Определение № 341 от 04.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 341 гр. Враца, 04.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500538 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по молба за изменение на постановено решение в частта за разноските с правно основание чл.248 от ГПК.

С Решение № 56/18.01.2024 г. по настоящето дело съдът е потвърдил Решение № 197/10.4.2023 г. по гр.д.№ 1001/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отдение 2-ри състав са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от Т. Г. М. от гр.Враца против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Враца, както следва:

- иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закон за Министреството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер на 4892,58 лв. лева за периода от 15.7.2019 г. до 15.7.2022 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.7.2022 г. до окончателното изплащане;

- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 656,81 лв. лева за периода от 1.9.2019 г. до 15.7.2022 г. ;

- иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на сумата от 1443,69 лв., представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за 130 часа положен извънреден труд за периода от 1.8.2020 г. до 15.7.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на исковата молба - 15.7.2022 г. до окончателното изплащане и - иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер на 115,24 лв. за периода от 1.11.2020 г. до 15.7.2022 г.

Със същия съдебен акт въззивният съд е отменил частично Определение №920/13.7.2023 г. по гр.д.№ 1001/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отдение 2-ри състав, постановено по реда на 248 ГПК в частта, с която по молба на ищеца по главния иск Т. Г. М. е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските, като е намален размера на присъдените в полза на ответника по главния иск ОДМВР-Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение пред първата 1 инстанция от 300.00 лева на 100.00 лева, и вместо това е изменено Решение № 197/10.4.2023 г. по гр.д.№ 1001/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отдение 2-ри състав, в частта относно разноските за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, които ищецът по главния иск Т. Г. М. е осъден да заплати на ответника по главния иск ОДМВР-Враца, като са намалени същите от 300,00 лв. на 250,00 лв.

Постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №920/13.7.2023 г. по гр.д.

№ 1001/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отдение 2-ри състав е потвърдено в останалата част, в която е отказано да бъде изменено Решение № 197/10.4.2023 г. по гр.д.№ 1001/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отдение 2-ри състав в частта, в която ищецът по главния иск Т. Г. М. е осъден да заплати на ответника по главния иск ОДМВР-Враца сумата 70,00 лв., представляваща направени разноски за вещо лице; в частта, в която ищецът по обратния иск ОДМВР-Враца е осъден да заплати на ответника по обратния иск "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй сумата 70,00 лв., представляваща направени разноски за вещо лице, както и в частта, в която е изменено Решение № 197/10.4.2023 г. по гр.д.№ 1001/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, Гражданско отдение 2-ри състав като е намален размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение, които ищецът по обратния иск ОДМВР-Враца е осъден да заплати на ответника по обратния иск "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, от 350,00 лв. на 100,00 лв.

Със въззивното Решение № 56/18.01.2024 г. по настоящето дело съдът е осъдил ищеца по главния иск Т. Г. М., да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Враца юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 250,00 лева.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК /решението е необжалваемо/ адв. Г. Г. от САК пълномощник на въззивника, е депозирал искане чрез ЕПЕП на 20.02.2024 г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като разноските за юрисконсулт да бъдат редуцирани от 250,00 лв. на 100,00 лв., а присъдените разноски за вещо лице в размер на 70,00 лв. да се редуцират на 00,00 лв. В искането се сочи, че с оглед фактическата и правна сложност на делото въззивният съд на първа инстанция е определил юрисконсултско възнаграждение от 250,00 лв., като няма основание за определяне за същия размер пред въззивната инстанция и по справедливост следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лв.

Молителят счита също, че е налице заобикаляне на закона от първоинстанционния съд, който му възложил разноски за извършена съдебно-счетоводна експертиза, каквито той не дължи, тъй като е освободен от заплащането на такси и разноски по силата на закона.

Препис от молбата е връчен на въззиваемата страна ОД на МВР-Враца, която в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е представила отговор.

Препис от молбата е връчен на третото лице помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр.

Козлодуй, което в срока по чл.248, ал.2 от ГПК не е представило отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и доводите на въззивника, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта му за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК от въззивника по делото и е процесуално допустима.

По отношение на присъдените за въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, доводите, които се излагат в молбата по чл.248 ГПК, се базират на твърдения, че за разлика от първоинстанционното, във възивното производство доказателства не са събирани, самото производство не се отличава с фактическа и правна сложност и процесуалните действия на юрисконсулта на ОД на МВР се изчерпват с подаването на отговор на въззивната жалба.

