Решение № 214 от 30.11.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И

Е

№214/30.11.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав, в публично заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА при секретаря

Д. Димитрова, разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 148 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на ЕТ „***В–67–А.Й.“, гр. Елхово, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 64/3/312/1298/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8621 от 02.06.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, с който е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 92 357,44 лева.

С доводи за незаконосъобразност се иска цялостна отмяна на оспорения акт поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с неговата цел. Претендират се сторените в производството разноски.

В съдебно заседание оспорващият редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител адвокат Е., редовно преупълномощен, оспорва претенцията с искане да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като атакуваният АУПДВ е издаден при спазване на изискванията за законосъобразност по съображения, подробно развити в депозирани по делото писмен отговор и писмена защита. Заявява се и претенция за присъждане на разноски по списък, като своеверемнно е направено и възражение за прекомерност на претендирания от оспорващата страна адвокатски хонорар.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.10.2014 г. между ДФ „Земеделие“, Сдружение МИГ - ЕЛХОВО и ЕТ „***В–67–А.Й.“, гр. Елхово, е сключен Договор № 64/3/3121298 (л. 69) за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По силата на подписания договор, въз основа на предоставените документи, в т.ч. и Бизнес план (л. 18), е предоставена безвъзмездна финансова помощ с първоначално одобрен размер 95 809,12 лева, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 64/3/3121298 от 28.03.2014 г. - „RED BEACH - SUMMER BAR – благоустрояване и паркоустрояване към къща за гости за интегриран селски туризъм, с. Гранитово, община Елхово“. На 20.03.2015 г. ползвателят е подал Заявка за авансово плащане 64/3/3121298/1/01 (л. 65), по която е изплатена субсидия в размер на 47 904,56 лева (л. 97). На 23.06.2015 г. е подадена Заявка за окончателно плащане 64/3/3121298/3/01 (л.

102), по която е изплатена субсидия в размер на 44 452,88 лева. Изплатената по договора субсидия е в общ размер на 92 357,44 лева.

Цитираният по - горе Договор

№ 64/3/3121298 от 16.10.2014 г. е сключен на основание чл. 23, ал. 4, т. 2 от Наредба № 23 от 11.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (в относимата редакция).

В Раздел „Отговорности“, т. 8.1 е договорено, че Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя, като в този случай Фондът прилага предвидените в чл. 59 и чл. 60 от посочената Наредба № 23/2009 г. санкции.

В периода 18.06.2019 г. - 30.06.2019 г. е извършена извънредна проверка на място след плащане по проект с ИД № 64/3/3121298 от 28.03.2014 г., за резултатите от която кандидатът е уведомен с Писмо изх. № 01-282-6500/150 (л. 591), като е даден и срок за възражения по констатациите. Впоследствие, в присъствие на представител на кандидата, в периода 19.07.2019 г. – 23.07.2019 г., е направена повторна и цялостна проверка, (резултатите от която са отразени в Контролен лист, съдържащ се на л. 555-582 от кориците на делото), като са извършени и допълнителни административни проверки. В резултат от всички проведени проверки е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения с Договор № 64/3/3121298 от 16.10.2014 г. бизнес план, изразяващо се в това, че ползвателят не е осигурил заложеното в плана едно работно място и не е реализирал прогнозните стойности на приходи от услуги. Във връзка с констатациите от проверките, с Писмо изх. № 01-6500/8621 от 30.10.2019 г. (л. 593) е открито производство по издаване на АУПДВ. В писмото са изложени подробно констатациите от извършените проверки, въз основа на установяванията от които са изведени изводи за неизпълнение на поети с бизнес плана ангажименти от страна на ползвателя, както следва: установено е средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 1,31 % от заложените в него приходи за три финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като е прието, че за това нарушение следва да бъде наложена санкцията по т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007–2013 г. (Правилата) в относимата към казуса редакция. Констатирано е също така и неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за същия период (три пълни финансови години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г.), като е установено средно аритметично изпълнение на показателите в размер на 30,56 %; за така констатираното неизпълнение е прието, че следва да се наложи санкцията по т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ на Правилата. Посочено е в писмото също, че общият размер на задължението, за което ДФЗ ще издаде АУПДВ, е в размер на 92 357,44 лева, която сума представлява 100 % от получената субсидия, като в тази връзка е направено позоваване на чл. 3, ал. 1 от Правилата. С писмото е предоставен и 14-дневен срок, считано от датата на получаването му, за представяне на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и при необходимост – за прилагане на подкрепящите ги писмени доказателства. Писмото е надлежно връчено на 04.11.2019 г. (л. 597-598), като с Писмо вх. № 01-6500/8621 от 19.11.2019 г.

(л. 599) е депозирано възражение срещу откритото производство с приложени към него относими документи.

На 02.06.2020 г. Изпълнителният директор на ДФЗ-София издал АУПДВ № 64/3/312/1298/3/01/04/01 (с отбелязан на него изх. № 01-6500/8621), с който, при изложени подробни съображения и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, определил на ЕТ „***В–67–А.Й.“, гр. Елхово окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 92 357,44 лева, което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната, подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта съгласно съдържащата се в него Таблица 3. Процесният АУПДВ е надлежно връчен на 05.06.2020 г. (л. 670), а жалба против него е депозирана по пощата на 18.06.2020 г. (л. 17) чрез административния орган до съда, въз основа на която е образувано и настоящото съдебно производство.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е цялата административна преписка по издаването на оспорения акт. По искане на страните е допуснато изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, при която вещото лице, след запознаване с всички приложени към делото материали, извършване на необходимите справки и след посещение на място, дава заключение по относими към повдигнатия правен спор въпроси. Заключението на вещото лице, ведно с направените в проведеното на 02.11.2020 г. открито съдебно заседание уточнения и допълнения, е приобщено към доказателствения материал по делото.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на атакувания административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния законоустановен 14-дневен срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:

Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващия по сключения договор, по силата на който са предоставени безвъзмездно публични средства. Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП и в съответствие с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК.

Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 от ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК; ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Съобразно разписаното в чл. 27, ал.

3 и ал. 7 от ЗПЗП Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Изменената норма на чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г.) изрично определя, че Изпълнителният директор на ДФЗ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на Глава пета, Раздел III от ЗУСЕСИФ. От посочената нормативна регламентация следва извод, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“–РА е издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по мерките по чл. 1 от Наредба № 23/2009 г. В случая оспореният АУПДВ е подписан именно от лицето, заемащо длъжността Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, с оглед на което съдът намира, че е издаден от материално компетентен орган.

Оспореният АУПДВ №

64/3/312/1298/3/01/04/01 е издаден в писмена форма и съдържа изискуемите от чл.

59, ал. 2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от административния орган. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават неговата отмяна.

Правото на участие на заинтересованото лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното иницииране на производство за издаване на административен акт по чл. 26 от АПК, като в уведомителното писмо подробно са изложени фактическите и правни основания, въз основа на които ще се определи публичното държавно вземане; предоставена е възможност и за представяне на писмени възражения досежно основателността и размера на публичното вземане, които са подробно обсъдени от административния орган.