказателното постановление,тъй като от една страна е налице формално нарушение на материална разпоредба,а от друга-нарушава се възможността на нарушителя напълно да разбере административното нарушение и адекватно да организира защитата си.

Разглежданият порок на наказателното постановление е съществен и прави безпредметно разглеждането на административното нарушение по същество.