Определение № 809 от 07.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 809 гр. Пловдив , 07.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в закрито заседание на седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Дафина Н. Арабаджиева

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502158 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Е.И.Д., ЕГН ********** против Определение № 5790/ 02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 11981/2021 г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като видно от представената декларация за месечен доход в размер от 640 лв. същата е материално затруднена. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че е в трудоспособна възраст, като посочва, че същата е на 71 години, като се налага да работи, тъй като не може да задоволява нуждите си само от мизерната си пенсия. В жалбата се посочва, че месечният доход в размер от 640 лв. е крайно недостатъчен за нормален живот, а основната цел на нормата на чл. 83 ГПК е именно осигуряването на достъпа до правосъдие на хора със занижен жизнен стандарт. Посочва се, че дължимата държавна такса в размер от 100 лв. представлява 1/6 от дохода й, а направените доказателствени искания и тяхното уважаване ще доведе до необходимостта от заплащане на разноски в размер не по – малък от половината от месечния й доход. Моли се молбата за освобождаване от държавна такса и разноски да се уважи, като се отмени първоинстанционното определение, с което същата е оставена без уважение.

Частната въззивна жалба е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявени против ИЗИ ФИНАНС ЕООД обективно съединени кумулативно и при условията на евентуалност искове за недействителност на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 122467/07.03.2016 г. и за недействителност на клаузи по чл. 2, ал.1, т. 3 и чл.

3 от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 122467/07.03.2016 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200,16 лв.- получена без основание сума, представляваща сбор от надплатени суми по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 122467/07.03.2016 г., за разглеждането на които се дължи държавна такса в размер на 100 лева.

С молба от 02.08.2021 г. ищцата Е.И.Д. – жалбоподател в настоящото производство, е поискала освобождаване от заплащането на дължимите по производството държавна такса и разноски по делото поради ниските доходи, като посочва, че единствените доходи на ищцата са от трудовото възнаграждение на непълен работен ден (на 4 часа) и пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер от 640 лв. Посочва, че след съответните удръжки за данъци и осигуровки, размерът на действителния доход е дори по – нисък, поради което е непосилно заплащане на държавната такса от 100 лв. и разноски по делото. Към молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК същата е приложила декларация за материално и гражданско състояние, в която е отразено, че на декларатора е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК в случай на потвърждаване неистина или затаяване на истина в писмена декларация, която се дава по силата на закон пред орган на власт, и според която месечният доход е в размер на 640 лв. от пенсия и заплата, ищцата е вдовица, като не притежава недвижими имоти, нито МПС-та, нито парични влогове и дялове и акции в търговски дружества.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

От представената от жалбоподателката декларация за материално и гражданско състояние, се установява, че ищцата не е в трудоспособна възраст, сама е, като се налага да работи, за да посреща ежедневните си нужди, като липсват други източници на доходи освен пенсията й и получаваната заплата. При това положение се налага извод, че частната жалбоподателка не притежава имущество, от което би могла да реализира други доходи, а размерът на месечните й доходи е по – малък от минималната работна заплата, която съгласно ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 г., е в размер на 650 лева, поради което съдът приема, че ищцата не би могла без затруднения да внесе дължимите държавна такса и разноски по делото.

2

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че частната жалбоподателка няма достатъчно средства да заплати държавната такса и разноски по делото, поради което определението на ПРС, с което е оставено без уважение искането й по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго за освобождаването й от дължимите държавна такса и разноски по производството пред първоинстанционния съд.

По изложените съображения Пловдивски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5790/ 02.08.2021 г., постановено по гр. дело № 11981/2021 г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането на Е.И.Д., ЕГН **********1, гр. П. ул. „З.Б.“ № ********* за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК Е.И.Д., ЕГН **********, гр. П. ул.

„З.Б.“ № ********* , от заплащане на държавни такси и разноски по гр. дело № 11981/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3