2

Съдът намира така изтъкнатите от молителя доводи за неоснователни. На първо място, невярно е твърдението, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Предмет на въззивното производство е било както постановеното от първоинстанционния съд решение в неговата цялост, така и постановеното от същия съд определение по чл.248 от ГПК, при което в предметния обхват на въззивната проверка се включва както произнасянето по общо 4 обективно съединени иска, така и произнасянето по определението по чл.248 от ГПК. Събраните пред първоинстанционния съд доказателства са многобройни и са били в цялост предмет на самостоятелна оценка във въззивното производство и то при оплаквания във въззивната жалба, изложени на общо 6 страници.

Упълномощения от ОД на МВР юрисконсулт е ангажирал както подробен отговор на въззивната жалба, така и на частната жалба против определението на районния съд по чл.248 ГПК. Юрисконсултът, също така, се е явил и лично в проведеното по делото открито съдебно заседание.

При това развитие на въззивното дело, съдът намира, че определеното с въззивното решение юрисконсултско възнаграждение от 250 лв. отговаря изцяло на фактическата и правна сложност на делото и положения от юрисконсулта труд.

С оглед служебната ангажираност на юрисконсулта, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК е предвидила овъзмездяването на труда му по отделните дела да се извършва в по-ниски размери от тези на адвокатите. Посочената разпоредба предвижда, че размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда, като не може да надхвърли максималния размер за съответния вид дело, определен в наредбата по чл.37 от ЗПП. От изложеното следва, че дължимото юрисконсултско възнаграждение също зависи от фактическата и правна сложност на делото, от обема на работа на юрисконсулта и от цената на иска (арг. чл.25, ал.2 от НЗПП), но то е ограничено от максималните стойности по Наредбата за заплащането на правната помощ, от които съдът следва да се ръководи при преценката за определянето му.

В разглеждания случай максималният размер на юрисконсултското възнаграждение по чл.23, т. 1, пр.2-ро от Наредбата за ЗПП е 360 лв., материалният интерес по делото е 9822,89 лв., а самото дело се отличава с фактическа и правна сложност. Всички възможни по делото процесуални действия са предприети от юрисконсулта на ответника ОД на МВР, поради което и при съвкупна преценка на посочените условия, съдът намира, че определеното юрисконсултско възнаграждение отговаря на заложените в разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК критерии и няма основания то да бъде намалявано.

Що се отнася до възложените в тежест на ищеца разноски за вещо лице в размер на 70 лв., въпросът за тяхната дължимост вече е бил предмет както на първоинстанционно производство по чл.248 ГПК, така и на въззивния контрол по реда на чл.274, ал. 1, т.2 вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, като в последното от тези производства произнасянето е окончателно.

Независимо от това следва да се посочи, че позоваването на молителя на разпоредбата на чл.83 от ГПК е неоснователно по следните съображения:

Предвиденото от законодателя освобождаване на ищеца от такси и разноски при предпоставките на чл.83 ГПК, цели облекчаване на определени категории физически лица за завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин на нарушени или застрашени негови права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение. Касае се обаче до право на освобождаване от дължимите към съда такси и разноски, като това право не би могло да се упражнява в ущърб на ответника и в случай на неправомерно засягане 3 на правната му сфера - в противоречие с принципа за справедливо обезщетяване на търпими вреди, залегнал в разпоредбите на чл.78 ГПК.

Отговорността за направените от другата страна разноски за водене на делото е основана на поведението на страна, неоснователно предизвикала правния спор. Поради това съдебните разноските винаги се дължат при условията на чл. 78 ГПК, съобразно изхода на делото. При отхвърляне на иска ищецът дори и освободен от такси и разноски, дължими към съда, отговаря за направените разноски от ответника.

Следователно, кумулирането на чл.78 ал.3 ГПК с чл. 83 от ГПК е не само допустимо, но и справедливо: освободената от заплащане на разноски страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес, дължи възмездяване на разноските на противната. Противното е неизводимо чрез тълкуване на процесуалните разпоредби и противоречи на принципа на справедливостта.

Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че постъпилата молба по чл.248 от ГПК е изцяло неоснователна, поради което ще следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г. Г., като пълномощник на жалбоподателя Т. Г. М. от гр.Враца, за изменение на постановеното по в.гр.дело № 538 по описа за 2023 г. на Окръжен съд-Враца Решение № 56/18.01.2024 г. в частта му за разноските, които въззивникът е осъден да заплати в полза на ОД на МВР-Враца за юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4