Решение № 428 от 10.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. Плевен, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно гражданско дело № 20234400500519 по описа за 2023 година

С решение № 758 от 25.05.2023 г. по гр.д.№ 20224430106419 по описа за 2022 година на ПлРС осъдено на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК, „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр.София да заплати на Х. И. И. сумата от 4 850.40лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 30036887549 от 15.05.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.07.2021 г. до окончателното й изплащане.Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.78, ал.1 от ГПК „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София да заплати на адвокат Г. Г. Ч., като процесуален представител на Х. И. И. по гр.д. № 6419/2022 г. по описа на ПлРС, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ пред ПлРС и сумата от 569.53 лв. - адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ пред ПлОС.Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София да заплати на Х. И. И., направените по делото разноски в общ размер 456.03 лв.

1

Депозирана е въззивна жалба от „Профи Кредит България“ЕООД със седалище гр.София, чрез пълномощник, против решение № 758/25.05.2023 г. по гр.д.№ 6419/2022 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано и противоречащо на събраните в хода на делото писмени доказателства.Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени обжалваното решение, постановено по гр.д.№ 6419/2022 г. по описа на ПлРС и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца недължимо платени суми по договор за кредит № 30036887549 като неоснователен и недоказан, както и да се отхвърли предявения иск с правно основание чл.33, ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан, като се присъдят и направените съдебни и деловодни разноски по делото.

За въззиваемата страна Х. И. И. процесуалният представител изразява становище да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, като претендира и направените съдебно - деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за настоящата съдебна инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от първоинстанционния съд, в частта, в която първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.Във връзка с въведените доводи във въззивната жалба съдът намира следното.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е налице необоснованост на постановения акт, както и са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.Разгледани са обстоятелства, които не са част от предмета на настоящия спор.Първоинстанционният съд е достигнал до извода за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК 2 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като преди това в решението е изложил неясни и противоречащи на обстоятелствата по предмета на спора доводи и заключения.Приел е, че в процесния договор за кредит размера на ГПР не съответства на действителния, като никъде в изложените от ищеца и ответника факти и обстоятелства не се твърди да има сключен договор за поръчителство, респ. да се дължи възнаграждение на поръчителя.Не е посочил правна квалификация на предмета на делото.Позовава се на чл.12 и чл.235 ГПК.В исковата молба се твърди, че процесният договор за кредит е унищожаем на основание чл.33, ал.1 ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия, а първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по така предявения иск с правно основание чл.33, ал.1 от ЗЗД.

Неоснователно се сочи от въззивника, че не е определена правната квалификация на предявения иск - чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД, с оглед и на решението от 25.11.2022 г. по гр.д.№ 508/2022 г. по описа на ПлОС.В него е прието, че иск за обявяване унищожаемост на сключения между страните договор за потребителски кредит не е предявен.

В процесния случай въззиваемият Х. И. - длъжник по договора за кредит от 15.05.2019 г. има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и н а §13, т. 1 от ДР на ЗЗП и по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и на ЗЗП.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което и договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК.От приетото заключение на ВЛ се установява, че при вземане предвид вноските по закупения пакет допълнителни услуги, лихви за просрочие и такси, които потребителят дължи и е платил, то ГПР е в размер на 55,75%.

Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК ГПР се изчислява по формула съгласно 3 приложение № 1.

В процесния договор за потребителски кредит ГПР е 46,34%, поради което не може да се приеме, че е посочена само математическа формула за изчисляването на този ГПР (математическата формула се съдържа в приложение № 1).

Дължимата сума по кредита е 6 217. 76 лв.Общото задължение по кредита и по пакет от допълнителни услуги е 9 637.04 лв., тъй като възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги възлиза на 3 419.28 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че между ищеца и „Гарант Къмпани“ е сключен договор за предоставяне на поръчителство, които задължения са пряко свързани с договора за кредит и същите съобразно императивните разпоредби на закона е следвало да бъдат включени в ГПР, независимо от това, че се дължат не на кредитодателя, а на друго лице.

Предвид на обстоятелството, че въззивната инстанция се произнася при условията на т.нар. ограничен въззив, която следва да извърши собствена преценка на събраните от нея и от първоинстанционния съд доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните да постанови свое решение, което да отразява нейната решаваща дейност, следва да се приеме, че такъв договор не е сключван в процесния случай.

ВЛ е посочило, че при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит не са взети предвид вноските по закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за просрочие и такси, които потребителят дължи и е платил.

Основателно в тази насока се сочи във въззивната жалба, че в чл.5 от ОУ, които представляват неразделна част от ДПК, подписани от въззиваемия, е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ЗПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и КР и КЛ са задължени да изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по него и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора.

Ето защо следва да се приеме, че в процесния договор за кредит са 4 спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като е посочен размерът на ГПР, посочена е и общата дължима сума по кредита, посочени са и взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че напълно неоснователен и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че размерът на ГПР е неправилно посочен, което обуславя извод за недействителност на целия договор за кредит.Не може да се сподели и възражението на въззиваемия, че след като размерът на възнаграждението за допълнителни незадължителни услуги не е включено в обхвата на ГПР, несъмнено не означава, че в договорите не е посочен правилно размерът на ГПР.Освен това няма основание възнаграждението за допълнителните незадължителни услуги да попада в обхвата на ГПР.Налице е позоваване в тази насока на §13, т.14 от ДР на ЗЗП, като споразумението за предоставяне на допълнителни услуги представлява услуги, които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на друго лице - кредитополучателя.Доколкото втората част от определението за ДПК по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от ДПК, то законодателно допустимо е уговарянето на такива.

Сочи се също така във въззивната жалба, позовавайки се на чл.19, ал.1 от ЗПК, че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, включват разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит по аргумент от §1, т.1 от ДР на ЗПК.Пакетът от допълнителни услуги, предлаган от ответното дружество на кредитополучателите по сключваните договори за потребителски кредит, са предвидени като възможност и не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което не следва да попадат в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на ЗПК.Предвид на това въззивникът счита, че разходите на потребителя за процесните допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита по смисъла на дефиницията по §1, т.1 от ДР на ЗПК, съответно не следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.Т.е. дължимото по процесните допълнителни услуги възнаграждение не следва да се включва при изчисляването на ГПР, а това, че не са отразени 5 в ГПР не съставлява нарушение на императивни разпоредби на закона и не обуславя нищожност на договора за кредит.

Въззивникът също така сочи, че тъй като предоставяните от кредитора допълнителни услуги не са задължителни за сключване на ДПК, нито за предоставяне на кредита при уговорените условия, което поставя възнаграждението за тези услуги извън обхвата на понятието за общи разходи по кредита, то определено не може да бъде разглеждано като част от ГПР съобразно чл.19, ал.1 ЗПК.

Сочи се също така във въззивната жалба, че в процесния договор за кредит страните са уговорили, че ГПР по кредита е в размер на 46.34%, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК компоненти (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), като възнаграждението за кредитодателя (възнаградителна лихва) за ползвания от страна на потребителя паричен ресурс е само един от компонентите на ГПР.

От доказателствата по делото се установява, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия, като конкретните услуги и редът за ползването им са подробно описани в общите условия на Профи Кредит България към договорите за потребителски кредит на физически лица.

Посочено е също така, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждението е 3 419.28 лв., а размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 94.98 лв.

В тази насока следва да се съобрази следното.