Определение № 163 от 07.01.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163

Пловдив, 07.01.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XV Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдията Мария Николова административно дело № 19/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.2 във връзка с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „18 ШИШАБАР 2022“ ООД, [ЕИК], против Заповед № 6-[Наименование]/27.11.2025 г. на Кмета на район „Тракия“, Община Пловдив, с която е наредено да се премахне от „18 ШИШАБАР 2022“ ООД, с [ЕИК], представлявано от А. И. Д., опериращо с търговски обект кафе - аперитив „ШИШАБАР“, с адрес [населено място], ж.р. „***“, [улица]: „Закрита зала за сервиране и консумация“ с приблизителни размери в план 8,32м./18,80м /7,20м./14.60м. и височина в по-ниската част 3,50м до 4,00 м. в по - високата, представляваща метална конструкция, трайно захваната за терена; покривът изпълнен с битумна мембрана върху твърда основа, върху метална конструкция, чрез ферми в надлъжна и напречна посока, с едностранен наклон към сградата и отводняване с външни водосточни тръби, които се изтичат свободно към прилежащия терен; връзките между стоманените колони и ферми са изпълнени със заварки; между колоните монтирана плъзгаща алуминиева дограма, която стъпва върху подпрозоречен парапет; същият обшит с гипсокартон отвътре и дървени летви отвън; подът на помещението е повдигнат и покрит с трайна настилка. В заповедта е посочено, че закрита зала за сервиране и консумация е приобщена към кафе - аперитив „ШИШАБАР“, чрез премахване на фасадната му дограма.

Твърди се незаконосъобразност на заповедта и се иска нейната отмяна. Освен това, с жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Заповедта е връчена на 23.12.2025г., чрез поставяне на входната врата на „Закрита зала за сервиране и консумация“ за обслужване на клиенти на кафе аперитив „ШИШАБАР“ на адрес: [населено място], ж.р. „***“, [улица], за което е съставен Констативен протокол от длъжностни лица в район „Тракия“, Община Пловдив. Жалбата срещу процесната заповед е подадена на 05.01.2026г., чрез ССЕВ, т.е. в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима за разглеждане. Искането за спиране изпълнението на заповедта е направено от лице с надлежна процесуална легитимация - жалбоподател по настоящия правен спор и адресат на административния акт, чието изпълнение се иска да бъде спряно. Доколкото искането по чл. 166 от АПК - за спиране на предварителното изпълнение е производно и обусловено от наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт, каквото в случая е налице, то същото е допустимо за разглеждане. По същество искането е неоснователно.

Процесната заповед е издадена на основание чл.57a, ал.3 от ЗУТ, като съобразно чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по чл. 57а, ал. 3 и ал. 9 от ЗУТ, сред които е и процесната, като съдът може да спре изпълнението на този вид административни актове, предвид ал. 2 на същата разпоредба. В случая предварителното изпълнение е допуснато по силата на самия закон, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл.60, ал.1 от АПК. Предварителното изпълнение на заповедта е нормативно обосновано с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси.

От своя страна, с разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК е предвидена възможност за съда да спре допуснато предварително изпълнение на административен акт по силата на закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол на акта и при наличието на условията по чл.166, ал.2 от АПК, а именно, ако допуснатото предварително изпълнение би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случай, че такава опасност е налице изпълнението може да бъде отложено до стабилизиране на административния акт. По аргумент от законовата разпоредба, съдът прави тази преценка само на базата на нови обстоятелства, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Тежестта за доказването им пада изцяло върху засегнатото лице. По аргумент от чл.166, ал.2 от АПК, адресатът на изпълнението следва по несъмнен начин да докаже, че последното може да му причини значителна или трудно поправима вреда. На установяване подлежи реалният риск от настъпване на вредата и нейните количествени и качествени характеристики.

В жалбата е посочено, че допуснатото предварително изпълнение ще причини значителни и труднопоправими вреди за дружеството жалбоподател. Твърди се, че разпореденият за премахване обект е трайно свързан с основното помещение и неговото премахване ще унищожи целия търговски обект, включително и помещението на „М.“ ЕООД (наемодател), като това ще доведе до преустановяване работата на кафе-аперитива не само на територията на разпоредения за премахване обект, но и в основното помещение. Твърди се, че с предварителното изпълнение на заповедта се ограничава възможността дружеството да осъществява цялостната си дейност, което ще доведе до липса на средства за заплащане на трудовите възнаграждения на работещите в заведението лица, заплащане на дължимия наем, електричество, вода и др.

Настоящия съдебен състав счита, че в конкретния случай липсват доказателства за възможността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за адресата на административния акт. Жалбоподателят не представя никакви доказателства за установяване опасността от евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, която по своята същност, степен и резултат да е противопоставима на презюмирания от закона държавен и обществен интерес.

По отношение на доводите за преустановяване работата на кафе-аперитива или затрудняването на дейността на търговеца и настъпването на финансови затруднения, тези вреди касаят накърняване на финансовата сфера на търговеца, което не е нито значителна, нито трудно поправима вреда и не може да се противопостави на обществения интерес, охраняван от закона (в този смисъл Определение № 4282 от 21.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2023 г., II о., Определение № 4015 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3723/2025 г., II о., Определение № 3066 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2638/2023 г., II о., Определение № 8620 от 3.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2025 г., II о.).

Освен това, жалбоподателят не представя доказателства и за размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната значителност. Размерът на евентуалните вреди е пряко обвързан с преценката по чл. 166, ал. 2 АПК, тъй като разпоредбата изисква вредите да са "значителни", т. е. преценката е обвързана с установения евентуален размер на вредата (в тази насока Определение № 9398 от 25.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9499/2022 г., II о., Определение № 6382 от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5576/2023 г., II о., Определение № 9463 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7684/2024 г., II о.).

Евентуалните вреди, за които се твърди, че ще настъпят от фактическото прекратяване на дейността на обекта при предварителното изпълнение на заповедта, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, при приключване на делото с евентуална отмяна на оспорената заповед.

Ето защо, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 6-[Наименование]/27.11.2025 г. на Кмета на район „Тракия“, Община Пловдив е неоснователно.

Предвид гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „18 ШИШАБАР 2022“ ООД, да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 6-[Наименование]/27.11.2025 г. на Кмета на район „Тракия“, Община Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия: