Решение № 13 от 15.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000605 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №318/13.07.2023г., постановено по т.д. №387/2021г. по описа на окръжен съд П., ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. С. Д.[1]- Х., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпило на 23.05.2017г., на път ПП-1, Е 79, 420+4 км, ПТП, причинено при условията на независимо съпричиняване от П.Г.Б., при управление на л.а. марка и модел „Х.***“, с рег. №********** и от С.Г.Д., при управление на лек автомобил „С.“, с рег. №***********, за което е постановена присъда по НОХД № 236/ 2019г. по описа на Окръжен съд Благоевград, в резултат на което ПТП е починала Д.К. Д., майка на ищцата, в размер на 150 000лв., ведно със законната лихва считано от 08.05.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. Р. И.

М. адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗА в размер на 5 436лв.

1

ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд[1]П., държавна такса в размер на 6 000лв. и възнаграждение за вещо лице по допусната СМЕ, в размер на 100лв.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника - „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК **********.

Посочена е банкова сметка, по която може да бъде изплатена сумата от ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД на ищцата.

„Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД, ЕИК *********, сумата от 90 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Д. С. Д.- Х., ЕГН ********** от настъпило на 23.05.2017г., на път ПП-1, Е 79, 420+4 км, ПТП, причинено при условията на независимо съпричиняване от П.Г.Б., при управление на л.а. марка и модел „Х.***“, с рег. №********** и от С.Г.Д., при управление на лек автомобил „С.“, с рег. №***********, за което е постановена присъда по НОХД №236/2019г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в резултат на което ПТП е починала Д.К. Д., майка на ищцата, при установен принос за водача С.Г.Д. в размер на 60 % спрямо приноса на водача П.Г.Б., ведно със законната лихва върху сумата от 90 000лв., считано от 08.05.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 6 921,60лв., представляваща 60 % от сумата, която ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД е осъдено да заплати за разноски по делото - държавна такса и разноски за вещо лице в полза на бюджета на съдебната власт и адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на процесуалния представител на ищцата, при условие, че ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД с ЕИК *********, изпълни постановеното срещу него решение по главния иск, като е отхвърлен обратният иск за разликата над присъдените суми до пълния им предявен размер от съответно 150 000лв. - неимуществени вреди, и 11 536 лв. разноски по делото.

„Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД, ЕИК ********* сумата от 5 766лв., разноски по обратния иск.

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника по главния иск в първоинстанционното производство – „Д.Б. Ж.з.“ АД.

Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която искът за 2 неимуществени вреди е уважен за сумата над 120 000лв. до 150 000лв. /като е посочено, че след постановяване на обжалваното решение застраховятелят е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. и законна лихва върху сумата за периода 08.05.2018г. – 26.07.2023г. – 64 664,38лв., за което е представен платежен документ от 26.07.2023г./.

Въведени са подробно съображения и доводи за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди за сумата над 120 000лв.

Жалбоподателят счита, че родствената връзка сама по себе си не е доказателство за търпени морални вреди, като по делото не било установено наличието на изключителни, над обичайния интензитет, морални страдания. В тази насока са коментирани депозираните по делото гласни доказателства.

Жалбоподателят се позовава и на заключение от приета по делото съдебнопсихологична експертиза. Твърди се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не е приложен предвиденият в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта. Размерът на обезщетението е изключително завишен, като съдът не е отчел социално-икономическите условия на живот в страната и обичайната съдебна практика на съдилищата по подобни казуси. Твърди се и че през последните години в България средният размер на обезщетенията се увеличава, без да следва съразмерно темповете на увеличение на работната заплата, покупателната способност на населението, икономическата конюнктура в страната, като са наведени и съображения в насока, че обезщетението за неимуществени вреди от загубата на близък „трябва да има някакъв разумен таван“, тъй като застрахователите са натоварени със социална функция да разходват събраните застрахователни премии за всички настъпили застрахователни събития, както и че „финансовият ресурс на застрахователя не е неограничена величина и неговото несправедливо разходване, чрез подобни завишени претенции, поставя под огромно напрежение и финансов натиск стабилността и функционирането на застрахователната система“. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде отхвърлен за сумата над 120 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна - Д. С. Д.- Х., с който въззивната жалба се оспорва изцяло.

