Определение № 126 от 12.03.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Разград, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20263300500052 по описа за 2026 година

Въззивното производство е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по повод депозирана частна жалба от „БОН ФЕР“ ЕООД, чрез пълномощник адв.П. против Определение №27/12.01.2026г. по гр.д.№1296/2025г. по описа на РС-Кубрат, само в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА на пълномощника на ищеца, определено в размер на 306.78евро. Въпреки оттеглянето на иска, съдът е приел че ответникът дължи разноски по чл.78 ал.1 ГПК. Съдът е приел,че с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото, въпреки че признава иска с оглед направеното плащане от негова страна на 14.12.2025г. Моли съда да отмени определението в осъдителната му част, като му присъди сторените разноски за пред първата инстанция.

По делото се установяват следните факти:И. Т. И. е депозирал искова молба с правно основание чл.344 ал.1 т.3 и чл.128 КТ за дължимо трудово възнаграждение за периода 0.01.25г.-25.08.25г. в размер на 3031.29лв. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 34 работни дни за 2024г. и 2025г. в размер на 806.14лв. Претендира се и обезщетение за забава в размер на 78.21лв. В исковата молба сочи,че за периода е получил на два пъти общо 610лв.

Ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява че не дължи сумите. Твърди,че е изплатил дължимите трудови възнаграждения като е представил ведомостите за процесния период,от които се вижда, че ищеца е под номер 317, като срещу името му за всеки месец има положен подпис за полученото трудово възнаграждение. Относно претендираното обезщетение по чл.224 КТ е заявил,че ищецът е ползвал полагащите му се отпуски като представя молби за това и съответните негови заповеди. Претендира за разноски.

Ищецът е заявил становище по отговора на исковата молба, с което заявява,че оттегля исковете си, но твърди,че е бил извикан на 14.12.25г. от работодателя да получи дължимото 1 трудово възнаграждение, като е бил принуден да подпише ведомостите и молбите за отпуск.

Получил е от работодателя 1650лв., като с преди това дадените 610лв. е получил общо 2260лв. В молбата си твърди,че не дължи претендираните разноски в размер на 1000лв, тъй като поведението на ответника е причина за предявяването на иска. Счита,че ответника е оспорил исковете, поради направеното плащане. Към молбата си е приложил Декларация от 19.12.2025г., с тон.заверка на подписа му,че е бил извикан на 14.12.2025г.

/неделя/ по телефона в управлението на ответника от счетоводителя, където го накарал да подпише ведомостите за месеците от март до август 2025г. Под диктовка написал и молбите за отпуск за 2024г. и 2025г.Декларира,че през този период не е ползвал както платен, така и неплатен годишен отпуск В присъствието на Н. С. му е заплатена сумата 1650лв.,след направените удръжки.Твърди,че бил заблуден от него и не му било изплатено реално дължимото.

Въз основа на така установените факти, съдът намери частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна. Съдът е приел за приложима разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК и липсата на възможност ответника да се ползва от привилегията на чл.78 ал.2 ГПК.

При прекратяване на делото включително и поради оттегляне на иска е приложима разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, при прекратяване на делото. В този случай право на разноски има ответникът, а не ищеца. От това правило е възможно едно изключение, изразяващо се в причината за оттеглянето, а именно с поведението си ответника е дал повод за завеждането на иска и го е прекратил чрез плащане. В този случай ищецът има право на разноски. В този смисъл са и мотивите на районния съд, а именно, че ответникът е станал причина за завеждането на иска, плащайки в хода на процеса. Конкретни доводи защо приема, че ответникът е платил в хода на процеса не са изложени. Ответникът с отговора си твърди, че не дължи исковите суми, тъй като е изплатил трудовите възнаграждения, за което е представил ведомостите за м.януари- м.август 2025г., в които фигурират подписи на ищеца. С представените ведомости ответникът установява както факта на получаване на дължимото трудово възнаграждение, така и момента на получаване,съобразно уговореното в чл.3.2 от трудовия договор,а именно че трудовото възнаграждение за посочения във ведомостта месец е получено между 20 и 25-то число на следващия месец. Тези факти се установяват и от подписа на ищеца, който не оспорва, че е подписал ведомостите. Същият обаче твърди, че подписите са положени след завеждането на иска, като в подкрепа на твърдението си представя декларация с нот.заверка на подписа за същите твърдения.

Представената декларация съдържа изгодни за ищеца факти, поради което няма материална доказателствена сила. Тя представлява частен свидетелстващ документ относно неговото съдържание и официално свидетелстващ документ единствено и само за авторството на подписа на декларатора. От друга страна изложените твърдения на ответника,че не дължи са подкрепени с писмени доказателства, в които фигурира подписа на ищеца и удостоверява неизгодния за него факт,че е получил трудовото си възнаграждение в срока уговорен в трудовия договор. Предвид на това на ищеца, респ. на неговия адвокат не се следва 2 възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА от ответника. Като е присъдил противното, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

В частната жалба работодателят претендира и присъждането на разноски по гр.д.

№1926/2025г. на РС-Кубрат, за което е представил списък с отговора на исковата си молба. В тази част жалбата не подлежи на разглеждане, тъй като липсва произнасяне на компетентния съд, който да бъде предмет на инстанционен контрол. Делото следва да се върне на РСКубрат за произнасяне относно претенцията на ответника за разноски по реда на чл.77 ГПК.

Воден от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №27/12.01.2026г. по гр.д.№1296/2025г. по описа на РС-Кубрат , само в частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв. Р. П. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 306.78евро за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца И. Т. И..

В останалата част като необжалвано определението е влязло в сила.

Връща делото на РС-Кубрат за произнасяне относно претенцията на ответника за присъждане на разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3