Решение № 1936 от 23.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1936 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100512559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на А. Д. М. – длъжник по изп. дело № 20259210400414 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 в КСЧИ, срещу постановление на съдебния изпълнител от 21.08.2025 г., с което е отказал да прекрати, както и да спре изпълнителното производство.

В жалбата се изтъква, че е било налице основанието на чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК за спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен лист от 07.03.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. на Софийски районен съд, съгласно който е предоставено упражняването на родителските права над децата А.М.а и Ж. М.а на тяхната майка – К. М.а и е определено местоживеенето им. Жалбоподателят сочи, че не е било възможно да предаде децата на тяхната майка на посочената в поканата за доброволно изпълнение дата, като невъзможността за осъществяване на такова действие продължава и към момента, тъй като с решение от 16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 17/2025 г. на РСТроян децата са настанени в семейството на бабата и дядото по бащина линия – Ж. М.а и Д.

М., като те и към настоящия момент продължават да се отглеждат от бабата и дядото.

Поддържа, че разпоредбата на чл. 59, ал. 10 от СК, уреждаща колизия между дела за родителски права и такова по ЗЗДдет, съвсем недвусмислено сочи примат на производствата по ЗЗДет, ако такива действия или мерки са предприети от съда или ДСП. Изтъква, че е напълно невъзможно, а и нелогично да се изисква от бащата да предаде децата, доколкото той нито е живял с децата към момента на получаване на поканата за доброволно 1 изпълнение, нито е упражнявал родителските права над децата в пълен обем, нито тези обстоятелства са се променили към настоящия момент. Жалбоподателят счита, че той не следва да се приема за длъжник в такова производство длъжник в такова производство, доколкото реално децата не са се намирали и продължават да не се намират при него, а у трети лица. Жалбоподателят излага и довод, е било налице и основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като с по-късно издаденият изпълнителен лист от 16.05.2025 г., издаден по гр.д. № 17/2025 г. на РС-Троян, суспендира изпълнителното основание на издадения по-рано изпълнителен лист от 07.03.2025 г. по гр.д.

№ 12820/2020 г. на РС-София.

С писмения си отговор взискателят К. Т. М.а – родител и законен представител на децата Ж. А. М.а и А.А. М.а, оспорва жалбата. Изтъква, че не е налице нито една от предвидените в чл. 432 от ГПК основания за спиране на изпълнителното производство.

Сочи, че решението на РС-Троян има временен характер и то действа до отмяната му или до приключване на бракоразводния процес между страните, а бракоразводното дело не е приключило, поради което прекратяване на настоящото изпълнително дело е недопустимо.

В мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 ГПК изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че е предприел действията, предвидени в уредената в чл. 528 от ГПК процедура по изпълнение на съдебното решение относно родителските права и личните отношения между родители и деца, но изпратените писма до жалбоподателя с покана да предаде децата се връщали като непотърсени, като с поведението му се цели забавяне и шиканиране на производството. Съдебният изпълнител сочи, че до бабата и дядото на децата също са изпращани покани за доброволно изпълнение във връзка с изпълнение на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист, но е те получавали поканите след насрочените дати и депозирали бланкетни отговори.

Съдът, след преценка на материалите по изпълнителното дело намира за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № 20259210400414 по описа на ЧСИ С.П. е образувано по молба от 01.04.2025 г. от К. Т. М.а, като родител и законен представител на децата Ж. А. М.а и А.А. М.а въз основа на представен изпълнителен лист от 07.03.2025 г. по гр.д. № 12820/2020 г. на Софийски районен съд на основание определение № 20137190/28.02.2025 г., с което е предоставено упражняването на родителските права над децата Ж. А. М.а и А.А. М.а на тяхната майка К. Т. М.а и е определено местоживеенето на децата при нея.

С постановление от 01.04.2025 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се изпратят покани за доброволно изпълнение до бащата на децата А. Д. М., и до дядото и бабата на децата по бащина линия Д. А. М. и Ж. В. М.а - за предаване на децата на 23.04.2025 г. в кантората му. Такива покани с искане за съобщаване на обстоятелствата по чл. 528, ал. 2 от ГПК са изпратени на адресите на посочените лица, както и чрез ОД на МВР.

С писмо вх. № 21226/13.05.2025 г. бащата А. Д. М. е отправил искане за спиране или 2 прекратяване на изпълнителното дело – поради това, че двете деца са настанени извън семейството по ЗЗДет.

На 20.05.2025 г. бащата е депозирал отговор на поканата, в който е посочил, че не разполага с възможност да предаде децата в определеното време и място, тъй като децата не се намират при него, а същите са настанени в семейството на бабата и дядото им Ж. и Д.

М.и, което е пречка за своевременното изпълнение на задължението му. Представил е препис от решение № 63/16.04.2025 г. по гр.д. № 17/2025 г. на РС-Троян, постановено в производство по чл. 26 и сл. от Закона за закрила на детето, образувано по молба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Ловеч, с което двете деца са настанени в семейството на баба и дядо по бащина линия Д. А. М. и Ж. В. М.а, за срок до приключване на бракоразводния процес между родителите по гр.д. № 12820/2020 г. на СРС. Представен е изпълнителен лист от 16.05.2025 г., издаден въз основа на горепосоченото решение на РСТроян на основание чл. 28, ал. 3 от ЗЗДет.

