Определение № 5898 от 16.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5898 гр. София, 16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20258002103589 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца П. П. П. срещу решение № 260114 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 10977/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 116445 от 16.05.2019 г. по гр. д. № 58202/2018 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ (Дирекция „УССД“) обективно съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № УРИ 5785з-802 от 02.05.2018 г., 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността й отпреди уволнението - „технически изпълнител/заплащане на труда“ при Дирекция „УССД“, МВР и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 862. 68 лв., съставляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 2 месеца, считано от 30.06.2018г. до 31.08.2018г..

Касаторът поддържа в касационната си жалба, че атакуваното въззивно решение е недопустимо поради наличието на висящо наказателно производство по НОХД № 12967/2021 г. на Софийски районен съд, което има преюдициално значение за разглеждания гражданскоправен спор, тъй като е за престъпление по чл. 201 НК, съвпадащо като деяние с процесното дисциплинарно нарушение. Поради това счита, че атакуваното решение следва да бъде обезсилено при наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск съгласно задължителните разрешения в ТР № 1/09.07.201 г.

1 по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. В случай, че касационният съд приеме обжалвания акт за допустим, излага доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, като моли той да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен нов, с който предявените искове да бъдат уважени.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба жалбоподателят релевира вероятна недопустимост на обжалваното решение, изразяваща се в наличието на процесуална пречка за упражняване на правото на иск, а именно висящо наказателно производство (горепосоченото), което е от значение за правилното решаване на настоящия граждански спор, в която хипотеза въззивният съд като не е спрял исковия процес е постановил недопустим съдебен акт. Навежда също основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поставяйки следния въпрос: „Може ли граждански съд, при наличие на известно му и неприключило наказателно производство, по което ще се установява извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, да приеме същите за доказани по гражданското дело и да постанови решение по същество?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/09.07.201 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Релевира и очевидна неправилност на обжалвания акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, изразяваща се в приемането contra legem, че е осъществено процесното дисциплинарно нарушение, тъй като не е проведено успешно пълно и главно доказване от страна на работодателя на законността на процесното уволнение, а напротив, намерени са за установени неустановени в исковия процес факти, които са предмет на висящото НОХД № 12967/2021 г. на Софийски районен съд.

Ответникът по касационната жалба – Министерство на вътрешните работи, Дирекция „УССД“ подава писмен отговор в законния срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ), поради което тя е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните няма спор, че са били обвързани от валидно трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „технически изпълнител по заплащане на труда“ в отдел „Обществено хранене“ към Дирекция „УССД“, прекратено със заповед № УРИ № 5785з-802 от 02.05.2018г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Дисциплинарната отговорност на ищеца е ангажирана за изброени в уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина, попадащи в приложното поле на фактическите състави по чл. 187, ал. 1, т. 9 КТ - увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства, които нарушения са приети за тежки по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за немотивираност на процесната заповед за уволнение. Счел е, че в нея подробно са описани фактическите обстоятелства, 2 индивидуализиращи нарушенията на трудовата дисциплина по ясен за служителя начин, като не е налице твърдяното препращане към други документи. Посочил е, че в мотивите на заповедта са описани нарушенията на вътрешния правилник за документооборота, изискващи документирането на стопанските операции, които следва да се отразяват в момента на тяхното извършване, както и на изискването приходните и разходни касови ордери да се регистрират по реда на издаването им и да се осчетоводяват заедно с приложените документи най-късно на следващия работен ден, а касовата книга да се приключва ежедневно, като са посочени няколко конкретни примера на тези нарушения, извършени от служителя, а именно: 1/ разделяне на общата сума от приход от 70 0171. 25лв.

, постъпила в касата в периода 30.11.2017г. - 06.12.2017г., отразена като салдо на 30.11.2017 г.

- на две вноски, внесени в обслужващата банка „Уникредит Булбанк“ АД на две отделни дати (на 06.12.2017г. - сумата 44 232. 48 лв. и на 07.12.2017г. - сумата 25 838. 77лв.), вместо цялата сума да бъде внесена на дата 06.12.2017г., като двете суми са описани в касовата книга като вноски в банката с дата 07.12.2017 г.; 2/ посочена в касовата книга като остатък сума от 13 096. 63 лв., внесена в „Уникредит Булбанк“ АД на дата 08.12.2017г., но РКО за тази вноска е изведен на 11.12.2017 г. и на тази дата - 11.12.2017 г. е изведен в касовата книга. В заповедта за уволнение е обективирано, че в резултат на горепосочените нарушенията, в периода 01.01.2013 г. - 11.12.2017 г., от ищеца като материално отговорно лице е допусната липса в имуществото на работодателя в размер на сумата от 11 387. 84 лв., която е резултат на системни нарушения при извършване, отразяване и отчитане на касовите операции и водене на касовата книга в посочения период, като е съобразено, че въпреки възстановяването на горепосочената сума от 11 387. 84лв., извършеното нарушение с оглед размера на сумата (равняваща се на 24 минимални работни заплати) е тежко и е довело до нарушаване доверието на работодателя, поради което е съответно на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание.

