Определение № 3242 от 25.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3242 гр. София, 25.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Марио Първанов Частно касационно гражданско дело № 20248003102045 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Т. Н., със съдебен адрес - Разград, подадена от пълномощника и адвокат К. К., срещу определение №127/08.03.2024 г. по ч.гр.д. №80/2024 г. на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено определение №142 от 08.02.2024 г. по гр. дело №212/2024 г. на Районен съд – Разград. С първоинстанционното определение е прието, че българският съд не е компетентен да разгледа иска за развод, предявен от жалбоподателката, гражданин на РБ и с обичайно местопребиваване в Г, срещу съпруга и Р. Т. – гражданин на А. и с постоянно местопребиваване в Г, поради което производството е прекратено. Изложени са твърдения, че обжалваното определение е неправилно.

Твърди се, че касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси приложима ли е разпоредбата на чл.3 б.“а“ на Регламент/ЕС/ №2019/1111 в случаите, при които единият от съпрузите е български гражданин с обичайно местопребиваване в Г, а другият е гражданин на република А. с обичайно местопребиваване в Република Г, или следва да се приложи чл. 7 КМЧП, ако не са налице условията за прекратяване на брака в Г – не е налице едногодишна фактическа раздяла между съпрузите.

Въззивният съд е приел, че според решение от 29.11.2007 г. по дело C68/07 на СЕС Регламент/ЕО/ №2201/2003 трябва да се прилага и за граждани на трети държави, които се намират в достатъчно тясна връзка с територията на една от държавите – членки, в съответствие с предвидените в регламента критерии за компетентност. Според първата хипотеза на разпоредбата на чл.3 б.“а“ на сега действащия Регламент/ЕС/ №2019/1111, която е с идентично съдържание на тази от преди действащия Регламент/ЕО/ №2201/2003, след 1 като съпрузите имат обичайно местопребиваване на територията на Г, то компетентен е съдът в тази държава. В обжалваното определение не са обсъждани въпросите относно приложимото право и материалноправните предпоставки за развод съобразно правото на Г.

По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. намира следното:

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като повдигнатите въпроси са правноирелевантни. Отнасят се до приложимото право, а не до компетентността на българския съд да разгледа иска за развод съобразно Регламент/ЕС/ №2019/1111. След приемането на Република България в Европейския съюз тя е адресат на европейски рамкови закони, европейски регламенти и европейските решения. Регламентът има общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и е директно приложим във всички държави-членки. Това означава, че при уредба на дадена материя с регламент, националният съд е длъжен да приложи съюзното право, тъй като то има предимство пред вътрешноправните норми. Само когато никой съд на държава-членка не е компетентен съгласно Регламент/ЕС/ №2019/1111, компетентността се определя във всяка държава-членка съобразно националното право.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №127/08.03.2024 г. по ч.гр.д. №80/2024 г. на Окръжен съд - Разград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2