С представено писмено становище от третото лице – помагач „Д.О.з.“ 3

ЕАД е изразено мнение за основателност на въззивната жалба.

С въззивната жалба доказателствени искания. и постъпилия отговор не са заявени

Страните претендират сторените по делото разноски, като от въззиваемата страна се претендира адвокатско възнаграждение при условието на чл.38 ал.2 от ЗА.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ.

Ищцата в първоинстанционното производство - Д. С. Д. – Х., е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.432 ал.1 от КЗ, а именно: Ищцата е дъщеря на Д.К. Д., починала вследствие на ПТП, настъпило на 23.05.2017г., на първокласен път - I, Е-79, в района непосредствено след бензиностанция „К.“ - гр. С., на км.420+400, причинено в условията на независимо съизвършителство от водачите П.Г.Б., при управление на л.а. марка и модел „Х.***“, с рег. №**********, и С.Г.Д., при управление на лек автомобил „С. 3 Х“ , с рег. №***********, при следните обстоятелства: Водачът Б. се е движил с управлявания от него автомобил в посока от гр. К. към гр. С., в нарушение на правилата за движение по пътищата, със скорост от 97 км/ ч, при максимално разрешена за този пътен участък скорост на движение от 60 км/ч; водачът Д. при управление на автомобила е нарушил правилата за движение като е пресякъл единична непрекъсната линия, навлязъл при извършване на маневра завоя наляво в лентата за насрещно движение, не пропуснал, а отнел предимството на управлявания от Б. лек автомобил; починалата Д. Д. е пътувала като пътник 4 на предна дясна седалка в л.а. „С.“, с рег. **********. Ищцата се позовава на съставен Констативен протокол и образувано досъдебно производство.

Изложени са подробни обстоятелства за наличие на установена трайна емоционална връзка между ищцата и нейната майка, като Д. Д. – Х. изключително тежко понася загубата на майка си, след смъртта й се променила, станала тъжна, затворена; оплаква се от напрегнатост и общо безпокойство; чувства се самотна и потисната; разстройства се всеки път, когато посещава гроба на майка си или когато гледа семейни снимки.

Отговорността на ответника се ангажира с наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. марка и модел „Х.***“, с рег.

№********** - полица № ***********************, валидна до 10.08.2017г.

На 08.05.2018г. ищцата е отправила извънсъдебна претенция към ответното дружеството, като в законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.

Искането, с което е сезиран съдът, е да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди, в размер на 150 000лв., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 08.05.2018г.

В постъпилия в срока по чл.367 ГПК отговор от ответника „ЗАД Д.Б.

Ж.з.“ АД се оспорва предявения иск. Възраженията по основателността на иска, относими за въззивното производство и поддържани с въззивната жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника „Д.О.з.“ ЕАД, ЕИК **********. Предявен е обратен иск от ЗАД „Д.Б. Ж.з.“ АД против „Д.О.з.“ ЕАД, като исковата претенция по обратния иск се основава на твърдения, че процесното ПТП е реализирано при независимо съизвършителство между двамата водачи - П. Б. и С. Д., но при изключителен превес на вината на С. Д. /като първоинстанционното решение по обратния иск не е предмет на въззивното производство/.

При така посочените твърдения и възражения на страните, съдът намери за установено следното:

Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо 5 което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Установени в първоинстанционното производство и неспорни във въззивното производство са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ: Ищцата Д. С. Д. – Х. е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се психически болки и страдания от настъпила на 23.05.2017г. смърт на Д.К.

Д. – нейна майка. Вредите са причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния водач на лек автомобил марка и модел „Х.***“, с рег. №********** - П.Г.Б. /и при условията на независимо съизвършителство със С.Г.Д., управлявал лек автомобил „С. 3 Х“ , с рег.

№***********/. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла в сила на присъда по НОХД №236/2019г. по описа на Окръжен съд – Благоевград /влязла в сила на 06.07.2022г./, с която и двамата водачи - Б. и Д., са признати за виновни за това, че в условията на независимо съизвършителство, са причинили по непредпазливост смъртта на Д. Д., в резултат на допуснато от тях ПТП. Не е спорен специфичният елемент на визираната в чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. марка и модел „Х.***“, с рег. №********** – по силата на застрахователна полица № ******************, валидна към момента на ПТП - до 10.08.2017г.