Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8763 от 04.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42841/2025
Вид
Определение № 8763
Подписан
04.03.2026
В сила
04.03.2026
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8763 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110142841 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 21.04.2026 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

Н. Ф. Ч. е предявил срещу „ю...“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за кредит № L350894/16.05.2024 г. поради противоречието му със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1920,33 лв., недължимо платена по нищожния договор за паричен заем, а в условията на евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане, поради противоречието със закона, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1008,54 лв., недължимо платена въз основа на нищожна договорна клауза.

Ищецът твърди, че на 16.05.2024 г. сключил с ответника Договор за кредит № L350894, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 3000 лв. г. при ГПР в размер на 60,13 %, фиксиран лихвен процент в размер на 32%, както и такса за 1 разглеждане в размер на 1 008,54 лв. Общият размер на задължението по договора се равнявало на сумата от 5711,19 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 36 месеца.

Посочва, че за погасяване на задълженията си по договора извършил плащания в общ размер на 4920,33 лв. Навежда възражение за нищожност на договора за кредит поради противоречието му със закона. Поддържа, че таксата за разглеждане представлява скрита възнаградителна лихва, поради което размерът на фиксирания лихвен процент се явява неточно и грешно посочен. Посочва, че таксата за разглеждане се дължи за услуга по извършване на дейност по кредитиране /разглеждане на искането за отпускане на кредит, отпускане на поисканата сума, оформяне на съответните документи/, с оглед на което разходите за тази дейност следва да бъдат включени в размера на договорната лихва. Тези разходи били включени единствено в размера на ГПР по договора и им е придаден вид на такса с цел да се прикрие големият размер на фиксирания лихвен процент и за да бъде таксата дължима в пълен размер при предсрочно погасяване на кредита. Поддържа, че кредиторът не извършва отделно дейността по кредитиране, поради което не следва да му се дължи допълнителна такса за разглеждане. Допълнителен аргумент за това, че таксата за разглеждане представлява скрита възнаградителна лихва, е обстоятелството, че тя е включена в размера на месечните погасителни вноски по кредита съгласно погасителния план. При включването в размера на фиксирания лихвен процент същият би бил в размер от 48,02%. Счита, че непосочването на действителния размер на възнаградителната лихва по кредита е достатъчно основание целият договор за кредит да бъде прогласен за нищожен.

Твърди, че с оглед нищожността на договора, ответникът следва да върне на ищеца заплатената от него сума, надвишаващи чистата стойност на главницата от 3000 лв., или това е сумата от 1920,33 лв. В условията на евентуалност и в случай че съдът установи, че договорът е действителен, ищецът релевира нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за разглеждане. Твърди, че е уговорена в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като разглеждането на документи за отпускане на кредит представлява действие, свързано с усвояване на кредита, присъщо при отпускане на всеки един кредит. Посочва, че таксата за разглеждане води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Изтъква, че размерът на таксата се равнява на поне 1/3 от отпуснатата главница.

Сочи, че срещу заплащането на тази такса потребителят не получава насрещна престация, а единствената цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора. Твърди, че с оглед нищожността на клаузата за такса за разглеждане, ответникът следва да върне на ищеца нейната равностойност от 1 008,54 лв., поради плащането без основание въз основа на нищожна договорна клауза.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит с твърдяното в исковата молба съдържание. Твърди, че договорът е сключен при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като потребителят е получил и се е запознал с преддоговорната информация и общите условия, приложими към договора.

Посочва, че договорът за кредит, стандартният европейски формуляр и общите условия са 2 написани на ясен и разбираем език с шрифт, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Поддържа, че такса за разглеждане се дължи от потребителя срещу предоставяна от кредитора допълнителна услуга, която не е свързана с усвояването или управлението на кредита, а размерът е индивидуално уговорен между страните. При извършването на тази допълнителна услуга служителите на ответника се подпомагат от технически средства – регистри, системи и програми, което генерира допълнителни разходи. Поддържа, че таксата за разглеждане е начислена по реда на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Дори оспорената клауза да е нищожна, то това не влече недействителност на целия договор за кредит.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявените искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за кредит и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на такса за разглеждане.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор чрез установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената клауза, предвиждаща такса за разглеждане, е индивидуално уговорена.

По предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предал процесните суми на ответника, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за имущественото разместване, респ. за задържане на получените суми.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за кредит № L350894/16.05.2024 г.; предоставянето от кредитора, респ. получаване от кредитополучателя на заемната сума в размер на 3 000 лв.; че в договора е предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на такса за разглеждане в размер на 1 008,54 лв.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

3

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4