Въззивният съд е намерил за неоснователен довода на ищеца за неконкретизиране на нарушенията, поради непосочен конкретен момент на извършването им. Приел, че предвид правния характер на липсата като недостиг на парични средства и/или материални активи, която е с неясен произход и може да е резултат както на действия, така и на бездействия, посочването на точен във времето момент (като конкретна дата) не е възможно, тъй като контролирането на нарушението става само като краен резултат, поради което нормата на чл.

195, ал. 1 КТ се счита за спазена с посочване на период от време на извършването му, което е сторено от работодателя в процесната уволнителна заповед. За неоснователен е намерил и довода за налагане на наказанието след изтичане на срока по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като нарушенията на трудовата дисциплина са доведени до знанието (открити) на субекта, разполагащ с дисциплинарна власт по смисъла на чл. 192 КТ на 12.03.2018 г. със справката с вх. № 5785р - 5953/ 12.03.2018г. за резултатите от извършената проверка, назначена във връзка с получени данни от началник - отдел ОХ при „ДУСС“, МВР, с докладна записка с вх. № У РИ № 5785р-28115/12.12.2017 г.. Именно от този момент - 12.03.2018 г. е счел, че е започнал да тече 2 - месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ, а считано от 12.03.2018 г. до датата на връчване на процесната заповед на ищеца - 29.06.2018 г. (общо 108 дни), този двумесечен 3 срок не е изтекъл, с оглед установения факт, че от 12.03.2018 г. до 29.06.2018 г. служителят е бил в отпуски поради заболявания за 61 дни, през което време срокът по чл. 194, ал. 1 КТ не е текъл, на основание чл. 194, ал. 3 КТ.

Второинстанционният съд е намерил за установени в процеса от приетите доказателства (писмени и гласни) описаните в уволнителната заповед нарушения, които са свързани с неизпълнение на основните възложени на ищеца като материално - отговорно лице задължения по връчените й длъжностни характеристики за заеманата длъжност (типова и специфична) - да извършва касовите операции само след надлежно оформени приходниразходни документи, да води касовата книга по ред и форма, установени с нормативните актове и да сверява наличните суми с касовия остатък, ежедневно да проверява фактически наличността на паричните суми и да приключва касовата отчетност, да приема, отчита, раздава и съхранява паричните средства и документи като задължително спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им, както и да познава и спазва законовите, подзаконовите нормативни актове, регламентиращи финансово-отчетната дейност на МВР.

Нарушенията произтичат и от неизпълнението на изискванията, установени с разпоредбите на чл. 5 и чл. 7 от вътрешните правила за документооборота на счетоводните документи в Дирекция „УССД“ в МВР, съгласно които документирането на стопанските операции се осъществява в момента на тяхното извършване (чл. 5, ал. 1), като първичният счетоводен документ се съставя в момента на извършване на стопанската операция и отразява достоверно нейната същност (чл.7, ал. 1). По-голямата тежест на нарушенията според решаващия съд произтича от качеството на служителя на материално-отговорно лице и гласуваното му от работодателя изключително и голямо доверие при съхраняването и опазването на имуществото му, както и от размера на липсата, която е значителна равняваща се на 24 - минимални работни заплати към релевантния момент на откриването й.

С оглед на тази висока тежест на нарушенията, СГС е счел, че тежестта на наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушенията. Възстановяването на липсващите парични средства от в касата на ответника е посочил, че има правно значение само във връзка с правото на работодателя да търси реализация на имуществената отговорност на ищеца, но не освобождава последния от дисциплинарната такава.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в настоящия си състав, приема че не са налице основания за допускане на касационен контрол на атакувания съдебен акт.

Не е налице релевираната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение като основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Към момента на приключване на съдебното дирене и на устните състезания пред въззивната инстанция не е имало висящо пред съд наказателно производство срещу ищеца, вкл. посоченото от касатора НОХД № 12967/2021 г. на Софийски районен съд, което да е съставлявало основание за спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Именно осъществено основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковия процес, според П. П. П., обуславя недопустимостта на въззивното решение като постановено при процесуална пречка за упражняване на правото на иск – процесуална предпоставка за допустимостта му. Както 4 може да се предположи от годината на образуване на горепосоченото наказателно дело, през времетраенето на въззивното производство до приключване на устните състезания по делото нито е било наведено, нито е било осъществено основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което то не е могло да бъде съобразявано от въззивния съд. Поради тази причина последният не се е произнасял по такъв процесуален въпрос. Независимо от това следва да бъде посочено, че при дължимата от касационния съд служебна проверка на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК и по същество – на допустимостта на въззивното решение, не е налице хипотезата по т. 1 ТР № 1/09.07.201 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като предварителното произнасяне на наказателния съд по въпроса дали процесните дисциплинарни нарушения съставляват престъпления по смисъла на НК, е без значение за преценката на гражданския съд по искове с правни основания чл.