С писмено становище от 04.06.2025 г. майката К. Т. М.а е заявила, че не са налице основания за спиране на изпълнителното дело. Представила е влязло в сила на 19.03.2025 г. решение по гр.д. № 1008/2024 г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлена молбата на А. Д. М. за защита от домашно насилие против К. М.а, и е издадена заповед за незабавна защита при следните мерки: А. М. е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие над К. М.а и децата Ж. М.а и А.М.а; определено е временно местоживеене на децата при тяхната майка за срок от 6 месеца, като е определен режим на лични контакти на децата с бащата; А.

Д. М. е задължен да посещава специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева към Фондация „Център отворена врата“ в гр. Троян.

Бабата Ж. В. М.а и дядото Д. А. М. са депозирали отговори на поканите за доброволни изпълнение, в които са изразили становище, че нямат качеството на длъжници по изпълнителното дело, поради което се налице пречки за изпълнение на задължението, като са поискали изпълнителното дело да бъде прекратено по отношение на тях.

С обжалваното постановление от 21.08.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело поради липса на предпоставките на чл. 433 от ГПК, и е отказал да спре същото поради липса на предпоставките на чл. 432 от ГПК, по молбата на А.

Д. М. вх. № 21226/13.05.2025 г.

Жалбата е срещу отказа на съдебния изпълнител да спре, съответно да прекрати изпълнителното производство, обективиран в постановление от 21.08.2025 г., представляващ подлежащо на обжалване от длъжника действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.

6 от ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство е основателна.

Налице е основание за спиране на изпълнителното производство по чл. 432, ал. 1, т. 7 от ГПК, а това е постановеното след образуването му в производството по чл. 28 от ЗЗДет 3 решение № 63/16.04.2025 г. по гр.д. № 17/2025 г. на РС-Троян, с което малолетните деца Ж.

М.а и А.М.а са настанени в семейството на техните баба и дядо по бащина линия до приключване с окончателно решение на бракорозводния процес между родителите по гр.д.

№ 12820/2020 г. на СРС. Изпълнителният лист, издаден въз основана на определението по гр.д. № 12820/2020 г. на СРС, с което в бракоразводното дело са определени привременни мерки и въз основа на който е образувано изпълнителното дело, урежда отношенията между родителите по повод упражняването на родителките права и местоживеенето на децата.

Решението, постановено в производството по чл. 28 ЗЗДет, е акт на спорна съдебна администрация в отношенията между родител и дете, с който се предоставя временна мярка на закрила на детето. При колизия между постановените в производството по ЗЗДет мерки и определените преди това привременни мерки от съда, разглеждащ спора между родителите, приоритет имат наложените решението по чл. 28 от ЗЗДет мерки, тъй като те са израз на предвидената с този закон специална закрила на децата, имаща за цел да гарантира безопасността им с оглед най-добрия им интерес към момента на предприемане на мярката.

Именно с оглед тази въведена с мерките по ЗЗДет специална превантивна защита на сигурността на децата, решението за настаняване на дете в семейството на роднини или близки подлежи на незабавно изпълнение /чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет./. С решението за настаняване на детето възниква промяна в обстоятелствата като по съдебен ред се създава ново фактическо и правно положение – от този момент детето трябва фактически да пребивава и да живее при лицето, при които е настанено по реда на чл. 28 от ЗЗДет. Съгласно чл. 137, ал. 3 от СК лицата, при които детето е настанено по съдебен ред, имат право и задължение да живеят с него, както и задължение да осъществяват фактически действия по чл. 125, като те имат и правото по чл. 126, ал. 2. Така от момента на налагане на марката по чл. 26 от ЗЗДет с решението на РС-Троян от 16.04.2025 г. бабата и дядото на децата Ж. и Д. М.и имат правото и задължението да полагат грижи за тях, т.е. да упражняват фактически родителските права. Следователно, от момента на настаняването на децата с решението по чл. 28 от ЗЗДтет в семейството на техните баба и дядо, майката, на която родителските права са били предоставени преди това с определените привременни мерки, вече не може да упражнява фактически родителските права по силата на тези привременни мерки, респективно тези привременни мерки не могат да се изпълняват принудително срещу бащата, който е страна по спора относно родителските права в производството, в което привременните мерки са били постановени, нито срещу лицата, при които детето е настанено по реда на чл. 28 от ЗЗДет. Както бе посочено, предвид изключителния характер на мярката за закрила настаняване на дете в семейството на роднини или близки, предвидена в специален закон с цел гарантиране защитата и безопасността на детето, тази мярка има приоритетно значение и следва да се прилага до момента на прекратяване на действието й, независимо от съществуващия към момента на постановяването й различен режим на упражняване на родителските права. Аргумент в подкрепа на извода за предимство на мярката по чл. 26 от ЗЗДет е и разпоредбата на чл. 59, ал. 10 от СК, предвиждаща възможност за съда, разглеждат спора между родителите относно упражняването на родителските права, „по изключение“, когато интересите на детето налагат това, да 4 постанови то да живее при баба и дядо или в семейството на други роднини или близки.

Именно този изключителен характер на мярката настаняване на детето при роднини обуславя приоритетното прилагане на мярката, независимо дали тя е постановена като привременна мярка в бракоразводния процес и/или в производството по чл. 127 от СК, или е постановена в производство по чл. 28 от ЗЗДет, проведено паралелно с производството по спора относно упражняването на родителските права.